Sense of Bulgaria

Части от едно интервю с Николай Иванов

на Елена Владова

СЪВРЕМЕННИЯТ ТВОРЕЦ ТРЯБВА ДА Е АРТИСТ В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

Група “Ом” е създадена през 1991 г. от Николай Иванов, художник и музикант. В момента във формацията влизат още Румен Семерджиев (бас) и Георги Ангелов (перкусии, кавал). “Ом” е участвала в повечето български музикални фестивали, гостувала е в Германия, Франция, Унгария, Чехия, Индия. Има издадени дискове и с немските формации “Erdenklahg” и “Tua Rec”, с унгарската “Periferic Rec”. През май 1996 г. формацията свири на 5345 м. височина (Калапатар) съвместно с Теодосий Спасов, Коцето и Дони - концерт, считан за най-високия в света. Николай Иванов е автор на музиката на осем филма, на балета “Между небето и земята”. В музиката си формацията обединява елементи от фолклор, етно музика, джаз, ню ейдж, ембиънт, минимализъм.

.....

- Какви са приказките, които разказва група “Ом”?

- Ние се стремим да накараме хората да погледнат на музиката по начин, който вече са забравили. Всички живеем в свят, в който според мен дори и природата получава отрицателни вибрации от музиката. Отвсякъде се чуват силни шумове, тътнат и се смесват хиляди звуци, които все повече не са хармонични с обкръжаващия ни свят. Основната ни идея е музиката, която правим, да накара хората да почувстват малко по-други вибрации, да се отворят навътре към самите себе си, да получат по-медитативна и релаксационна настройка и да си припомнят, че всъщност музиката е врата към много по-висши и дълбоки светове. Защото комерсиалната музика, която ни залива отвсякъде, в голяма степен вече се е лишила от тези качества.

.....

- Съзнателно ли се стремите към картинност в музиката си, или, може би, тя става такава от само себе си, защото Вие сте художник?

- Това е и най-интересното. Мисля, че съществува един огромен низ от съответствия между звук, цвят, вибрации. В това, което правя, търся именно тези връзки. Затова и нашите най-успешни концерти досега са тези, по време на коите хората са успели да почувстват хармоничната връзка между звук и картина. Нашата публика не е еднотипна, не мога да кажа, че е съставена само от хора на една възраст. Получавал съм отзиви от най-различни хора. Веднъж, например, получих писмо от един 75-годишен мъж от Видин, което страшно ме развълнува. Той гледал филм по телевизията за нас и беше направил в писмото си страхотен анализ на музиката ни. Реакцията на тези, които ни слушат, е различна; всеки чувства различни неща и това според мен е най-големият ни успех. Една група, която свири в конкретен стил, например рок, си има своята публика в клуба, докато при нас нещата винаги са изненадващи. Случвало се е да свирим пред хора, които нямат ни най-малка представа, че съществува такава музика и остават стъписани. Интересни срещи с публиката са се получавали и когато сме свирили на различни премиери на книги.