Авторите на ново научно изследване считат, че до 2035 година ще се наблюдава рязко падане на търсенето на изкопаемо гориво. Под заплаха са активите на нефтените компании в размер на трилиони долари.
Някои от най-големите държави, включително САЩ и Русия, значително зависят от експорта на изкопаемо гориво. Проблемът е, че този източник на национално богатство не е вечен. Днешната световна тенденция за използване на електромобили, нисковъглеродни технологии, висока енергийна ефективност и грижа за климата могат съществено да съкратят глобалното търсене на изкопаемо гориво. Това е предупреждението на авторите на научната работа, публикувана в Nature Climate Change в началото на седмицата. Авторите на изследването предупреждават, че наблюдаваният в момента преход към алтернативна енергетика противоречи на инвестициите в разкриването на нови местонахождения на въглеводороди. Това в крайна сметка може да доведе до крах на тази индустрия и до сериозен удар върху световната финансова система. Задава се невиждана досега криза.
Подчертава се, че само за две-три десетилетия активите на нефтените компании за трилиони долари могат твърде бързо и рязко да се обезценят. Тази перспектива бе наречена от учените „глобалния балон на въглеводородите“. Очаква се голям спад в търсенето на нефт и това ще се отрази на всички.
Авторите на научната работа са използвали компютърна симулация на модел на световната икономика, като е отчетено влиянието на природоохранителните мероприятия. В компютърния модел по-подробно е изследвано влиянието на вече подложените на риск активи от изкопаемо гориво (stranded fossil fuel assets, SFFA).
Анализът показва, че значителна част от днешните активи са в рисковата SFFA зона, дори и по днешната траектория на технологичното развитие, без да се отчита влиянието на новата политика по отношение на климата. Загубите в тази област ще бъдат значително по-големи, ако бъде приета политиката относно климата. Това е Парижкото споразумение относно климата за задържане на температурата не по-високо от 2°C от прединдустриалното ниво.
Резултатите от моделирането са показани и чрез диаграми, на които се вижда, че делът на бензина и дизеловото гориво започва да намалява още от около 2025 година. Именно това явление авторите на научната работа наричат „Глобалния балон на въглеводородите“.
А ако бъде приет най-твърдият вариант на Парижкото споразумение относно климата (много учени считат, че това е единственият шанс да се предотврати необратимият самоподдържащ се цикъл на глобалното загряване на атмосферата – парниковия ефект), то тогава пред енергийната промишленост възниква наистина кризисен сценарий. В този случай, загубите ще са още по-големи. Възможно е умножаване на загубите, ако някои държави на ОПЕК с ниска себестойност на нефта запазят добивите си на днешно ниво, въпреки бъдещото намаляване на търсенето.
Според аналитиците, в този най-лош случай, загубите от SFFA могат да достигнат от един до четири трилиона долара. Тоест, световното благосъстояние – всички световни активи и съответно, световната икономика, ще намалеят с тази сума. Според тази научна работа, при този сценарий ще има победители – това са нето импортиращите държави, включително страните от Европейския съюз, както и Китай. Ще има и сериозно губещи, включително САЩ, Русия и Канада – тези страни могат да останат със съвсем нищожен експорт на въглеводороди, заложени като приход в техния бюджет.
Изглежда че човечеството няма друг изход, освен да спасява екологията на планетата и трябва да намалява изхвърлянето на парников газове. Но се оказва, че дори и при подобно развитие, редица държави няма да могат да избегнат криза от непознат досега мащаб. Авторите на научната работа считат, че на глобално ниво отрицателните и положителните ефекти би трябвало да се уравновесят.
Научната статия е публикувана на 4 юни 2018 година в Nature Climate Change.
