fbpx
6.4 C
София

Астрономи откриха бяло джудже с рекордно висока скорост на въртене

Най-четени

Екип астрономи от Университета Уоруик потвърждават откритието на най-бързо въртящото се бяло джудже. След като изследват периода на въртене на звездата, астрономите обявяват, че бялото джудже на име LAMOST J024048.51 + 195226.9 (или „накратко“ J0240 + 1952), е изключително рядко срещан астрономичен обект, наподобяващ своеобразно магнитно „витло“.

Астрономите правят откритието след като забелязват звезда от тип бяло джудже, която завършва пълно завъртане около оста си веднъж на всеки 25 секунди. Това е най-високата скорост за едно завъртане, отчитано при такъв тип звезда. С времето този тази висока скорост на въртене предизвиква силно магнитно полеоколо бялото джудже. То действа като защитна бариера, причинявайки по-голямата част от „падащата“ плазма да ускорява бялото джудже.

Това явление се наблюдава под формата ярки петна на повърхността на звездата, които ту се появяват, ту се скриват от полезрението ни. Именно благодарение на тези „пулсации“ астрономите измерват скоростта на въртенето на звездата. Инструментът, който прави тези измервания, се нарича HiPERCAM.

Бялото джудже представлява остатък от звездно ядро. То е много плътно – масата му е сравнима с тази на Слънцето, докато обемът и размерите му са сравними с тези на Земята. Светимостта на бялото джудже е породена от емисиите на остатъчна топлинна енергия. Най-близкото известно бяло джудже до Земята е Sirius B – на разстояние 8,6 светлинни години. Белите джуджета в бинарни звездни системи натрупват вещество от звездата-компаньон, увеличавайки масата и плътността си. Източник: NASA

Звездната J0240 + 1952 е подобна по размери на Земята, но е най-малко 200 000 пъти по-масивна. Данните сочат, че звездата е част от бинарна звездна система – „комплект“ от две звезди, при който по-масивната (бялото джудже) се захранва с вещество под формата на плазма от по-маломасивната. До извода за главозамайващо високата скорост на въртене води фактът, че „погълнатата“ от бялото джудже плазма попада върху екватора, което води до ускоряване на завъртането ѝ около оста с 20%.

Завъртяла се е няколко пъти, докато четете статията

С времето този тази висока скорост на въртене предизвиква силно магнитно поле около бялото джудже. То действа като защитна бариера, която кара по-голямата част от „падащата“ плазма да ускорява бялото джудже. Това се наблюдава под формата ярки петна на повърхността на звездата, които ту се появяват, ту се скриват от полезрението ни. Именно благодарение на тези „пулсации“ астрономите успяват да измерят скоростта на въртене на звездата.

Водещият автор на изследването Ингрид Пелисоли от Университета Уоруик споделя, че „J0240 + 1952 ще приключи няколко ротации докато хората изчетат научна статия за откритието. Ротацията е толкова бърза, че бялото джудже трябва да има над средната маса, за да остане цяло и да не се разкъса. То дърпа вещество от звездата-компаньон поради гравитационния си ефект, но когато веществото се доближи, магнитното поле започва да доминира. Този вид газ е силно проводим и поради това развива чудовищни скорости, което го изтласква навън в космоса.“

Официалната публикация можете да намерите тук.

Предишна новинаWaterfox G:4.0.3.1 / 2021.10 Classic
Следваща новинаFanControl V98
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини