Астрофизикът Ави Льоб отново се надява да открие останки от извънземна технология в Тихия океан

Повече от 70 години търсим следи от извънземен интелект в радиосигналите – без успех. Астрофизикът от Харвард Ави Льоб счита, че космосът не е единственото място, където може да има доказателства за извънземни цивилизации. Миналото лято той ръководи експедиция за търсене на метални фрагменти от междузвезден метеорит, който се е разбил във водите на Тихия океан. Журналисти от Life Science разговаряха с професора за неговите изследвания, бъдещите експедиции и търсенето на извънземен разум.

„Хората като вид съществуват на Земята от няколко милиона години, което е 10 000 пъти по-малко от възрастта на Вселената. Ние сме в самия край на космическата игра. И благодарение на Коперник и Галилей знаем, че не сме в центъра на сцената. Така че тази пиеса не е за нас. Затова е по-добре да останем смирени и любопитни. Това е моята основна философия“, казва проф. Льоб.

Според него най-добрият шанс за човечеството да открие следи от извънземен живот е да ги търси на Марс, където е имало вода. Втората най-важна цел: изследване на милиони обекти с диаметър около 1 метър, които са дошли от други звездни системи. Льоб вярва, че милиони такива обекти обикалят около Слънцето, но ярката светлина не позволява те да бъдат забелязани. Може би сред тях има високотехнологични останки, космически боклук, оставен от извънземни и дори нещо полезно.

Много от колегите на Леб се отнасят скептично към експедицията му до бреговете на Папуа Нова Гвинея. Някои от тях твърдят, че това, което са успели да вдигнат от дъното е обикновена въглищна пепел, а не отломки от астроид, дошъл от междузвездното пространство. Анализът обаче показа, че това не е пепел: 10% от миниатюрните сфери имат необичаен химически състав. Въпреки това редакторите на научните списания се забавиха с публикуването на статията на Льоб. Това е тенденция, присъща на академичната общност като цяло, и възпрепятства научния прогрес – казва известният астрофизик.

След една година Льоб планира да повтори експедицията, като се надява този път да получи по-убедителни доказателства и да получи по-големи образци, които ще дадат възможност да се разберат характеристиките на материала. Изотопният анализ би помогнал например да се установи възрастта на материала – може би той е по-стар от възрастта на Слънчевата система. Или дори не е естествен обект, а част от някакво неизвестно приспособление.

„От 70 години търсим радиосигнали. Трябва да променим подхода си“, твърди професорът. – В действителност радиокомуникацията е много примитивна човешка технология. Струва ми се обаче, че една напреднала цивилизация би трябвало да се занимава с изследване на космоса. Трябва да търсим следи от нея. Мисля, че имаме шанс да открием нещо забележително. Но очевидно няма да намерим нищо, ако не търсим“.