Европа отдавна се стреми колкото се може повече да намали зависимостта си от руския газ, а наскоро наложените ответни санкции от страна на Русия започнаха да ускоряват този процес. Сега страните от Европейския съюз явно ще трябва за известно време да забравят за планирания енергиен преход и да започнат да се конкурират с азиатските потребители за скъпия LPG газ, а на Русия ще се наложи да направи цялостни промени на своята газова промишленост, за да прехвърли своите газови транспортни маршрути на Изток.
В средата на месец юни 2022 година европейският газов пазар се сблъска с нов шок. Общите доставки на руски газ намаляха с 45% до 109 милиона кубически метра на ден. Пресметнато на годишна база това са около 30% по-малко от общите доставки на природен газ с помощта на тръбопроводи спрямо предходната година, когато ЕС е получил 135 милиарда кубически метра газ.
Основната причина за това са намалелите с две трети доставки чрез газопровода Северен поток-2 заради принудителното спиране на газовите турбини Siemens, инсталирани в компресорната станция Портовая. Германската компания не може да намери начин да направи техническото обслужване и подмяната на износените компоненти на тези специализирани газови турбини, които останаха в канадския завод на Siemens, понеже Канада наложи санкции на Русия, които включват и този вид техника и оборудване. Интересно е, че Европейският съюз няма подобни санкции, а Канада има. И ето как канадските санкции не дадоха ремонтираните турбини да се върнат и инсталират в компресорните станции на руския газопровод Северен поток-1, въпреки, че санкциите на ЕС директно не забраняват това. В подобни случаи общоприетата стандартна тактика е да се направят изключения за няколко отделни доставки и транзакции, които да бъдат добавени например като анекси в сключените договори. Но засега нищо подобни не се случва.
Ситуацията стана още по особена, понеже другите доставки на руски газ за Европейските страни остават недостъпни. Газопроводът Турски поток, който се използва за доставки на природен газ за Южна Европа в началото на тази седмица бе спрян заради обявен от Русия планов ремонт. Газопроводът Ямал-Европа не може да се използва поради наложените руски санкции срещу EurRoPol Gaz – газовият оператор на полския участък на този газопровод. Украинският транзит на газ е съвсем минимален, понеже заради руската инвазия украинският газов оператор „Оператор ГТС Украина“ на 10-ти май тази година спря транзита заради възникналите форсмажорни обстоятелства – бойните действия в региона и кражбите на газ от руските военни.
На теория остава готовият вече Северен поток-2, който има чисто нови и много добре работещи агрегати. Генералният директор на Газпром Алексей Милер наскоро каза, че газопроводът може да започне да работи във всеки един момент. Но германските власти още в края на февруари спряха сертифицирането на Северен поток-2 чрез изтеглянето на необходимия сертификат за енергийната безопасност на проекта. Всичко това означава, че доставките на руски природен газ за Европейския съюз ще станат съвсем минимални.
Последствията за Европа
Официалният план на Европейската комисия REPower Europe, приет през месец май, предвижда намаляване на доставките на руски газ до 50 милиарда кубически метра до края 2022 година. На много специалисти изглеждаше, че подобно рязко намаляване на доставките не може да се извърши за толкова кратко време. Но не само желанието на европейската страна, но и ограниченията от страна на Русия правят подобен сценарий все по-реалистичен. Европейският газов пазар и Газпром все повече и повече се приближават до ситуация, в която могат един без друг – тоест, „разводът“ вече изглежда неизбежен.
Настоящото намаление на доставките е съвсем реален стрес тест за европейския газов пазар при относително комфортните летни условия. Сега европейското търсене е доста ниско, като това е моментът страните от ЕС да се подготвята за зимата и да попълнят запасите от газ в своите подземни хранилища. Следователно, европейските компании и регулаторни органи засега имат възможност да балансират пазара, като например намалят добавянето на природен газ в своите газови хранилища.
През изтеклите няколко месеца европейските компании успяха да се справят доста ефективно с газовото предизвикателство. Вносът на втечнен природен газ непрекъснато нараства и неговото добавяне в газовите хранилища протича с нормални темпове. В средата на месец юни тези газови складове бяха запълнени до така нареченото дългосрочно средно ниво. Дори след спада на доставките по „Северен поток 1“, Европейският пазар продължи да увеличава запасите си на газ. До 20 юни те бяха запълнени до 55% вместо 45% за същия период на миналата година. Въпреки това ще бъде все по-трудно да се поддържат подобни темпове. Допълнително увеличение на вноса на втечнен природен газ стана възможно най-вече поради преориентацията на пратките за азиатския пазар. Търсенето на LNG в Азия обаче нараства точно през лятото, така че Европа ще трябва да влезе в жестока конкуренция, за да си осигури необходимите обеми. Глобалният пазар за втечнен природен газ в момента изпитва недостиг на доставки, който само се засилва поради излезлият от строя американския завод за втечнен природен газ Freeport с капацитет от 15 милиона тона годишно. Тоест, ако Европа увеличи вноса, тогава някой друг ще трябва да се задоволи с по-малко газ.
Намаляването на доставките на руски газ според икономическата логика ще доведе до по-високи цени. Спотовите цени според индекса на най-големия европейски хъб TTF се повишиха с повече от 40% – от $900 до почти $1400 за кубичен метър, но все още не са достигнали рекордните нива от началото на март. Увеличението на цените е необходимо, за да се осигури приток на допълнителни обеми LNG и до известна степен да се намали търсенето. Въпреки всичко, това пазарно балансиране вероятно ще се окаже недостатъчно. Редица европейски държави вече планират отново да започнат допълнителен добив на въглища. Така например германските власти наскоро обявиха, че ще размразят и отново ще започнат да използват изведените от експлоатация топлоелектрически въглищни електроцентрали. Съвсем същите планове имат Австрия, Италия и Холандия.
Властите на ЕС планираха, че ще могат да осигурят изпълнението и на двете стратегически цели – постигане на въглероден неутралитет и намаляване на зависимостта от енергийните доставки от Русия. По всяка вероятност обаче сега приоритетите на зелената политика ще останат на заден план. В същото време критичността на доставките на руски газ за Европа постепенно ще отслабне, понеже като за периода през следващите от три до пет години предлагането на газ пазара ще се увеличи, включително и заради няколкото нови проекти за доставки на втечнен природен газ.
Последствията за Русия
За Русия намаляването на доставките на европейския пазар ще означава пълната трансформация на цялата газова индустрия. Към днешен ден съществуващата газотранспортна инфраструктура е почти изцяло ориентирана към Европа. С помощта на сега съществуващите газопроводи е възможно до известна степен да се увеличи износът за Турция и за страните от Централна Азия. Но свободните обеми газ (50-100 милиарда кубически метра) ще останат. За да може Русия да ги „прехвърли“ на изток, предимно в Китай, е необходимо да се изгради новия газопровод „Силата на Сибир – 2“, но за да се постигне това е необходимо да се премине през трудния път на преговорите с китайската страна относно условията – какви ще бъдат цените, за колко години ще бъде сключен съответния договор и т.н.
Намаляването на износа за ЕС рано или късно ще наложи намаляване на добива на природен газ в Русия. През следващите няколко месеца производството може да бъде подпомогнато чрез запълването на всички руски газови хранилища, но този ресурс ще бъде изчерпан още до началото на есента. В дългосрочен план Русия ще трябва да търси нови възможности за преработка на природния газ. В същото време големите проекти за руски втечнен природен газ най-вероятно ще бъдат преразгледани и отложени поради технологичните ограничения, свързани с наложените санкции. Една възможна алтернатива е развитието на газовата химия – например, създаването на нови съоръжения за производство на амоняк и метанол, които са технологично по-лесни и опростени от проектите за втечнен природен газ, които изискват използването на най-съвременни нови технологии.
Руските компании някак трябва да решат и проблема с обслужването и поддръжката в работно състояние на западното оборудване – същите газови турбини и най-различни помпи и двигатели, които вече стана трудно да бъдат просто така изпратени за ремонт на компанията производител. Ще трябва да се търси някаква замяна на износващите се агрегати, навярно чрез вторичния пазар на приятелските на Русия държави.