Шайбака -проза автор Анита Христова Трифонова

Бяха осем деца, като по план-четири момчета и четири момичета. Той беше най-големият, най-

умният, най-красивият, иначе всичките станаха едри, високи мъже. Само той и брат му Кръстан

бяха взели от майка си Пенка русите коси и сините и очи. Другите му двама братя-Петър и

Тодор приличаха на баща си Найден. Но най -опърничавия, най-буйния, най-интелигентния  си

остана той-Хари до последно високо извисен и духовно богат, образован и музикант. Дори

политически беше осъзнат и когато говореше другите му братя  го гледаха и не смееха да му

опонират. Той –баткото, най-големият и непредсказуем.

Всичко можеше да се очаква от него и нищо не го спираше.

Беше одрал кожата на майка си –Пенка, но и характера и –твърд,

непреклонен, упорит и роден за командир. Баща му Найден беше кротък човек, бедняк, но си

обичаше Пенка , направи и осем деца. Тя бе жена за приказ. Много буен и своенравен, нямаше

спирка пред нищо и никой, сякаш някой му бе виновен, че са осем деца в къщи, че са бедни и

всичката работа в къщи дърпа майка му Пенка. Баща му се разхождаше из селото на приказки

,псуваше отчаян от беднотията. Пенка си обичаше децата, но най-много галеше Таня-най-

малката и най-малкият-Тодор, дори син му Чочо гледаше до края на живота си.

Хари не разбираше тези разлики, дето правеше майка му между децата си, но я оправдаваше, защото

виждаше, че тя крепи семейството, държи къщата, дома. Накрая така си и отиде от бързане,

недоглеждане и увереност, че всичко може. С конец си дръпна брадавицата на ръката  и

направи инфекция, не поиска да търси лекари, все нямаше време, та и желание. Така си отиде

с гордост и  увереност, че така трябвало да стане, всичко била направила на този свят, всичко

 което е искала. Хари бе решил да си живее живота. Жените му се лепеха като мухи на мед.

Той-красавец - висок, едър, с руса коса и сини очи, които пронизваха и изписани устни. Малко

говореше. Свиреше, пееше, гласът му беше силен и ясен, както и приказките му, които на две

не ставаха. Той все избираше, пробираше, не харесваше жените,  които го гонеха, не беше

женкар. Падаше си по политиката, все я бистреше с часове и до последно бе в някакви

организации, които печелеха и власт и пари, но на него все не му стигаха. Гордостта 

му бе най-големия порок така да се каже и от нея си страдаше, та и семейството му. Да не го закачаш,

когато е бесен или твърди, че нещо е така, а обидиш ли го забрави за себе си.

Така стана  и онази нощ, когато на купон, няколко млади мъже се опитаха да го унижат, че е от най-бедните,

бил зъл и негоден, засегнаха и цялата му рода. Опитаха се като по сценарий трима мамини

синчета и то пред младите момичета на купона. Всичките тези момичета бяха луди по Хари и

това влудяваше тримата грозновати и злобни млади мъже. Но всичко си има мярка и когато

вече му кипне, без да е пил, а всъщност не обичаше да пие алкохол, не харесваше алкохола и

ненавиждаше алкохолиците, тогава Хари нямаше спирка, никакви задръжки. Така се случи и в

тази нощ, когато му се нахвърлиха тримата- мамини синчета с подигравки и поблъскване,

пощипване…пред очите на всички. Започна борба трима срещу един. Неговият приятел се

опита да му помогне, но го свалиха в локва кръв удавен. Хари продължи да се бие с тримата,

като двамата ги повали, но третият не бе на себе си , извади нож. Купонът се разтури, играта

загрубя, всички се разбягаха, прокриха се. В един момент ножът бе опрян

до гърлото на Хари ,който се отскубна и изтръгна ножа от ръцете на противника си. Другите двама лежаха на

земята неподвижно и крещяха- „Убий го, убий красавеца!“ Приятелят му губеше кръв, но той

 гледаше вече себе си, беше обезумял. Борбата за ножа продължаваше...Момент в който ножът

се завъртя и двамата го бяха хванали Хари се нахвърли и намушка противника си, не виждаше

къде и как стана. Видя само, че мъжът плюеше кръв и явно умираше. Хари в отбрана прободе

този, който му извади нож, по сценарий или не ,станалото стана. Раната беше смъртоносна.

Приятелят на Хари береше душа, а другите двама избягаха.

Арестуваха Хари и го осъдиха  на осем години затвор. Цялата му младост, красота,

бъдеще…всичко отиде по дяволите. Този сценарии беше подготвен от скрити хора, които

дирижираха и му завиждаха, та и заради жените. Няма момиче, което да не мечтаеше за Хари.

Но вече край, опетнен е, убиец го изкараха, никоя не го искаше дори за приятел. Когато излезе

от затвора пътищата му бяха затворени навсякъде. Ходеше по сватби да свири и пее и там

срещна Ценка. Баща и ги пребиваше всички в къщи, така уби и майка и един ден. Ценка нямаше избор избяга с Хари  от бащиния си дом и се омъжи за Хари. И така заживяха щастливо, всички им се чудеха. Ценка просто слушаше за всичко Хари и изпълняваше. Той си командореше всички и се налагаше. Беше се спасила от убиеца -баща си, но избра Хари, надяваше се, че като му роди деца и го слуша поне няма да я бие. Роди на Хари момиче и момче. Първото им дете  Виляна - красива, висока, умна, като баща си. Хари умираше за дъщеря си, даваше всичко за нея. Не можа да преживее нейната нелечима болест. А тя бе млада майка на две прекрасни дечица. Тя беше с пъстри очи и свиреше, пееше като него. Ценка също се опитваше да пее, особено песента за маслиновото клонче, но не и се отдаваше, пък и песента бе тъжна. Тя дълбока в себе си тъжеше за убитата си майка.

Хари така и не разбра откъде дъщеря му хвана тази страшна болест. След катастрофата с колата си или след като баба си с конец прерязва брадавица  на кръста си. Съдба ли или просто Чернобил е виновен за всичко и некадърните подкупни лекари. Беше загубил и Ценка пак от същата коварна болест, но рак в кръвта. Многократните преливания на кръв  не помогнаха на Ценка.

Един ден на Хари му писна, не можеше да гледа как дъщеря му вехне и си отива от този свят в адски мъки. Посегна си. Беше решил, че  ще си отиде тихо и кротко от този свят. Беше зле със зрението, а слухът си от затвора и побоищата там съвсем  изгуби. Но имаше голямо  животновъдство и земеделие, разни препарати...Нагълта ги без да му мигне окото и остави всички врати отворени.  Не искаше да си спомня нищо, затвори очи и зачака отровите да подействат. Не му пукаше от нищо и от никой, беше уредил внуците си точно тогава да отидат на почивка.

И смъртта дойде-мъчителна, с адски болки, каквито изпитваше дъщеря му навярно и в този момент, навярно и каквито изпитваше мъжът, който той уби по неволя на младини. Не искаше този коварен  за него живот, не го приемаше такъв. Все пак надживя братята и сестрите си, той- най-големият –баткото. Той, най-умният, най-красивият, най-бедният, най -здравият за куриоз на съдбата , той-най- буйният и непримирим си отиде тихо и кротко от този свят…с мерак.

- Мамо , искам вода!

- Сега да напълня каната и ще ти дам ,миличко, каза дъщерята на Виляна на детето си. Бяха на почивка и в квартира с добри хазаи.

Напълни каната с вода и тъкмо да налее в чашата за детето да пие дръжката и остана в ръцете.

Каната падна с водата разлята по пода и интересно , не се счупи.

Никой не им прекъсна почивката за погребението на дядо Хари, просто не им казаха. А дали и

разследване е имало, всичко се скри. Но малко по-късно когато Виляна почина и отиде при

майка си и при баща си последваха едни…Така че Бог всичко вижда и не забравя, отмъщава. Човек предполага, Бог разполага!

Шайбака -проза автор Анита Христова Трифонова sekirata

"Шайбака" -проза автор Анита Христова Трифонова sekirata