Древен камък с рисунка се оказа „карта на съкровищата“ – учените вече ги търсят

През 1900 г. във Франция е намерена каменна плоча с рисунки – възрастта ѝ е оценена на 4000 години. Първоначално никой не можел да разбере какво представлява, но след това изследователите започнали да разбират, че става дума за древна карта. По-специално това станало ясно след сравняване на линиите върху камъка със съвременните схеми на околните райони – знаците показвали местоположението на реки, планини и древни селища, неизвестни на науката. След това откритие учените започнали да използват камъка като своеобразна карта на съкровищата, с помощта на която е възможно да се открият най-различни неизвестни досега археологически паметници.

Мистериозната находка на археолозите

Нанесената върху камъка „карта на съкровищата“ е открита през 1900 г. от френския археолог Пол дю Шателие при разкопки на погребение в областта Бретан. Плочата е била една от стените на каменна крипта и ученият дори не е могъл да предположи какво точно е открил.

Изследователят оставя находката в собствения си музей, но през 1924 г. тя е придобита от представители на сегашния Национален археологически музей на френския град Сен Жермен-ан-Лайе. Там за необичайната плоча е забравено до 2014 г. – едва след много години учените решават да проучат внимателно какви рисунки са гравирани върху камъка.

Най-древната карта на Европа

Заедно с колеги от други страни френските учени провеждат проучване и установяват, че на камъка са изобразени реките и планините на Рудуалек – територия на 500 км западно от Париж. Изследователите са сканирали плочата и с помощта на специализиран софтуер са сравнили нарисуваните върху нея линии с обозначенията на съвременна карта на района и те са съвпаднали на 80%. Така например продълговатата дупка с триъгълна форма съответства на долина в горното течение на река Ода. Също така на повърхността на древната плоча се виждат линии, които показват местоположението на реките Олн, Изол и Стер-Лаер.

Според учените камъкът показва площ от около 21 на 30 километра. Вдлъбнатините и линиите под формата на затворени кръгове могат да показват местоположението на места за погребения, места за добив на ресурси и обикновени селища. Учените веднага осъзнават, че могат да използват тази карта за търсене на неизвестни на науката архитектурни паметници. А в селищата може да открият и лични вещи на хората, живели в района.

Плочата Сен-Белиц, намерена във Франция

Намерената плоча с карта на района получава името Сейнт Белес – през 2021 г. учените обявяват, че това е най-старата карта на Европа. Според един от тях това е първият случай, в който те използват древна карта за търсене на древни селища и други обекти. Обикновено древните паметници се откриват с помощта на радарни технологии и заснемане на района в снимки от голяма височина. Понякога откритията се правят случайно, по време на строителството на съвременните пътища и сгради.

Плочата от Сейнт Белес не е малко камъче, а цяла голяма плоча

Изследователите вече са започнали да проучват близките територии, ориентирайки се по изображенията на древната карта. Засега обаче те не могат да споделят нищо интересно – възможно е работата да отнеме около 15 години с използването на сегашния софтуер. Но ако кодът бъде оптимизиран, това може да стане много по-рано.

„Това вероятно е най-старата карта на територия, която е успешно идентифицирана“, заяви пред Би Би Си Клеман Николас, водещ автор на изследването, от университета в Борнмът, Великобритания. „Има само няколко такива карти, издълбани в камък по целия свят. В общия случай те са само интерпретации. Но това е първият път, когато на карта е изобразен район в определен мащаб“.

Преди да започнат търсенето на „съкровищата“, учените внимателно проучват мястото на откриването на плочата от Сент Белес. Анализът показва, че плочата наистина е била изработена много отдавна, между 1900-1640 г. преди новата ера. Най-вероятно поради смяната на властта тази карта не е била необходима, а плочата впоследствие е използвана за изграждането на каменна крипта, където е намерена в началото на XX век. Както се оказа, този предмет след хиляди години се превърна в изключително ценна находка за науката.

„Ключов момент е, че гравьорите изглежда са променили оригиналния релеф на повърхността на плочата, за да създадат желаната триизмерна форма, която да съответства на топографията на околния ландшафт“, пишат изследователите в своята статия, като отбелязват, че могилата Сен-Белек е с изглед към долината на картографирания регион на река Одет.

Дали учените ще открият истински съкровища с помощта на древната карта, ще покаже само времето. За да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че откриването на съкровища в областта на археологията не е нещо необичайно. Понякога учените откриват тайници, които съдържат не само ценни монети, но и луксозни бижута. Според легендите в един от основните паметници на Древен Египет също се съхранява нещо много ценно.