В предишните четири части (1, 2, 3 и 4) разгледахме операционните системи, от които съвременната macOS X не е взела много. Тук трябваше да се спрем на нейните предшественички macOS X — Mac OS 8 и 9. Но между System 7 и тях имаше редица интересни и необичайни проекти. В петата част се спираме на тях.

Apple AIX

През 90-те години се използваше много популярната сървърна операционна система NetWare, създадена от Nowell за Intel x86 процесори. В България тази ОС се използваше в банковата сфера, където показа великолепни резултати. Системата поддържа кооперативна многозадачност и се базира на стека протоколи XNS (Xerox Network Systems). Тоест, няколко отделни сървъра могат да работят в една и съща локална мрежа, да се свързват помежду си и да образуват обединено дисково пространство.

Компютрите на Apple от това време използват процесори с архитектура Power. Ето защо и двете компании се заеха с портването на NetWare за тази архитектура, а своя сървър нарекоха Shiner. В самия край, когато продуктът бе на практика готов, Apple замрази проекта. В крайна сметка NetWare така си и остана с версия само за x86 процесорите. Това е и причината да се запази нейната изключителна стабилност (сървърите можеха да работят без човешка намеса в продължение на години). Благодарение на това си качество NetWare без проблем се конкурираше с Windows NT и оцеля чак до 2009 година.

И все пак, защо Apple замрази този проект? Нищо сложно няма, Компанията взема решение да не се отказва от UNIX и IBM, още повече, че тогава те всички работят заедно. Няколко години по-късно, през 1996 година излиза Apple Network Server под управлението на системата AIX. Да, името много прилича на A/UX и системите много си приличат – просто A/UX не поддържа PowerPC и трябва да бъде заменена. През този период Apple експериментира с различни сървърни ОС: излиза ограничен брой ROM SIMM, поддържащи Windows NT за PowerPC. Има и прототипи на Network Server, които могат да работят с Mac OS 7.5.

В крайна сметка, сървърът на Apple все пак излиза с AIX, но това е доста спорен продукт. От една страна това е доста добра система, понеже получава някои възможности на NetWare – изпреварващата многозадачност, поддръжката на множество мрежови протоколи, RAID масиви, LVM, многопоточност и други сървърни технологии, типични за Nowell NetWare. Оставен е избор за работа с командната среда и с графичния интерфейс AIXwindows или CDE. Като минус може да се посочи, че липсва поддръжката на софтуера за Mac OS, но за един сървър това не е необходимо.

Сървърът на Apple използва PowerPC процесори с честота 133-200 MHz. А оперативната памет може да бъде внушителните 512 MB – космическа величина за обикновените персонални компютри от 1996 година. По отношение на слотовете също всичко е на ниво – 6 PCI слота, 6 слота SCSI слота и един слот за CD-ROM. Малко забавно е, че Apple не се отказва от дисплея и комплектува своите машини с малък дисплей, който извежда единствено информация за състоянието на сървъра.

Цената на този сървър стартира от $11 000. Това всъщност е и цената на един сървър от тези години, но не и със слабия хардуер на Apple.

През 1977 година проектът е спрян, поради значителните финансови проблеми на Apple. Сървърното направление е счетено за безперспективно. Apple ще се завърне на сървърния пазар след 5 години, предлагайки Xserve вече с достатъчно познатата Mac OS X Server.

90-те години

В началото на 90-те, Microsoft представи отличната мрежова Windows 3.1. Очакваше се Apple да даде достоен отговор. System 7 е една нелоша система, но всички виждат, че за да се постигне нещо от нивото на Windows 95, е необходимо нещо далече по-добро.

Тук Apple се обърква. Опитва се направи нещо компактно с ARM процесор – това е джобния компютър Newton, но се проваля. Компанията неохотно следва съвременните тенденции при сървърите. А бъдещата ОС за обикновените Macintosh компютри предизвиква тих ужас.

Star Trek

По това време Apple отлично разбира, че процесорите на Intel от това време са значително по-добри от решенията с Power архитектура. И дори прави съвместен проект с Nowell и се опитва да прехвърли Mac OS към архитектурата на Intel. И този проект скоропостижно е закрит – Apple решава да се държи за IBM. А всичко би могло да тръгне по друг начин и Apple да премине към x86 процесори цели десет години по-рано.

Raptor и NuKernel

Проектът Raptor явно е футуристичен. Той не е прикачен към точно определена архитектура и има ядро с име NuKernel, което може да работи с всичко. В тази ОС са искали да включат вече написаните модули от Star Trek и System 7, но поради орязания бюджет, и този проект е прекратен.

TalOS

Един от здравите проектни на Apple от това време. Но отново счетен за неудачен и изяло закрит през 1988 година. Но за да разберем какво се случва с него, трябва да се върнем малко назад.

Още по времето на System 6, ключовите специалисти на компанията разбират, че развитието на софтуера се развива някак си в друга посока и нещо трябва да се направи. Интересно е, че всички нови идеи се записват на картончета с различни цветове: със син цвят са проектите, които могат бързо да бъдат реализирани още в следващите компилации. На розовите листчета се записват далечните идеи и ескизите на бъдещите проекти.

И така, новата ОС от розовите листчета, естествено, получава името Pink. Това е една обектно ориентирана система. Тоест, вместо новата ОС да се разглежда като единно цяло, тя се състои от група обекти с определени свойства и задачи, Това силно опростява работата с нея. Решено е да се пише на C++ и овен това е решено тя да има ново микроядро и графичен интерфейс.

На отново, както обикновено, всичко се забавя твърде дълго: докато System 7 с идеите от сините картончета излиза през 1991 година и е една добра система, проектът Pink все още няма дори и работна версия. Тогава Apple решава отново да се обедини с IBM, създавайки компанията Taligent. Идеята е да се създаде една добра операционна система за PowerPC.

Разработката на тази ОС тръгва в някакво странно направление. Вместо ОС се появява кросплатформената среда за разработване CommonPoint, която работи на AIX, HP-UX, Windows 95 и NT, дори и на BM OS/2. Но не работи на System 7. Пазарът вече не оставя време да се пише NuKernel и се взема решението да се използва готовото ядро Mach 3.0. А това по ирония на съдбата е микроядрото, на което се базира и изгражда ядрото Darwin – основата на съвременните iOS и macOS. В крайна сметка се получава TalOS и изцяло обектно ориентирана операционна система, от началото до края изградена от софтуерни модули.

Модулите в TalOS се наричат фреймуъркове. Те са абсолютно навсякъде: за текстовете, за документите, за интерфейса, графиката, шрифтовете, печата и дори за нещата от ниско ниво, като например мрежовите протоколи и драйверите. Всъщност, тази система не е единствената. Фреймуъркове има и NeXTSTEP, но все още използва процедурните системни извиквания на UNIX за взаимодействието с библиотеките от ниско ниво. Тоест, неразривно е свързана с ОС. А CommonPoint предлага писането на програми въобще без използването на API на операционната система.

Всичко става готово чак през 1995 година. Става напечено, понеже първо, Apple все още няма NuKernel. Второ, не се знае какво да се прави със софтуера за System 7, а това си е потребителска ОС. Трето, IBM активно развива своята OS/2, откровено портвайки CommonPoint за нея. И накрая, излиза Windows 95, която е далеч по-високо от System 7.

Apple вижда, че може да се рови из TalOS още поне 5 години и изцяло да даде пазара на Microsoft. Ето защо, излиза от този проект.

На IBM тази ОС не е особено необходима и е корпорацията вяло я развива още няколко години, но успява да прехвърли основните неща в OS/2. Корпорацията закрива компанията Taligent през 1988 година. В крайна сметка по проекта Pink са отишли цели 10 години. И всичко почти напразно.

Copland

Apple наистина много се старае. Разбирайки, че с проекта TalOS работата може да затъне надълго, през 1994 година компанията анонсира новата Mac OS с кодово име Copland, обещанията са много. В основни линии да се използва най-доброто създадено от Apple през годините и разбира се, да се измести Microsoft с неговата Windows. Обещават се радикални промени:

  • Пълен преход към PowerPC. Компанията решава за да успее по бързо със своята ОС и твърдо да се придържа именно към тази архитектура.
  • Взаимодействие с Windows (и MS-DOS). Apple много добре разбира, че не може да се отдели от целия свят и разработва възможности за съвместна работа с Microsoft. Разбира се, не със софтуера на Windows. Съвместимост на ниво драйвери и мрежови протоколи.
  • Подобряване на всички стандартни програми – QuickDraw, ColorSync, PowerTalk и PowerShare
  • Максимална поддръжка на интернет. Windows, разбира се може да работи с интернет, но това е една допълнителна опция. Apple обаче се фокусира върху максимално бързата и удобна настройка на работата с Глобалната мрежа и върху създаването на един добър браузър, поддържащ всички стандарти.
  • Създаването на многопотребителска система. Такива опити са правени и по-рано, но дори няма разделяне на потребителските папки. Copland трябва да предлага максимално удобно превключване между потребителите
  • Лицензиране на Mac OS. Отчаяна стъпка за борба с монопола на Windows – да се разреши на други производители да използват системата на Apple. За тази цел се предлага създаването на HAL (Hardware Abstraction Layer)
  • Микроядрото NuKernel. Apple не се отказва от създаването на собствено ядро
  • Поддръжката на мултипроцесорни системи и изпреварващата многозадачност, както и защита на паметта и подобрена работа с виртуалната памет
  • Гъвкав механизъм за обновяване на операционната система
  • Изнасянето на някои услуги, като например мрежовите драйвери, входно изходните операции и файловите системи извън ядрото. Това ще облекчи осигуряването на съвместимостта с голям брой устройства

Вижда се, че плановете са по-амбициозни и от тези с TalOS. Само че този път няма кой да помага и Apple трябва да създаде Copland самостоятелно. В началото на 90-те години проектът се развива добре, но след това започва да буксува. Излизат няколко сиви билда за разработчиците на драйвери, но е „забравена“ защитата на паметта. И вместо да излезе през 1996 година както е обещано, проектът окончателно е затворен. Джим Амелио, който тогава е CEO на Apple казва, че Copland всъщност е съвкупност от софтуера на различни разработчици и би било твърде странно, всичко по някакъв чудодеен начин да започне да работи.

BeOS

Неуспехът на Copland е направо катастрофа – няма време за създаването на нова ОС, а Microsoft вече е почти готов със своята Windows 95. Нещата са толкова зле, че Apple най-сериозно обмисля да направи ОС, базирана на Windows NT. Нищо не се получава, както стана и със Sun Solaris. А нещата с BeOS почти се получават.

Системата се създадена от Жан-Луи Гасе, работил по-рано в Apple (да, историята със Стив Джобс и NeXTSTEP не е единствената), който успява да привлече свестни специалисти. Тази ОС може да работи и с PowerPC, и с x86, има усъвършенствана файлова система, многозадачност, мултипроцесорна работа, опростен и удобен потребителски интерфейс. Има и защита на паметта. Но нейното излизане на пазара се отлага поради дребни проблеми с мрежата и принтерите. Налага се още „полиране“ на системата.

Apple предлага за тази ОС сумата от $50 милиона – добри пари, като се има предвид, че Гасе е вложил около 20 милиона. Но знаейки, че Apple няма изход, той иска над $500 милиона. Търговете са дълги и в крайна сметка Apple се съгласява да плати $200 милиона. Гасе почти се съгласява, но в последния момент иска $275 милиона. Apple отказва. Уви, по-нататък съдбата не BeOS не е сладка. Операционната система губи битката с Windows и е закупена от Palm за едва $11 милиона.

 


А какво става с Apple? След една година Apple купува NeXTSTEP. Джобс се завръща в компанията, след една година става CEO и измита всички съмнителни проекти. Под неговите идеи и ръководство излиза Mac OS 8, съдържаща сорс код от Copland и NeXTSTEP. Но на това ще се спрем в следващата част.

5
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
4 Коментари
1 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Дъмбеца
Дъмбеца

Защо ли имам чувството, че историята започва да се повтаря отново? 🙂

Бахти
Бахти

Nowell няма, има Novell Inc.

„През 1977 година проектът е спрян“

От 1977 до 1997 (когато е прекратен проекта) е разлика от 20 години, ама какво толкова…

Apple-мраз
Apple-мраз

Че те нагризаните ябълки имат ли удачен проект изобщо, в цялата история на жалкото си съществувание?!

Kалин
Kалин

Убиха Нокия 😀

Kалин
Kалин

Супер интересно. Браво 🙂