Нещо неочаквано: в резултат от климатичните промени до 2050 година глобалните доходи ще намалеят с една пета

Климатичните промени, причинени от емисиите на CO2, които вече са в атмосферата, ще намалят световния БВП през 2050 г. с около 38 трилиона щатски долара, или почти една пета. При това без значение колко агресивно човечеството ще намали въглеродното замърсяване. Това се доказва от доклада на учените, пуибликуван тази седмица.

Но намаляването на емисиите на парникови газове възможно най-бързо си остава от решаващо значение. Така ще се избегнат още по-опустошителни икономически последици след средата на века. Научната работа е публикувана в списание Nature.

Икономическите последици от изменението на климата, показва проучването, могат да нараснат с десетки трилиони долари годишно до 2100 г. Това е математически вярно, ако планетата се затопли значително с над два градуса по Целзий над нивата от средата на 19-ти век.

Средната температура на повърхността на Земята вече се е повишила с 1,2 °C над този показател, което е достатъчно, за да се засилят горещите вълни, сушите, наводненията и тропическите бури. Те непрекъснато стават все по-опустошителни поради покачването на морската вода.

Годишните инвестиции, необходими за ограничаване на глобалното затопляне под 2 °C – крайъгълната цел на Парижкото споразумение от 2015 г. – са малка част от щетите, които ще бъдат избегнати, установиха изследователите.

„Оставането под прага от 2 °C би могло да ограничи средната загуба на регионалните доходи до 20% в сравнение с 60% при сценарий с високи емисии“.

Това заяви пред агенция AFP водещият автор Макс Коц. Експерт по науката за сложните процеси в Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата (PIK).

Икономистите не са единодушни по въпроса колко средства трябва да бъдат похарчени, за да се избегнат вредите от изменението на климата. Някои призовават за масирани инвестиции сега, веднага. Други пък твърдят, че би било по-рентабилно да се изчака, докато обществата станат по-богати, а технологиите – по-напреднали.

Бедните страни са най-силно засегнати

Новото изследване избягва тези дебати. Но според авторите и други експерти, направената в него оценка на икономическите последици, която е твърде висока, помага да се обоснове необходимостта от амбициозни действия в близко бъдеще.

„Нашите изчисления са изключително подходящи“ за подобни анализи на разходите и ползите,

каза съавторът Леони Венц, също изследовател в PIK.

Те биха могли също така да послужат за изготвяне на правителствени стратегии за адаптиране към климатичните въздействия. За оценка на риска за бизнеса, както и за водените от ООН преговори за компенсации за развиващите се страни. Които всъщност почти не са допринесли за глобалното затопляне, каза тя за АФП.

Проучването установи, че най-силно ще бъдат засегнати тропическите страни. Много от тях са с икономики, които вече се свиват поради климатичните щети.

„Прогнозите са, че страните, които са най-малко отговорни за изменението на климата, ще претърпят загуба на доходи, която е с 60% по-голяма от тази на страните с по-високи доходи и с 40% по-голяма от тази на страните с по-високи емисии“,

каза старшият учен от ПИК Андерс Леверман.

Те също така разполагат с най-малко ресурси за адаптиране към последиците от изменението на климата.

Богатите страни също няма да бъдат пощадени. Прогнозите са, че до 2050 г. доходите на Германия и Съединените щати ще намалеят с 11%, а на Франция – с 13%.

Прогнозите се основават на четири десетилетия икономически и климатични данни от 1600 региона. А не на статистически данни на ниво държава, което позволява да се включат и щети, които предишни проучвания са пренебрегвали, като например екстремните валежи.

Вероятно всичко е подценено и оценката е занижена

Изследователите са разгледали също така температурните колебания в рамките на всяка една година, а не само средните стойности. Както и икономическото въздействие на екстремните метеорологични явления извън годината, в която са се случили.

„Като отчитаме тези допълнителни климатични променливи, щетите са с около 50% по-големи, отколкото ако включим само промените в средните годишни температури, което е основата на повечето предишни оценки“,

казва Венц.

Венц и нейните колеги установиха, че неизбежните щети ще намалят брутния вътрешен продукт (БВП) на световната икономика със 17% през 2050 г. Това е в сравнение със сценарий, при който няма допълнителни климатични въздействия след 2020 г.

Въпреки това новите изчисления може да се окажат консервативни.

„Вероятно те подценяват разходите, свързани с въздействието на изменението на климата“, коментира пред AFP Боб Уорд, директор по политиките на Изследователския институт по изменението на климата и околната среда „Грантъм“ в Лондон.

коментира пред AFP Боб Уорд, директор по политиките на Изследователския институт по изменението на климата и околната среда „Грантъм“ в Лондон.

Той отбеляза, че са изключени щетите, свързани с покачването на морското равнище, по-силните тропически циклони, дестабилизирането на ледените покривки и намаляването на големите тропически гори.

Икономистът по въпросите на климата Гернот Вагнер, професор в Columbia Business School в Ню Йорк, който също не е участвал в проучването, заяви, че заключението, че „всички щети за трилиони са фиксирани, не означава, че намаляването на въглеродното замърсяване не се изплаща“.

Всъщност, каза той, то показва, че „разходите за противодействие са малка част от разходите за неутрализиране на изменението на климата„.

По данни на Световната банка през 2022 г. глобалният БВП е бил малко над 100 трилиона долара. Проучването прогнозира, че при липса на климатични въздействия след 2020 г. той ще бъде двойно по-голям през 2050 г.