2 юни е Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума: борба! Борбата за Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най- общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална експлоатация. Това е време, в което личната съдба е само едната страна на народното нещастие, защото се касае за унищожението на една нация, за лишаването на един народ от всички форми на самостойно държавно съществуване, за собствено културно развитие.

А историята се повтаря… но къде е Ботев?!!!

Ела, дете, да изкачим ни с теб връх Вола неповторим - споделно стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata

На Вола нека птичка пее

и Дяволът да онемее!

Дървето, храстите, листата,

гората, птиците, полята,

всичко прегръщам и се моля-

Ботев,нека да е твоя воля!

Събуди народ изстрадал,

завърни народ избягал.

Дай му сили,вяра, мощ,

ако трябва пищов, нож!

Който не ми вярва ако ще,

сърце ми болката ще изреве

и ще проклина, че се е родило

да страда да търпи и

"Бог не наказва когото мрази!"-

каза го Ботев и отсече,

а днес и секирата рече-

Очи плачат, душа стене,

затънали сме вси до колене,

за троха хляб треперим днес

и чакаме от някъде добра вест.

Стоим и молим се

за дни по добри,

но нищо не вършим,

бием се в гърди,

кой какво имал,

кой взел, кой дал,

танцьори нещастни сме

в маскиран бал.

Стоим и молим се

за помощ отдалеч,

примирени, не борим се,

търпиме сеч,

боледуваме и полудяваме,

купуваме се и се продаваме!

Парата във култ издигаме,

не се раждаме, умираме

отчаяни, мачкани до последен дъх.

Българинът можеше да бъде пръв!

Можеше, но не можа да сколаса

да дигне глава, змия опаса

бедно сърце, изстрадало, клето.

Кой наложи нам това вето?!

Нима Ботев не ни показа...?

Нима Левски не ги смаза

онези чужди, бедни душици

предатели наши за дребни парици?

Сирените вият,

юнско слънце пече,

в гърди се бият човеци менте.

Къде си Ботев,

събуди се, стани,

дай сила, надежда

и нам поведи

по нов път чист,

дай любов и мощ

на народ омагьосан

от едно време йощ.

Сълзи си сбирам,

за кой път умирам,

с душа раздрана

Балкан ще хвана,

с животните, с птиците

ще живея там,

ще ме разберат по добре. Знам.

Ти си във мен, аз съм във теб

заразена от твоята борбеност, дух

и днес втори юни плача за теб,

двойници имал си,заболя ме, чух…

Робството турско и американско,

мъката,болката, теглото канско,

няма го нийде по белия свят,

скараха ни дори с руския брат!

Ти помниш, знаеш всичко от тогаз,

в тъмното светеше и издигаше глас,

но и на тебе видяха ти сметката,

оживява в мене на Вола гледката!

Чалми разни,чуждица омразни,

луди,зомбирани и продажни

души празни  ни дирижират,

геноцид  на тепсия сега ни сервират!

И днес както винаги викам те аз,

изпитвам болка и студ, мраз,

няма ли как, как да възкръснеш

и мозъци болни с куршум да пръснеш?

Падам и ставам, свалена, не повалена,

на теб вярна оставам над пошлото извисена!

Търся духа на Христо Ботев 

Тук на брега съм и гледам реката,

която залива, мокри краката

мои, ръце посинели,

сърце плаче, но чувам трели.

Донесе вятърът дунавски вик,

пред мене образ на герой, лик.

Плача и моля се на Бога, Луната,

на Слънцето,звездите, искам отплата

за герои наши убити от наши,

за черги подпалени и апаши,

за прокудени хора навън забравени,

на произвол деца оставени.

Целувам Ботев по гордо чело,

не, сън не е, портрет държа, смело

потапям се във води студени,

кръвта бушува във моите вени.

Викам, крещя,търся духа

на Ботев, Левски, Караджата,

но кой ме чува, духове няма,

няма го Ботев, Радецки го няма.

Около мене народ зомбиран

от турски магии, болен, дрогиран,

във глад, немотия потънал убива

деца си свои и род затрива!

Тук на брега гледам реката

до Козлодуй плача горката

за герои наши борци за свобода,

събуди се Ботев,

дай ни дух, сила, крила!

Ти едничък ми остана,

но как да хвана днес Балкана,

свободата си как са запазя,

честта и името си да опазя?

Сред чуждица аз живея,

как да пея, да се смея,

неразбрана си оставам,

падам, ставам, не се давам!

Да целуна твойто чело

па дори на сън и смело

в този ден да се изправя

искам, няма да оставя

твой завет и мъдро слово.

Не искам нищо наготово!

Приспаха те во век предатели,

предадоха те и приятели

и"ней"дори не бе ти вярна,

съдба злочеста и коварна!

Само в тебе вярвам,братко,

ще го кажа точно,кратко-

Приеми ме в твоя свят,

дай ми сила,дух корав!

Не ще спра да се боря,

не ще хленча и се моля,

не ще спра да пея,сричам,

по Ботевски да те обичам!

Седя на прага, търся те с очи,

знам няма те,о, Господи!

Ботев, няма те и теб,

Левски…всичките по ред.

Отдадохте живота свой

за страхлив и търпелив народ,

до кръв останахте му верни в бой

и защитихте вяра,род!

Радецки пори днес водите

на Дунав, мои са мечтите,

а Вола пее свойта песен,

о,Ботев, лято не е , есен

опари ни като листа,

зависими сме и деца

на славния хан Аспарух,

пълним нечий чужд търбух.

Зомбирани и омагьосани,

заклеймени и жигосани,

като в магия черна, зла.

Къде си Ботев, дай ръка

на братя свои и сестри,

във бой последен поведи!

Слънце пече, вятър няма

във родна Земя лъжа,измама

пълзи, залива ни като смог,

затрива мой мил народ!

Дете крещи,птица пищи

в усое,в зелена гора,

предател на народ мучи,

катобик разярен,о,не,свиня

в свинарник рови,грухти,

дребна душица,клюкар слухти!

А там във Балкана лежи юнака

прострелян нелепо от гад в трънака,

месецът дори затъми,

звездата на Ботев се скри!

Скри се,но днес пак изгря

в моята родна,свидна Земя-

робска била,но има сила

там на небето,изпила

горчивият сок на съдбата,

аз продължавам...борбата!

Там високо във Балкана

жив во веки той остана-

буден ум, борец, бунтар,

велик поет, любим, другар!

Съдба ли бе това човешка?

Дали не е на Господ грешка

велики българи да мрат

за чужда паплач, наша смрат?!

Боли сърцето, но кръв няма,

а искам правдата голяма

България днес да залее,

врагът чужд, наш да онемее.

Във името на Ботев, Левски...

бих направила на трески

продажниците наши сиви,

души без чест,мутри, горили!

А там на Вола птиче пее,

слънце жарко пече, грее,

но на мен ми е студено!

Стига -Стоп!Дайте-Зелено!

Защо България се спира

по пътя и нагоре, мира

не дава се на души чисти

със буден ум, борбени?!Глисти

изяждат българското днес!

О Боже, стига болка, стрес!

Събудете се герои,

с вик раздирам нощта, мои

братя мили и сестри!

Ти чуждица, мръсна сган-умри!

А продажници вий клети

не за вас са тез куплети,

дето майчино погазихте

и на Дявола в крака лазите.

Посегнахте на мой народ,

обричате го на хомот,

заради лична вам изгода!

Не се предавам,ще се боря! Мога.

Прости ми, Ботев, че не мога

да те защитя до край,

прости ми, но Родината ми,

вече не е оня рай!

Поганци газят род, земя

на Аспарух и Симеон, нима

ще си изчезнем от света

поциганени без слова,

погазили език, култура,

със бели денс кючек, халтура…?!

Прости ми, Ботев, но не мога

с простотията да се преборя,

от глад или от що за Бога,

българинът се предаде,боря

се но защо ли, докога,

неразбрана съм, сама?

Дай ми сили и кураж,

не секира, не мираж….

Искам да ме подкрепиш,

над мен, народа мой да бдиш.

Прати ми, Ботев, блага вест,

таквиз кат мен са малко с чест

и задушаваме се, братко!

По чело те целувам  сладко.

Българка ще си остана,

макар от своите презряна!

Духът на Ботев не умира,

но лошото във теб прозира,

човече злобен, завистлив,

а искаш Господ милостив!

Плюеш по Ботев наш герой,

не си българин, не си свой,

а платена си душица,

крадеш със циганина жица,

но жица туй не е, а е Бъгария,

която Господ пази, слави я!

Прости ми, Ботев, че не мога

да те защитя до край,

прости ми, но Родината ми,

вече не е оня рай!

Поганци газят род, земя

на Аспарух и Симеон, нима

ще си изчезнем от света

поциганени без слова,

погазили език, култура,

със бели денс кючек, халтура…?!

 https://www.youtube.com/watch?v=HPLF_dCB-Sw

Прости ми, Ботев, но не мога

с простотията да се преборя,

от глад или от що за Бога,

българинът се предаде,боря

се но защо ли, докога,

неразбрана съм, сама?

Дай ми сили и кураж,

не секира, не мираж….

Искам да ме подкрепиш,

над мен, народа мой да бдиш.

Прати ми, Ботев, блага вест,

таквиз кат мен са малко с чест

и задушаваме се, братко!

По чело те целувам  сладко.

Българка ще си остана,

макар от своите презряна!

 https://www.youtube.com/watch?v=NAfbOxzFZBY

Самотна неразбрана

такава ще остана.

Глупци без идеали

глас божий не разбрали,

кадърните линчуват,

с народа ни мърсуват.

Глас искрен, благороден

отправям към света

и в птичи полет волен

политам. Небеса!

Летя към Милин камък,

болка, спомен сладък

раздира ми душата.

Моя обич свята!

Защо мълчи народът?

Гърмят окови страшни,

не чуй се глас народен.

Слепци. Скотове прашни

пътища пресичат,

на гибел ни обричат.

Над камък мил и гробен,

народът ми поробен,

болен и покорен,

търпи, тегло влачи.

Дете в майка плаче.

Сган избрана мори

душата, къса плът,

сърцето ми се бори,

спира за кой ли път.

Търпи! -дочувам глас-

спаси се в този час!

Догма християнска

и вяра поганска

аз не признавам,

вярна оставам

на моя народ -

болен и роб.

Секира не знае,

тегло, болка трае.

Но аз не се спирам,

живея, умирам

за правда, свобода

се боря, сека.

Нека остана

аз без глава.

Ботев е в мен,

с огън и плам

горя нощ и ден.

Обичам го! Знам,

че мойта молитва

ще чуе сега.

За мен е единствен.

Той е мойта душа!

И нека върлуват

безчестни, и зли,

и нека ме тровят

погледи зли.

Вино ми дайте,

ще пия за нас,

ръка подайте,

Ботев е с нас!

Ти си във мен, аз съм във теб

заразена от твоята борбеност, дух

и днес втори юни плача за теб,

двойници имал си,заболя ме,чух…

Робството турско и американско ,

мъката,болката ,теглото канско,

няма го нийде по белия свят,

скараха ни дори с руския брат!

Ти помниш, знаеш всичко от тогаз,

в тъмното светеше и издигаше глас,

но и на тебе видяха ти сметката,

оживява в мене на Вола гледката!

Чалми разни,чуждица омразни,

луди,зомбирани и продажни

души празни  ни дирижират,

геноцид  на тепсия сега ни сервират!

И днес както винаги викам те аз,

изпитвам болка и студ, мраз,

няма ли как, как да възкръснеш

и мозъци болни с куршум да пръснеш?

Падам и ставам, свалена,не повалена,

на теб вярна оставам над пошлото извисена!

Слънце пече, вятър няма

във родна Земя лъжа,измама

пълзи, залива ни като смог,

затрива мой мил народ!

Дете крещи,птица пищи

в усое,в зелена гора,

предател на народ мучи,

катобик разярен,о,не,свиня

в свинарник рови,грухти,

дребна душица,клюкар слухти!

А там във Балкана лежи юнака

прострелян нелепо от гад в трънака,

месецът дори затъми,

звездата на Ботев се скри!

Скри се,но днес пак изгря

в моята родна,свидна Земя-

робска била,но има сила

там на небето,изпила

горчивият сок на съдбата,

аз продължавам...борбата!

Седя на прага, търся те с очи,

знам няма те,о, Господи!

Ботев, няма те и теб,

Левски…всичките по ред.

Отдадохте живота свой

за страхлив и търпелив народ,

до кръв останахте му верни в бой

и защитихте вяра,род!

Радецки пори днес водите

на Дунав, мои са мечтите,

а Вола пее свойта песен,

о,Ботев, лято не е , есен

опари ни като листа,

зависими сме и деца

на славния хан Аспарух,

пълним нечий чужд търбух.

Зомбирани и омагьосани,

заклеймени и жигосани,

като в магия черна, зла.

Къде си Ботев, дай ръка

на братя свои и сестри,

във бой последен поведи

"Бог не наказва когото мрази!"-

каза го Ботев и отсече,

а днес и секирата рече-

Очи плачат, душа стене,

затънали сме вси до колене,

за троха хляб треперим днес

и чакаме от някъде добра вест.

Стоим и молим се

за дни по добри,

но нищо не вършим,

бием се в гърди,

кой какво имал,

кой взел, кой дал,

танцьори нещастни сме

в маскиран бал.

Стоим и молим се

за помощ отдалеч,

примирени, не борим се,

търпиме сеч,

боледуваме и полудяваме,

купуваме се и се продаваме!

Парата във култ издигаме,

не се раждаме, умираме

отчаяни, мачкани до последен дъх.

Българинът можеше да бъде пръв!

Можеше, но не можа да сколаса

да дигне глава, змия опаса

бедно сърце, изстрадало, клето.

Кой наложи нам това вето?!

Нима Ботев не ни показа...?

Нима Левски не ги смаза

онези чужди, бедни душици

предатели наши за дребни парици?

Сирените вият,

юнско слънце пече,

в гърди се бият човеци менте.

Къде си Ботев,

събуди се, стани,

дай сила, надежда

и нам поведи

по нов път чист,

дай любов и мощ

на народ омагьосан

от едно време йощ.

Сълзи си сбирам,

за кой път умирам,

с душа раздрана

Балкан ще хвана,

с животните, с птиците

ще живея там,

ще ме разберат по добре. Знам.

"Вий сте идиоти!" -

казал го е Ботев.

Аз ще го повторя

и няма да споря,

на хора говоря.

Знам, има и свестни

тук между вас,

на тез в този час

прекланям се аз,

за други сега,

блестя лъскава.

Добре, ще се бием,

не ще се крием,

тук анонимни

не се пишете,

от тук и там

стих не крадете.

На Вола да ида ли

да ме простреляте,

в чело високо

вий ми се целите?

В сърцето змийска

отрова пускате,

сеира гледате

да не изпускате!

О, вий бездомни

свирепи вълчици,

с какво сте кърмили,

какви умници

вий сте създали?

Какво зло от мене

вий сте видяли?

Туй злоба не е,

болка зове,

но вий не я чувате,

само мърсувате,

на чужд гроб с пари

и с чужди сълзи!

Дано Ботев стане

от гроба и хване

оръжие хладно

и на вас ядно

да ви покаже,

кой лъже, маже

и кой не признава

Бог, име, вяра!

Там високо във Балкана

жив во веки той остана-

буден ум, борец, бунтар,

велик поет, любим, другар!

Съдба ли бе това човешка?

Дали не е на Господ грешка

велики българи да мрат

за чужда паплач, наша смрат?!

Боли сърцето, но кръв няма,

а искам правдата голяма

България днес да залее,

врагът чужд, наш да онемее.

Във името на Ботев, Левски...

бих направила на трески

продажниците наши сиви,

души без чест,мутри, горили!

А там на Вола птиче пее,

слънце жарко пече, грее,

но на мен ми е студено!

Стига -Стоп! Дайте-Зелено!

Защо България се спира

по пътя и нагоре, мира

не дава се на души чисти

със буден ум, борбени?!Глисти

изяждат българското днес!

О Боже, стига болка, стрес!

Събудете се герои,

с вик раздирам нощта, мои

братя мили и сестри!

Ти чуждица, мръсна сган-умри!

А продажници вий клети

не за вас са тез куплети,

дето майчино погазихте

и на Дявола в крака лазите.

Посегнахте на мой народ,

обричате го на хомот,

заради лична вам изгода!

Не се предавам, ще се боря! Мога.

 стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata