"Лиа" -проза и музика автор Анита Христова Трифонова

"Лиа"  -проза  музика автор Анита Христова Трифонова sekirata

Влакът се носеше с бясна скорост по релсите. Наближаваше последната си спирка ,но Лия упорито не помръдваше от прозореца в коридора на вагона. Не и се искаше да слиза, нито пък да се върне в купето, където трябваше да търпи компанията на съпруга си. Не искаше да се вози и в колата му, толкова и бе опротивял от деня в който разбра че има любовница. Е, да ,но се харчеше по нея  и то с нейните пари и на баща и. Не можа да му роди дете, а знаеше, че вината не е в нея. Той просто искаше парите, имотите на баща и. Все пак тя го обичаше някак си по своему и може би затова баща и не я насърчаваше за развод. Беше и жал за майка и ,която се криеше ,когато плачеше. Лия си нямаше брат нито сестра, но беше много близка с момчетата от квартала, дори играеше с тях на мач. Винаги е харесвала повече момченцата заради себе си или не ,но не искаше да се ражда момиче. Всъщност Божа работа.

Влакът навлизаше в гарата на големия град и трябваше да се придвижва  към вратата. Багажът не бе нейна грижа. В този миг се чу писък на дете откъм тоалетните на вагона. Тя беше най-близо до мястото и се ужаси когато видя висящо  дете на вратата .Влакът беше намалил скоростта си, но не беше спрял. Лия нямаше време да мисли. Забрави за багажа, за съпруга си, за другите хора, които започнаха да излизат от купетата. Хвърли се върху детето  и с все сила се бореше с вратата, която беше приклещила краката му. В един миг вратата се поддаде и тя полетя с детето надолу. Хората крещяха ,но тя като че ли не ги чуваше. Прегърнала детето вече беше на земята. И по двамата имаше кръв. Една баба тичаше по перона и крещеше –Ивчо, Ивчо… После като в сън притвори очи  и се събуди чак в болницата. Попита за детето ,но не и дадоха кой знае какви обяснения. Детето е пътувало само във влака, а баба му е трябвало да го посрещне на гарата. Но явно е прибързало да отвори вратата,  преди влака да спре . Навярно от голямо желание да се види с баба си. Лия поиска да се види с момчето, но не и разрешиха. Видя се само с бабата ,която не беше на себе си. Съпругът и  се появи и и каза, че ще държи връзка  с лекуващите я лекари кога да си я прибере в къщи. Тя имаше леки наранявания, но главата и не бе в ред ,както и едната и ръка.

Мина колко време мина, а Лия нищо не разбра за момчето. Да беше някъде 13-14 годишно, ами дете си е .Съпругът и и сега и дотягаше. Не и даваше развод, но и предстоеше последно дело .Надяваше се да  го спечели най-сетне. Беше се запътила към съда, за последното насрочено дело. Когато влезна в залата видя ,че и този път съдия беше жена. Беше на нейните години. Стори и се позната, но знаеше, че ако имаше такава позната, приятелка досега да се е развела сто пъти, а не да я разкарват по инстанции и куп неприятности  , а и съпругът и да използва връзките си с разни млади адвокатки. Делото мина.

-Лия, позна ли ме? Много ли съм се променила?

Лия се загледа в съдийката помъчи се да си спомни ,но безуспешно.

Аз Съм Ивона. Бяхме съученички и хич не се обичахме. Завиждах на семейството ти, на парите на баща ти.

-Ааа….. така ли, ами сега като съдия хич не си бедна. Да, сетих се за теб и какво ще успея ли да получа развод най-сетне?

-О, няма проблем. Считай се вече разведена. Но има и друго. Разузнах, разбрах  от болницата в която спасиха детето ми, че ти си се хвърлила с него от влака. Паднал върху теб, спасила си детето ми. Той е много непослушен и ето премеждие, но сега всичко е добре. Лекарите го оправиха, не можех да те открия , с този твой мъж си мениш адресите. Много съм ти благодарна, цял живот ще те благославям, Ивчо ми е едничък. Глезен , мамин е. Всичко ще си дойде на мястото .Пожелавам ти момченце и от друг мъж, този не те заслужва. Прегърнаха се. Лия установи, че наистина Ивона много се е променила , дори застаряла. Благодари и на съдбата и си каза на ум –Имало Господ!