По време на Втората световна война нацистите са се опитвали да създадта първата в света ядрена бомба. Със сигурност е известно, че те са имали около 1000 кубчета уран, които е трябвало да бъдат основата на тази бомба. Размерът на едната им страна е само 5 см, но същевременно едно такова кубче тежи над 2 кг. Това не е за учудване, понеже уранът е най-тежкият елемент на Земята. Нацистка Германия така и не е успяла да разработи своята ядрена бомба, а след приключването на войната около 600 от тези радиоактивни кубчета са били прехвърлени на територията на САЩ. Счита се, че те са използвани за създаването на американското ядрено оръжие в рамките на Проекта Манхатън.
Към днешен ден е известно точното местоположение само на 14 от тези кубчета, като две от тях са част от частната колекция на учения Тимъти Коет (Timothy Koeth). Но Къде са другите стотици уранови кубчета? Отговор на този въпрос засега няма – налични са само няколко твърде правдоподобни предположения.
Частната колекция на опасните химически елементи
Темата за нацисткия уран тези дни отново бе подета от популярното уеб издание Business Insider. Изследователят Тимъти Коет отделно от всичко друго колекционира най-различни ядрени материали и вещества. Днес в неговата колекция могат да се видят две кубчета уран, които са използвани от нацистките учени. Едното от тях му е подарено на рождения му ден, а второто му е дадено от един от преподавателите от университета в Мериленд. Той от своя страна го е получил от инженера химик Дък Дъфи (Dick Duffey), който по време на войната е работил в завода за преработка на урановите отпадъци.
Сега Тимъти Коет заедно със своята колежка Мириам Хибърт (Miriam Hiebert) пишат книга за въпросните нацистки кубчета уран. Двамата учени отново повдигнаха въпроса за тяхното точно местонахождение.
Ядреното оръжие на нацистка Германия
За първи път за това, че натиска Германия разработва ядрено оръжие, става известно от думите на Алберт Айнщайн и Енрико Ферми. По време на научните експерименти нацистите са успели да създадат два прототипа на ядрен реактор. В големия са използвани 664 кубчета уран, а в малкия – около 400 от въпросните кубчета. Американските военни не са знаели докъде са стигнали нацистите и затова през 1943 година е задействана мисията Алсос. Екип от десетки войници започва да обикаля територията на Италия, Франция и Германия, за да търси следите от ядрените експерименти на нацистите. Кубчетата така и не са намерени до края на войната, но след капитулацията на нацистка Германия агентите на Алсос започват да търсят тези кубчета, за да не могат те да попаднат в ръцете на Съветския Съюз.
През месец април 1945 година агентите на Алсос откриват големия реактор с 664 кубчета уран, но малкият така и не е намерен. Стотина от тези кубчета са транспортирани в САЩ и най-вероятно са използвани за създаването на първото американско ядрено оръжие. Документите за американската ядрена програма и до днес са строго секретни, като това е причината учените да знаят каква е съдбата само на 14 от тези кубчета. С две от тях разполага Тимъти Коет, а останалите могат да се видят в частни колекции и научни учреждения. Що се отнася до кубчетата от малкия реактор, Коет и Хибърт твърдят в новата книга, че са намерили доказателства, че те са продадени на черния пазар на Съветския съюз.
Използването на урановите кубчета
Едно от тези кубчета се намира в тихоокеанската северозападна Национална лаборатория. Така е прието да се нарича една от 16-те национални лаборатории на Министерството на енергетиката на САЩ. За съжаление, нейните служители нямат нито един документ, който да изясни дългата история на това кубче. Но наскоро учените Джон Швантъс и Британи Робърътсън успяха да пресметнат възрастта на този уранов обект. Оказа се, че той е създаден именно по времето, когато Германия разработва своето ядрено оръжие. Към днешен ден това кубче се използва единствено за учебни цели.
В крайна сметка става ясно, че почти всички нацистки уранови кубчета са използвани за създаването на американското и съветското ядрено оръжие. Останалите от тях са част от частни колекции или са в ръцете на специалистите, които ги използват за научни цели. Разбира се, има голяма вероятност много от тях да са на друго място, но къде именно се намират е една от най-строго пазените тайни.
Все пак е интересно и да си помислим какво би направила Германия, ако през тези военни години бе успяла да създаде своята ядрена бомба. Може би втората световна война щеше да приключи по друг начин.