"Майка и беше" -проза автор Анита Христова Трифонова

"Майка и беше" -проза автор Анита Христова Трифонова sekirata  

МАЙКА  И БЕШЕ

Илка седеше на стола загледана в далечината .Най-обичаше така да стои на прага на малката си къща и да си спомня някои неща, които изобщо не бяха за спомняне. Но тя така и ще си отиде от този свят, без да ги забрави, бяха се загнездили дълбоко в душата и. Нямаше изтриване, нямаше спасение. Миналото няма как да върне, да поправи грешките. Все пак тя си  бе дете, когато майка и се омъжи повторно за един търговец-паралия, както го наричаше тя. За майка и парите бяха най-важното в живота .Често изяждаше от нея някой и друг  шамар , но не повече. Нали все пак майка и беше. Този мъж ,който майка  и вкара в дома им беше и грозен, но имаше много пари. Малко се застояваше в къщи и често чуваше кавги  между двамата за жени около него, но майка и нямаше избор. Понасяше всичко  заради парите му. Когато и се оплаках ,че ме щипе по дупето бях още малка , майка ми се изсмя и толкоз. Той спря да пътува толкова често, нарочно или не ,но точно когато станах  голямо момиче, девойка. Все пак непълнолетна бях, но това не го бъркаше. Предлагаше ми да ме разкарва с колата си ,да ми купил неща , които майка ми не даваше и ред подобни, но аз отказвах. Споделях всичко с майка си, но все тая.  И така до злокобната нощ, когато се вмъкна в стаята ми и ме нападна. Първо беше мил , но когато  се дръпнах започна с насилие. След тази нощ се промених, не казах нищо на майка си, на никой и защо ли. Когато се видях един ден в огледалото не бях същата-подпухнала с уголемен корем. Нямах други срещи с него ,освен една, но фатална. Бях го заплашила, че ще кажа за случилото се не само на майка си, а навярно и той е предполагал, че ще забременея. Бях девствена ,бях! Той си намери поводи и тръгна с тировете , изчезна. Мама ме гледаше криво и усещаше нещо ,но нищо не казваше. Така и така наложи се да родя. Беше момченце. Майка ми ме заряза и замина нанякъде. Социалните се грижеха за детето и мен, но то почина ненавършило и една година. Как стана не знам, в болницата след простудно заболяване. Останах сама и без образование. Записах се задочно и така завърших донякъде образованието си. Работих какво ли не. Вест нямаше от майка ми, нито от бащата на детето ми, но някой ми каза, че ас го виждали в болницата където то почина. Намерих мъжа, по –точно той ме намери. Просто дойде един ден в къщи и ми каза, че иска да живее с мен. Бил изоставен от съпругата и децата си. Не бил богат, но имал прилична работа. Научил за мен от мои познати . Нямах избор. Приех го. Все тая ми беше, пък и не бях стара жена, макар че се бях занемарила, дори не се подстригвах. Родих му момиченце. Известно време бяхме много щастливи. И това ми дете заболя, и досега не съм сигурна в диагнозата му. Почина. Мъжът ми с който все пак имахме брак ме напусна. Тръгнах по лекари, докато един от тях се нагърби да ми направи някакви изследвания. Струваха много пари, но взех заеми ,които до скоро изплащах. Този лекар работеше с един чужденец лекар и от разстояние се съветваха за моето лечение. Заключението беше, че няма да мога да родя дете, което да живее. Такова нещо не бях чувала, но когато се събрах с Наско и от него родих вече близнаци, които пак починаха се убедих, че аз съм причината за смъртта на децата ми. Въпросът беше дали онази нощ  с мъжът на майка ми, който ме изнасили и нещо е вкарал в мен или аз съм си такава –болна. Наско се поболя и почина в ръцете ми. Сега съм сама и буквално кукувам. Защо ли живея ?Нямам си никой! Не смея и с никой да се обвържа пък съм и на години. Помня само едно, че майка ми ме кълнеше редовно, че съм и била пречка в живота. Седейки на стола , така потънала в спомени едно птиче перо падна в краката и. Илка го взе и погали. Беше от голяма птица. Не видя птицата ,но усети полъх от птичи крила. Погледна нагоре към облаците и видя лицето на майка си. После и се показа цялата. Беше в бяло. Говореше и нещо, викаше я при себе си. Илка протегна ръце да я стигне, но се плъзна , падна  и…нищо. Стана тъмно, нищо не усещаше, не виждаше. Държеше здраво перото от птица в ръцете си . Пророни тихо: - Мамо! Защо, мамо?

:(