В първите три части (1, 2 и 3) разгледахме черно-белите операционни системи на Apple. Всъщност, с цветна графика може да работи дори и оригиналният Apple II, но с ниска резолюция – 280х192 пиксела при два цвята и 40х48 при 16 цвята.

За времето си, това си е разкош в домашни условия. Игрите изглеждат къде по-добре, а цветният текст привлича вниманието.

Но тези резолюции са нищожно малки за извеждането на интерфейс. Към края на 80-те години повечето системи имаха цветен интерфейс и за да не изостане в технологиите, Apple също предложи цветна ОС за компютъра… Apple II.

Apple GS/OS

Брандът „Apple II“ бе изключително популярен и компанията предложи 6 различни модела компютри със същото име.

Първият български Правец 82 не предлагаше цветове, но платката за RGB изход бе съвсем елементарна – само два TTL чипа и трябваше да се постави в един от слотовете на компютъра. Разширителната платка за PAL кодера също не е нещо сложно за времето си. При излезлите по-късно Правец 8М понякога се налагаше смяната на кварцовия резонатор и добавянето на три пасивни компонента.

Първите модификации на Apple II са си един и същ компютър, но с повече памет, по-различен корпус и допълнителни разширителни карти. Но излезлият през 1986 година Apple IIGS нито по външен вид, нито по хардуер – изобщо с нищо не напомня най-първият Apple (Правец 82).

Този компютър се базира на процесора 65С816 с тактова честота 2,8 MHz и има от от 256 KB до 1 MB оперативна памет (всъщност процесорът поддържа цели 8 MB) и аудио чипа Ensoniq ES5503 DOC. Този чип предлага 8-битово аудио, 32-канална полифония, стерео звук и далеч повече възможности от говорителчето на обикновеното PC. Всъщност, това е един от най-добрите компютърни аудио чипове, преди излизането на легендарните Sound Blaster.

А какво означава GS в името на компютъра? Съвсем лесно е – Graphics&Sound – тоест, графика и звук. Графичните режими са два – 4 цвята при резолюция 640х200 или 16 цвята при разделителна способност 320х200. Първият режим вече е достатъчен за графичен интерфейс. И въпреки, че компютърът се продава с операционната система ProDOS 16, тя не се задържа дълго. Това всъщност е старият добър ProDOS, но с поддръжката на 16 битови програми и Finder. Тази ОС бързо бе заменена от Apple GS/OS – първата цветна операционна система на Apple.

Предлагайки на пазара компютър с името „Apple II“ почти 10 години след излизането на оригинала, Apple много добре разбира, че той трябва да бъде съвместим с всички предишни версии. Apple успя да постигне това: в операционната система бе вграден специалния драйвер FST — File System Translator или транслатор на файловите системи, който дава възможност на един и същи диск, абсолютно прозрачно за програмите да се използват различни файлови системи. По този начин се поддържат ProDOS, DOS 3.3 и Pascal, както и FAT и HFS, и даже някои други, по-малко известни. Уви – поддържа се само четене и не може да се записва в тези файлови системи. Първоначално е планирано да има и запис, но след това Apple се отказа.

Но във всичко останало тази ОС силно прилича на System 5 и 6 – има Finder, драйвери за външната периферия, лента с инструменти. Предлага се и програмната среда за програмисти APW.

Поддръжката на тази операционна система приключи през 1993 година. Това означава, че брандът „Apple II“ активно е съществувал почти 15 години – много дълго, но не и рекордно време. Интересно е, че ентусиастите не изоставиха тази ОС и през 2015 и 2017 години излязоха общо три обновявания. Това много добре показва, че тази ОС е много обичана от потребителите.

Apple A/UX

UNIX. Това е операционната система, която още към излизането на Apple I, има 5-та версия и дори към 80-те години си остава една от най-съвършените ОС. Apple много добре разбира, че не може да се конкурира с този мастодонт и реши да направи друго. През 1988 година представи A/UX, която е POSIX съвместима с UNIX. Това означава, че системата е съвместима на интерфейсно и софтуерно ниво с другите UNIX подобни операционни системи. С всичко това Apple се надява да получи договори за доставката на персонални компютри за американските правителствени институции, които по това време плътно използват UNIX.

Уви, UNIX е твърде взискателна система и A/UX може да работи само на някои Macintosh-и – необходим е процесора Motorola 68k с поддръжката на FPU и PMMU (за работа с плаваща запетая и управление на паметта). Това е причината съвсем малко компютри на Apple да могат да стартират тази операционна система: дори и най-мощният персонален компютър Apple Quadra 840AV с процесор Motorola 68k с тактова честота цели 40 MHz, не може да стартира тази ОС.

Но всички, които могат да си позволят тази операционна система, директно получават огромни възможности: поддържат се приложенията както за Macintosh, така и за Unix и дори DOS (чрез емулатор). Разбира се, в системата е включен Finder, портнат от System 6 и естествено, изцяло се поддържа многозадачната работа. И още много други неща – AppleTalk и TCP/IP, сокетите, файловата система FFS — Fast File System, която ненапразно се нарича така. Налична е поддръжката на X Windows – прозоречната система за изграждането на графичен интерфейс, налице е съвместимост с API BSD (BSD системите активно се развиват и днес), вградени са компилаторите CC и F77. Казано с две думи – много усъвършенствана и сериозна операционна система: като започнем от лесното инсталиране и приключим с възможността за подмяната на Finder с някакъв друг аналог.

Отново уви – през 1995 година Apple се отказа от тази система и вместо нея се появи платформата Apple Network Server, работеща под управлението на операционната система IBM AIX. А след закупуването на Apple NeXT през 1996 година започна разработването на Mac OS X Server, на базата на ОС NeXTSTEP. Финалният вариант излезе през 1999 година.

Apple System 7

В началото на 90-те години, поглеждайки към цялата композиция от стари технологии и операционни системи, Apple разбра, че е време за ревизия – трябва да се изхвърли всичко ненужно, както и наново да се препише софтуера, който не работи много гладко. Съвсем логично решение – първите System са направени за работа само с една задача и един потребител, което в началото на 80-те е оправдано. Но в 90-те години това изглежда диво и грубо. Въпреки че първата неособено гладка многозадачност се появи още в System 5, настъпило е времето тя да стане достъпна по подразбиране.

И въпреки, че цифрата в името на операционната система се е променила само с една единствена единица, промените са много пъти по много:

  • 32-битовият QuickDraw, поддържащ „реална цветова визуализация“ (256 цвята) вече е стандарт
  • MultiFinder се използва по подразбиране. Налична е кооперативна многозадачност
  • Новият API Sound Manager много по-добре работи със звука, включително на хардуерно ниво, а това сериозно намалява натоварването на централния процесор
  • Пълната поддръжка на 32-битовите приложения. Естествено, не всичкия софтуер работи с тази 32-битова операционна система и в настройките има опция, даваща възможност за работа със старите приложения. В този режим може да се използва до 8 MB оперативна памет, но тези приложения изискват до 512 KB и тези 8 MB са им изключително много
  • Кошчето вече е обикновена директория, което не се премахва при рестартиране
  • Появява се първата възможност за автоматично изпълнение на програми със стартирането на системата. Това са малки INT файлове, които ОС прочита при стартирането и автоматично изпълнява посочените в тях приложения.
  • Съвместно използване на файловете – пълноценна поддръжка на AppleTalk с възможност за създаване на мрежови папки
  • Преки пътища
  • Подобрен Drag&Drop – вече може да се премести файл върху иконката на програмата и той се отваря в нейната програмна среда
  • Шаблони на файловете
  • Изскачащи подсказки – да, през 1991 година
  • AppleScript – език за създаването на сценарии, който се използва и до днес
  • TrueType – вместо растерни шрифтове започват да се използват векторни, който могат да бъдат произволно мащабирани, без да се нарушава качеството на изображението
  • Цветен потребителски интерфейс – засега все още като допълнителна опция. Система доста добре работи и в монохромен режими
  • Поддръжката на виртуална памет

Вижда се, че броят на промените изисква нова пълноценна версия (в стил System X), но тогава Apple не обръщаше особено внимание върху имената.

Но не всичко е гладко. Първо, System 7 работи осезателно по-бавно от 6-тата версия на старите Macintosh-и и докато преди, това се решаваше с изключването на многозадачността, сега тази опция в няма. Второ, докато за System 6 са необходими 600 KB RAM и може да се зареди от една 800 KB дискета, за System 7 вече са необходими хард диск и не по-малко от 1 MB оперативна памет. А за да се използват всички възможности на новата ОС, е необходим процесор с PMMU модул, а той присъства само в най-новите Macintosh.

Но въпреки това, системата се хареса на потребителите и бързо стана едно от основните изисквания за стартирането на софтуера.

System 7 и Mac OS 7 за PowerPC

В началото на 90-те години се разбра, че процесорът Motorola 68k е изживял времето си и трябва да бъде заменен с нещо друго. ARM чиповете бяха интересно решение, но процесорите с тази архитектура са твърде слаби. А и джобният компютър Newton се провали, въпреки че причината не бе в процесора. А процесорите на Intel от това време са твърде скъпи за Apple . Ето защо през 1991 година бе образуван алиансът AIM, в който участваха Apple, IBM и Motorola. Така се появи архитектурата PowerPC.

Поддръжката на PowerPC се появи във версия System 7.1.2. Разбира се, Apple много добре знаеше, че стария софтуер няма как да се използва с новата платформа и ето защо, при зареждането на системата се зараждаше и 68k емулатор. Но за съжаление, без поддръжката на FPU и PMMU – тоест, край на A/UX.

Специално за PowerPC бе написано наноядро – по-малко от използваното микроядро на операционната система. Получи се ядро в ядрото и по този начин се опрости писането на софтуер за PowerPC.

И именно по това време излезе версия System 7.5, вече с нормален начален екран с логотипа на Mac OS и лента за прогреса.

И още, въведена бе поддръжката на Java, QuickDraw 3D, PowerTalk – услугата за обработка на електронната поща. Именно в тази версия се появи първообразът на Launcher. Отново е подобрен Drag&Drop о вече може да се издърпва и текст.

И чак през 1997 година се роди известната на всички Mac OS. Това се случи с излизането на версия 7.6, вече с оптимизиран код за PowerPC, софтуер за работа с интернет и нов мениджър на разширенията.

 


В следващата част вече ще се приближим към нашето време и ще разгледаме Mac OS 8 и 9 – непосредствени предшественици на днешната macOS X.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари