Мисли без звук: На какъв език мислят глухите хора?

Когато мислим за нещо, в нас има един вътрешен глас, който говори на нашия собствен език. Но какъв е гласът в главата на хората, които са глухи от самото си раждане или са загубили слуха си в ранна възраст? Отговорът на този въпрос е изключително труден, защото всеки човек с глухота го прави по различен начин. Начинът, по който го правят, зависи от много фактори – например от възрастта, на която човекът е загубил слуха си. Също така начинът им на мислене е силно повлиян от това дали могат да общуват с езика на жестовете или не. А някои хора изобщо нямат вътрешен монолог и не могат дори да фантазират. Това е една много интересна тема за разглеждане!

Как всъщност мислят глухите хора

На какъв език мислят глухите хора? Отговорът може да изглежда безобразно прост – според IFL Science, това зависи от езиците, на които те говорят. Но в действителност е много по-сложно.

Професорът по лингвистика Бенси Уол смята, че глухите деца, които от раждането си не чуват звуци, са склонни да „говорят“ със себе си чрез жестове. Това означава, че в главите им не звучат звуци, а образи на различните движения на ръцете. Може да се каже, че за тях езикът на знаците се превръща в основа на мисленето.

Оказва се, че глухите хора не мислят с думи, а с образи. Те могат да представят мислите си под формата на жестове, писмени думи или картини – който както е свикнал. Това не означава, че вътрешният им свят е по-малко богат или по-малко ярък, просто той се изразява чрез различен „език“. Някои глухи хора, особено тези, които не са родени глухи, могат да комбинират образи и звуци в мисленето си, защото имат спомени за това как звучи речта.

Какви са видовете езици на жестовете

Важно е да се отбележи, че жестомимичният език не е универсален – в света има около 300 различни вида жестомимични езици. Най-разпространените са американският жестов език (ASL), британският жестов език (BSL), френският жестов език (LSF) и руският жестов език (RSL) – всъщност това са едни от най-разпространените езици. Но всички тези езици въобще не са едни и същи, така че когато глухите хора мислят, те използват жестовия език, на който общуват.

Българският жестомимичен език (БЖЕ) е жестомимичният език на глухите и глухонемите българи. Използва се в България и сред глухите и глухонемите българи от българската чуждестранна диаспора.

Интересно е, че когато глухите хора „говорят“ в ума си с жестове, се активира същата област на мозъка, както при хората с нормален слух, когато мислят с думи. Това доказва, че вътрешният език на знаците работи по същия начин като вътрешната реч и играе важна роля в процесите на мислене и функционирането на паметта.

Липсата на вътрешен диалог и на фантазии

Важно е да се отбележи, че дори сред чуващите хора има такива, които мислят с образи, а не с думи – глухите хора не са единствени в това отношение. Резултатите от научните изследвания показват, че някои хора не водят вътрешен диалог, както правят повечето от нас. Мислите им не се изричат и не звучат в главите им, а се формират от образи или други абстрактни понятия, които не са свързани с речта. Това може да изглежда странно, но е напълно естествено за тези хора.

Друг интересен феномен е афантазията. Това е състояние, при което човек не е в състояние да си представя мисловни образи, т.е. не може да фантазира и дори не разбира как това е възможно. Хората с афантазия не могат да „виждат“ картини в съзнанието си и все още не е ясно как това се проявява при глухите хора. Засега има малко изследвания на тази тема и остава загадка как хората без звукови или визуални мисли организират своето мислене.

В крайна сметка се оказва, че мисленето е изключително сложен процес, който при всеки човек се проявява по свой собствен и различен начин. Някои хора мислят чрез вътрешни монолози, други – чрез образи, а трети изобщо нямат вътрешен монолог. Мозъкът ни е способен да се адаптира към всякакви условия.

По данни на Световната здравна организация около 430 милиона души по света се нуждаят от лечение на проблемите със слуха. При някои хора тези проблеми са придобити – смята се, че поради честата употреба на слушалки и повсеместния шум броят им ще нарасне до 700 милиона към 2050 г. Понякога глухотата е вродена и това често се дължи на генетични мутации. Тези хора не само не могат да чуват чуждата реч поради проблеми със слуха, но и от детството си не могат да говорят.

За щастие днес е възможно да се възстанови слухът с помощта на съвременните технологии.