Проучване, публикувано в Nature Astronomy, предполага, че ветровете на Марс могат да генерират достатъчно енергия, за да се захранват бъдещи мисии с екипаж, това съобщи Space.com.
С помощта на съвременен глобален климатичен модел, учени от изследователския център на НАСА Еймс в Маунтин Вю, Калифорния, анализираха потенциалната сила на вятъра на Марс. Екипът открива, че скоростта на вятъра на някои места за кацане е достатъчно висока, за да осигури „самостоятелен“ или „допълнителен“ източник на енергия.
„Вълнуващо е, че чрез комбиниране на потенциална вятърна енергия с други източници можем да изследваме огромни части от планетата. Така откриваме наистина интересни от научна гледна точка зони, които [научната] общност може да е подминала по-рано поради различни изисквания“, казва Виктория Хартуик, изследовател в НАСА „Еймс“.
Вятърната енергия като допълнителен източник
По-рано изследователите са пренебрегвали вятърната енергия като потенциален източник за бъдещи мисии, тъй като атмосферата на Марс е доста по-разредена в сравнение с тази на Земята.
„Най-голямото предизвикателство за нас е, че дори най-силните ветрове на Марс не биха били достатъчно силни“, казва Хартуик пред space.com.
Но въпреки ниската атмосферна плътност, според симулации и демонстрации на мощността на вятърни турбини на Марс, нивата на вятърната енергия се оказват необичайно високи. Това означава, че вятърът може да бъде допълнение към слънчевата енергия особено през нощта.
Напоследък се разработват специални вятърни турбини, които могат да работят в отдалечени места и да извличат енергия дори от лекия полъх на вятъра. Това може да се окаже от голямо значение за един вятърен парк на Марс.
Открити са 13 региона със стабилни енергийни източници
Хартуик и колегите ѝ стъпват върху вече известна информация за Марс – географско разположение, топлинна енергия, нивата на прах, слънчева радиация. Всички тези стойности изграждат общ климатичен модел за планетата. Моделът е използван за стимулиране на различни скорости на вятъра по цялата планета през различни часове на деня и нощта, сезони и дори години.
Учените изчисляват силата на два вида вятърни турбини – Enercon E3 300 киловата, чийто ротор е с диаметър 33 метра, и Aeolos V (5 киловата) с ротор 4,5 метра.
Силата на вятъра на Марс се увеличава до най-висока степен през нощта – това означава, че може да „замести“ слънчевата енергия. Отбелязано е, че енергията от вятъра е силна и по време на пясъчни бури през зимата.
„Успяхме да идентифицираме 13 обширни региона със стабилни вятърни ресурси“, казва Хартуик.
Допълнителни изследвания
Предложени са 50 места на Червената планета, които са подходящи за кацане и именно там се изследва скоростта на вятъра. Оказва се, че на 40 от тях вятърът може да осигури достатъчно енергия. Space.com съобщи, че на три места скоростта на вятъра може да генерира 24 киловата за над 35% от годината, като може да захранва мисии от шест екипажа.
На останалите седем обекта вятърната енергия може да достави повече от 50% от общата енергия, необходима по време на зимни или пясъчни бури. Необходими са допълнителни изследвания, за да се проучи кой точно вид вятърни турбини може да работи безпроблемно в условията на Червената планета.