На Сара не са ѝ останали повече възможности. В продължение на пет години тя е опитвала всяко възможно лечение на тежката си форма на депресия, но уви нищо не ѝ е помогнало. „Ежедневието ми беше станало толкова ограничено и инвалидизирано от депресията, че се чувствах измъчена всеки ден“, казва 36-годишната жена.
Но след като тя бива подложена на експериментална процедура по имплантиране на електронно устройство в мозъка ѝ, тя започва да чувства как сянката на депресията се вдига от живота ѝ за първи път от години. „Сякаш моят обектив, с който възприемам света, сега се промени“, казва Сара, чието действително име е различно, пожелавайки да остане анонимна, поради стигмата около депресията. Личните борби и болки, за които споделя, разказва в рамките на конференция посветена на работата на електронното устройство, което ѝ бива имплантирано, и подпомагането на хората с психични и психологични нарушения.
Сара е пациент на един от най-новите и революционни подходи за лечението на тежка, устойчива на лечение депресия, като научната статия около устройството, което е използвано за нейното лечение, беше публикувана тази седмица в списанието Nature Medicine. Констатациите отварят друга възможна стратегия за подпомагане на хората с различни личностни и психологични проблеми. Проведеното проучване, публикувано в рецензираното научно списание, включва само Сара и все още не е ясно колко добре може да работи при други хора. Уроците от проучването обаче помагат на изследователите да разберат повече за естеството на депресията и била могли да подпомогнат и други усилия за лечение на заболяването.
„Ние идентицифирахме чрез това клинично изпитване някои основни свойства на човешкия мозък“, каза авторът на изследването Катрин Ккангос, психиатър от Калифорнийския университет в Сан Франциско и Йейлския университет по невронауки, по време на пресконференция. „Смятаме, че тези открития за мозъка ще бъдат достъпни за широката аудитория и ще ни помогнат да разработим нови персонализирани лечения на заболяването.“
Проучването е проведено с устройство, имплантирано в мозъка на Сара, което използва техника, наречена дълбока мозъчна стимулация, като целта е да се доставят електрически импулси до определени зони на мозъка, в опит да се промени или регулира анормалната мозъчна дейност. Подобна анормална дейност и сходни интервенции са популярни в науката от години за лечението на заболявания като епилепсия и болест на Паркинсон.
Изследванията от последното десетилетие показват, че понякога електростимулациите на определени зони от мозъка могат да помогнат за лечението на депресия, но констатациите са доста противоречиви. При повечето предишни изследвания на тази техника, са стимулирани отделните области на мозъка, за които се смята, че са свързани с депресията. Това настоящо проучване обаче е насочено към зони, които са част от специфични мозъчни вериги – взаимносвързани части от мозъка, които отговарят за специфични функции.
„Това, което все повече осъзнаваме сега, е, че депресията се причинява от дефектни вериги в мозъка“, казва Скангос.
В допълнение, нарушените неврологични вериги могат да бъдат различни за всеки човек. Така че в това проучване изследователският екип акцентира върху персонализирането на подхода на лечение на депресията към всеки конкретен пациент. Учените изследват вида на мозъчната активност, възникнала, когато симптомите на Сара са се разраснали. След като медиците по хирургичен път имплантират устройство, което може да открива тази мозъчна активност и да изпраща стимулирани електрически сигнали към онази верига в мозъка, където се наблюдава специфична активност.
За Сара процедурата се оказва особено ефективна. Резултатите ѝ по скалите за оценка на клиничната депресия спадат рязко още на първия ден, след като устройството бива задействано. И може би по-важното е, че тя започва да изпитва кардинални промени в настроението си. По време на първия път, когато получава стимулацията от електронното устройство, тя започва да се смее с глас в лабораторията, в която бива лекувана и наблюдавана. „Всички бяха изненадани и се втренчиха в мен, беше изненада и за мен самата, защото това беше първият път, когато спонтанно се засмях или усмихнах, без да фалшифицирам усмивка на лицето, от пет години насам“, казва Сара.
Депресивните мозъчни вериги на Сара биват стимулирани със слаби електрични импулси стотици пъти на ден и всеки път имплантираното устройство подава кратък и слаб електрически сигнал. Като цяло та получава около 30 минути стимулации всеки ден, казва Скангос. Сара не усеща тези електрически стимулации по някакъв сетивен начин, но казва, че има обща представа кога точно се случват. През деня.
„Започвам да изпитвам моменти на бдителност, енергия и позитивност, тогава усещам, че електрическия имплант се задейства“, казва тя.
Въпреки огромния успех за Сара, това клинично изпитване на импланта реално представлява само първата демонстрация на потенциала на този медицински подход. Устройството, използвано в изпитването, не е разрешено официално за лечение за депресия, нито има сведения официално да е използвано досега за такива цели – първоначално е създадено с предназначение за лечение на епилепсия и е било използвано в изпитването на изключително разрешение, издадено от FDA за научния колектив.
„Предстои ни много работа като поле за потвърждаване на тези резултати, за да видим дали това наистина е нещо, което ще бъде трайно като опция за лечение на депресията“, казва Едуард Чанг, автор на изследването и председател на отделението по неврохирургия в UCSF.
Ако се окаже, че работи за други хора и в други състояния, учените вероятно ще започнат да изпробват и използват устройството, само след като са изпробвани всички други познати опции за лечение и повлияване на депресията, казва Чанг. Хирургията, особено мозъчната, е особено рискова интервенция. За пациентите с Паркинсон и епилепсия, на които се предписва подобен вариант са избавяне от симптомите, обикновено не са останали други варианти, които вече да не са пробвали да приложат. „Засега много от този тип подходи се считат за такива от последна инстанция“, казва Чанг. Това също така е и един доста скъп подход за лечение – устройството използвано в това проучване, обикновено струва между 35 000 и 40 000 щатски долара.
Но дори само тази демонстрация със случая на Сара би могла да помогне за напредването на нашето общо разбиране на депресията. Екипът успя да идентифицира вериги в мозъка, участващи в депресивните симптоми на поне един човек, и тази схема може да бъде приложена и за много други пациенти, поне така изглеждат нещата на теория в момента. Наличието на основна информация за депресивните вериги би могло да помогне за разработването на нехирургични стратегии, които обхващат подобни области. „Смятаме, че използването на тези информация и знания могат да стигнат далеч отвъд онова, което в момента е възможно да се постигне, предвид настоящите технологии.
Сара смята, че успехът ѝ също може да помогне за преодоляване на част от стигмата около депресията. Преминаването през изследването е помогнало на Сара да преразгледа връзката си с болестта, споделя самата тя. През целия си живот, тя казва, че е възприела част от идеята, че би трябвало да полага повече усилия, за да се почувства по-добре, а когато това не се случва, е смятала, че вината е изцяло нейна – защото не е направила достатъчно, за да се подобри емоционалното ѝ състояние. „Опитах всяко едно възможно лечение и имах толкова положително отношение и нагласа към всяко едно нещо в началото, когато го пробвах. Но нищо от това, което съм опитвала досега, не е проработило. И това досега просто засилваше депресията ми и ме караше да се чувствам като най-лошия пациент на света, защото преживявах състоянието и симптомите си като моят личен морален провал, като неуспех и невъзможност за постигане на очакваното ниво и съвършенство“, казва Сара.
Клиничното изпитване, проведено с имплантираното в мозъка ѝ устройство, успява да помогне много за това Сара да се закрепи, така че да не ѝ се налага постоянно да посещава своите лекари, които дълги години напред досега са опитвали различни начини да я излекуват.
В крайна сметка, изводът, който остава за Сара, след като успява да се излекува с това експериментално лечение, е, че депресията е заболяване, което обхваща психичната структура и органичната материя на мозъка едновременно, според най-съвременните емпирични данни в психологичната и неврологичната наука. Това ѝ помага да се чувства по-малко стигматизирана в обществото, заради заболяването, което има, тъй като у нея започва да се засилва възприятието, че това е дисфункционалност, която може да възникне при всекиго, нарушение в здравето, което не е по-различно, от която и да било друга соматична или психосоматична болест.
„В края на всичко това започнах да си казвам: „О, Боже, аз не съм по-различна от някой, който има болестта на Паркинсон например“, казва Сара.
Надеждите в мозъчните импланти
Мозъчните импланти са технология, за която се спекулира от няколко години насам. Мнозина инвеститори, учени и видни общественици инвестират в технологията и залагат големи надежди, че някой ден ще бъдат постигнати импланти, които да се свързват с човешкия мозък, и да дават възможност за възстановяване на изгубени мозъчни функции, излекуване на смятани за нелечими състояния и подпомагане именно при органични и неврологични нарушения, които касаят функционирането на психиката. Една от най-известните инвестиции в този сектор е на милиардера и съосновател на SpaceX Илън Мъск, който създаде собствена компания в сферата, наречена Neuralink. Идеята на Мъск е един ден не само да създаде чип, който да възстановява изгубени функции и да лекува тежки органични нарушения на нервната система и тялото, но и да позволи увеличаване на възможности на човешкия мозък, отвъд природните дадености, използвайки високите технологии. Така например, милиардерът се надява някой ден компанията му да успее да създаде чип, който да свързва човешкия мозък с интернет, да дава възможност за използване на виртуална и добавена реалност, без допълнителни устройства, както и да достига много по-бързо до информационни източници, без да са необходими външни за тялото устройства.
На този етап, идеята на Мъск все още е в зародиш, като дори най-видните демонстрации на чиповете на компанията му, досега са достигнали единствено до това да дадат възможност на маймуна да играе Pong. Въпреки това, много невроучени и инвеститори също залагат на подобни концепции и технологии, тъй като изглежда виждат бъдещето по сходен начин, както го вижда Мъск.