"Гюла" -проза автор Анита Христова Трифонова

Едно врабче упорито почукваше с човчица по

стъклото на прозореца. Гюла не издържа, скочи

от леглото и отвори прозореца. Врабчето отлетя

и тя с тъжен поглед проследи полета му. Искаше

и се да може да лети, да полети, да се махне от

този град, от тази къща. Семейството и беше

многолюдно, имаше двама братя и една сестра.

Срамуваше се от това и знаеше, че по това

българите в този край ги разпознаваха. Викаха и

Гале, а в къщи Гюла. Всъщност с друго име е

записана в общината, но кога и тя не знаеше.

Разбра, че да ти сменят името не е толкова

лошо, нито пък фатално. Ето че с последната

промяна на името си стана много известна и

скандална. Но това я радваше. Важното е че

имаше вече много, много пари, знаеше как да се

продава и как да си ги иска от любовниците и

работодателите най вече. Беше си дошла за

няколко дена и вече я подтискаше обстановката

в къщи. В града всички я познаваха и и

завиждаха, личеше им и тя едва ги

изтърпяваше. Много клюки, интриги и

компромати се пускаха за нея по медиите, но

това не я мъчеше. Тежеше и, че не бе родена,

като някои от колежките си естествено красива,

че не беше достатъчно талантлива, освен в

секса. Но това си беше ген, нямаше на кого да

се метне....Трябваше да постига всичко с пари,

далавери и шашми. Научи се или просто си го

имаше в кръвта, но играеше много добре ролята

в живота си, дори преиграваше. А каква беше

ролята - роля на перверзница и ненаситница,

порнографска артистка направо казано. Когато и

ставаше гадно си представяше пари, много пари

в краката. Представяше си как мачка естествено

красивите момичета и жени в краката си и това и

даваше сили да продължи. Стигаше дотам, че

разсъбличаше публично мъже от публиката.

Защо пък не, в тази тъпа държава всичко се

позволява. Не мислят за поколението си, тя ли

да го мисли. Намираше винаги пари, те идваха

сами при нея. Знаеше как да се продава. Беше

си пуснала перде на очите и стигна до дъното.

Беше станала, безскруполна, безсрамна и нагла.

Не я интересуваше нищо друго освен кариерата

и. Твърде рано разбра, че без пари няма

кариера. Не беше станала такава, това си е

било заложено в нея навярно. Търсеше

скандала. Знаеше, че той е най голямата

реклама, затова и се налагаше често да пие

алкохол и да се друса. Другото друсане, кълчене

по сцената по и се отдаваше, беше в кръвта и,

макар че доста дори българки играеха много по

добре кючек от нея. Но при нея нямаше

задръжки -никакви, нямаше женски срам и свян.

Затова и продуцентите много разчитаха на нея,

като продукт.  Много добре се харчеше, имаше и

за нея и за тях. Всичко щеше да е до време, тя

го знаеше, но избягваше такива мисли. Умните

хора и тези, които разбират от изкуство се

чудеха как при толкова талантливи и естествено

красиви момичета и жени тази .....точно тя се

котираше. Навярно точно затова, защото

нямаше какво да губи, за нея имаше само един

път напред, да печели пари с цената на всичко.

Тя беше дори много болна. След последната

операция бързо се възстанови и пак започна с

още по голям хъс, но все пак и личеше, че не е

във форма -професионално. Иначе в секса и с

мъжете винаги и е вървяло, особено след като

се разкраси изкуствено. Компенсираше с шоу,

скандали,  интриги,  които толкова мразеше,

когато засягат нея. Кючеци, най вече кючеци и

разпуснатост, освободеност. Това влудяваше

мъжете, разбира се елементарните. Истински,

умен мъж не би се подвел, не би и се вързал.

Родена порнографска актриса, изсечена  със

скалпела и надута със силикон, плюс

самочувствие без покритие. Това вървеше меко

казано в тази страна, която тя ненавиждаше.

Лъжеше мъжете, обираше им парите и ...бягаше.

Живееше и се с много, много мъже, дори от

известно време го обърна и на жени, но само с

една приятелка от детските и години.

Не искаше да си идва повече. Искаше да си

отива там в големия град, където са богаташите

и балъците, където има разкош и блясък, където

имаше за какво да си харчи парите. И разбира

се да си види приятелчето- най големият балък

досега, когото е срещала. Смуче го толкова

години , а той не се усеща. Ще го остави, след

като му обере парите. Бившата му жена не

можа  да го изтърпи, заряза го. Сега тя ще им

покаже на тези българки как се люби и лъже

българин.

-Гюла, ела да закусиш. Нали ще пътуваш?
 

 -Да, идвам.

Баба и беше направила най хубавите палачинки,

но тя предпочете баклава. Смееше се на себе

си, но си я изяде и то за закуска. Имаше здрав

стомах и не се притесняваше. Не поиска  да се

обади на местните си приятели. За половин час

си приготви багажа и  си тръгна без сбогом.

Беше забравила да прегледа колата си, но се

надяваше,че е нова и няма да и създава

проблеми.  И се излъга. По пътя пука гума два

пъти и на една бензиностанция се наложи да

търси пътна помощ. Когато си пристигна беше

вече тъмно. Погледна се в огледалото и се

изплаши. Не приличаше на себе си. Трябваше

да поднови всички процедури тук в големия град,

трябваше да се поддържа и да се следи

ежедневно. Никакви такива селски пътувания,
 

 край. Пусна си един душ и си легна. Не помни

докога и колко е спала, но я събуди блъскане по

вратата, явно  пак е забравила да  включи

звънеца, както и телефоните си.

-Гале, отвори ми.

-Спя. Откъде разбра,

че съм се прибрала по рано?

-Ами колата ти е долу.

Тя се сети, че от бързане беше забравила да

прибере колата в гаража. Нямаше как , това

беше той -нейният настоящ приятел, любовник,

най сигурният спонсор досега. Както и да го

наричаше все вървеше. Той просто и угаждаше и

я следваше, като вярно куче, а тя, тя изобщо не

го обичаше. Дали изобщо можеше да обича, май

не. Нямаше намерение да се омъжва и то за

него. Когато поостарее и започне да увяхва,

когато намалеят обожателите и, тогава ще

върже последния, но този, този няма да е. Той

ще е разорен дотогава. Пък и с тази лоша майка.

Тя избираше и майките, знаеше по себе си.

Само че майка и в чужбина си развява

байряците. Баща и се беше примирил и с нея и

със съпругата си. Само повтаряше, че има и

други деца, а жена си винаги може да смени.

-Защо не даваш да те целуна?

-Не виждаш ли, че още спя, мило? -измънка му с

най тънкия гласец който можеше да извади след

толкова интервенции...

-Хайде да излезем, стегни се. Взел съм

достатъчно пари. Майка ми мърмори, но знаеш

че  те обичам и съм и го заявил, че само ти ще

бъдеш моята съпруга.

-Ох, пак ли започна! Нали си имал веднъж една

и на нея ли така говореше ?

Коя ще е след мене, а?

-Ти ще си последната и го знаеш много добре, но

не разбирам защо се дърпаш? Принца ли

търсиш или......нима търсиш мъж с повече пари

от моите?

-Вече ми писна да ти слушам глупостите. Лягай

тук до мене да си доспя, а утре ще видим къде

ще ходим.

-Няма ли да се любим, миличко?

-Не, сънена съм, а и нямам настроение за

любов. Лягай до мен и заспивай.

-Добе, отивам да си пия пиенето в хола.

Гюла го намери сутринта пиян-заспал на земята

в хола.Стана и жал, но това бе за миг от

секундата.Нямаше чувства към този човек почна

да се смее на глас. Не можеше да приеме ,че

преди нея той е имал друга жена, много по

красива и по талантлива от нея при това

българка, която го е използвала няколко години

и после го е изритала. Продуцентите и не

напразно я насочиха към този глупак. Не искаше

някакъв мачо ,който да я бие и тормози. Тя

трябваше да дърпа конците на мъжа до нея, но

такъв мъж да и е съпруг? О, не! Това не го

приемаше.

Остави му резервния ключ и излезе. И без това

той даде повечето пари за този апартамент.

Когато се прибра вечерта него го нямаше, а тя

трябваше пак да пътува. Този път не сама, а с

бившия си приятел. Трябваше да го вземе от

съседния град. Остави бележка на масичката.

Колата запали бързо и по нищо не личеше ,че

ще и създава неприятности по пътя. На

кръстовището Павел я чакаше, така както се

бяха уговорили през деня. Не го обичаше, но не 

я бъркаше да го закара до Пловдив. Там щял да

урежда наследство  от починалата си леля. Гюла

си правеше сметката да  и върне заема, който

му беше дала преди година и да си вземе още

толкова, като лихва, пък ако се наложи ще си и

легне с него не и е за първи път. Преди да я

познава Павел имаше много пари, но сега

остана само на подаянията на близки и познати.

Майка му и баща му бяха починали в болница

след тежка катастрофа. Гюла се надяваше до

вечерта да свърши с всичките тези задължения и

да се прибере обратно. Никой не трябваше да

разбере къде е ходила. Чак по тъмно Павел се

появи с документите и парите в ръка. Тя беше

обиколила почти всички магазини и заведения

докато го чакаше. Беше и на гости в стария

Пловдив на един художник. Приятно си прекара

с него , но той нямаше пари, не му купуваха

картините въпреки , че бяха много хубави. По

тъмно потеглиха обратно за София. Никога не е

карала и то по тъмно с такава голяма скорост.

Сама се учуди на смелостта си, но  искаше да се

приберат преди полунощ. На един завой колата

се унесе и полетя надолу в пропастта.

Слънцето надничаше през стъклата на

прозореца и галеше с лъчите си бледото лице на

Гюла. Беше само със счупена ръка, рани по

главата и сътресение на мозъка. Павел си отиде.

Тя не можеше да заплаче, една сълза не

пророни. Навярно карма. Майка му и баща му са

си го прибрали. Мислеше си за парите, от които

нищо не взе. Не съзнаваше, че тя шофираше, че

заради нея стана катастрофата, че тя е виновна

за всичко. Ще се оправи, нейният ще плати и ще

и се размине. Така си мислеше Гюла и се

самоуспокояваше. Изписаха я бързо от

болницата , но разпитите продължаваха. Една

вечер нейният любим и заяви, че повече пари не

дава, за да плаща за нейните глупости, които

върши и то с други мъже. Майка му била на

същото мнение. Гюла разбра, че майката

решава нещата и го натири още същата вечер.

Щял да я съди и да си иска парите за

апартамента, които и дал да си го доплати, за

колата, за всичко. Гюла беше бясна. Пусна си

музика и започна да се налива с алкохол. Трябва

да е била много пияна щом не е разбрала, че е

заспала паднала на терасата. Когато се събуди я

тресеше и главата много я болеше. Явно още не

и е минало от катастрофата, а тя глупачката се и

напи. Беше гладна, а не и се искаше да си

поръчва храна. Реши сама да си сготви. Поне

едни яйца можеше да пържи и боб да вари.

Нямаше време за боб , затова се зае с яйцата.

Солта в солницата беше свършила, затова се

наложи да рови в шкафа за големия плик със

сол. Намери го, но забеляза, че беше вързан с

конец, а не си спомняше тя да  е правила това.

Изсмя се на себе си и отсипа в солницата сол.

Опита я. Сол беше, но някак си горчеше. След

толкова напиване какво ли очакваше. Устата и

миришеше на тоалетна, но беше много гладна и

бързаше да ги изпържи. Яйцата бяха готови, но 

и се зави свят. Помисли си, че е от алкохола или

от сътресението на мозъка. Започна да се храни

и ядеше с такова настървение сякаш е за

последно. Така и стана. Намери я приятелят и

паднала на пода в кухнята с вилица в ръка. На

погребението и дойдоха най- големите и

врагове. Приятелите, колежките и ги нямаше.

Нямаше го дори и баща и. За твърде краткия си

живот беше видяла, изживяла всичко и

трябваше да си плати за това. На Земята съд

нямаше за нея, нямаше и да има, но горе...

„Гюла“ –проза автор Анита  Христова Трифонова


sekirata cekupama