Историята на едно сечиво -проза автор Анита Христова Трифонова

proza avtor A.H.T .sekirata Istoriata na edno sechivo

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали,че качество давали. Валентинчо-слугинчо и няколко стари моми от селото Кратунско се дразнели най много. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо. Ден и нощ ги мъчела тази мисъл.Но имало и едно нещо по страшно, което ги убивало всеки ден. Не можели нощите да спят. Те хвърляли толкова много пари за чуждото, модерното, а нищо не ставало.Повечето хора не разбирали от такава сложна чужда техника. Питали се тези няколко заблудени и още доста около тях как може това желязо да има толкова много сила, здравина и неуморност.Как може хората да допират до него и да избягват чуждата модерна техника. Откъде вадело това чувство, тази страст и топлина. Нямало спиране. Не могли да се примирят. Сечивото е самобитно, българско. И това дразнело.Решили накрая да измислят хитрина. Наклепали го с ....на.Намерили се добри хора и го изчистили,лъснали.Стоплили душата на сечивото и то блеснало с по голяма сила. Тогава решили, че трябва да се отърват директно от него. Не знаели колко години живее едно желязо в пръста, но решили и започнали да копаят трап. Сечивото било добродушно и не очаквало чак такава силна злоба,че да посегнат на живота му. Но освен ,че била силна злобата не идвала само от едно две места. Разбрало сечивото,че гората е продадена и в нея влизат всякакви. Разбрало, че ще бъде закопано живо. Топлата му душа щяла да изстива в пръста.Опитало се да плаче, но се сетило ,че може да ръждяса.Намерило сили в себе си и си откъснало старата дървена дръжка. Не му трябвала. Изместило се на юг и погледнало слънцето право в очите. Слънцето се усмихнало и го обляло със светлина и топлина. Сечивото все повече и повече лъщяло. Една сутрин го събудила пееща птица кацнала до него. То забелязало, че блести по по друг начин. Желязото в него станало стомана. Слънцето се усмихвало от небето и се радвало на сечивото, което блестяло с цялата си сила. Но хората,които го обичали били прогонени далече,много далече.Минал дървар и се спрял пред светещото от лъскавина сечиво. Занесъл го в къщи и му направил нова дръжка.Всеки ден излизайки в гората вземал със себе си сечивото.Толкова свикнал с него, че в къщи го поставял до леглото си.Първо в сънищата си, после в действителност дърварят забогатял.Забравил за сечивото и заминал в града.Подарил сечивото на един ковач. Ковачът се чудил какво да прави с него. Дожаляло му да го претопява и го скрил сред доста други стари сечива. Дошли години на мор и суша, беднотия и глад. Хората нямали пари и за хляб.Гората била близко, но нямало с какво да секат. Вносната модерна техника се потрошила, нямали пари да я поддържат.Намерили дърваря и заедно с него отишли при ковача.Помолили го да им даде сечивото. Ковачът се размислил и отсякъл- -Когато сечивото ви вършеше работа вие го захвърлихте. Сега няма да ви го дам, защото знам,че ще го убиете. Извадил сечивото, лъснал го и то пак заблестяло. Излизал редовно в гората с него и така спасил семейството си от студа, който сковавал всичко наоколо. Лошите хора зъзнели и си спомняли за времето, когато се подиграли със сечивото. Плачели неутешимо, но вече било късно. Сечивото принадлежало на добрите, обичало тях. "Историята на едно сечиво" - проза автор А.Х.Т. sekirata cekupama