Отвореният код: има ли място Microsoft на този пазар

52
1585
Да се опитаме да дадем отговор на въпроса, защо корпорациите започнаха да преминават към използването на отворен код и по какъв начин това може да промени бъдещето на софтуерната индустрия?

Концепцията на софтуера с отворен код (open-source), създадена преди много години в академичните среди и предназначена преди всичко да осигури правото на иновации, днес започна да се превръща в елемент на глобализацията. Днес ставаме свидетели на това, как отвореният сорс код стремително поглъща пазара на проприетарния софтуер.

Съвсем доскоро босовете на Microsoft ни убеждаваха, че отвореният код разрушава интелектуалната собственост, а днес софтуерният гигант закупува поредния проект – Citus Data, който работи само с отворен код. Това става директно след закупуването на централното световно хранилище на отворения код GitHub за сериозните $7,5 милиарда. Това е повратен момент в отношението на най-големите технологични гиганти към общността на програмистите и разработчиците на отворен код.

Това, което в началото на хилядолетието бившият генерален директор на Microsoft Стив Балмър наричаше „комунизъм“ и „рак“, неговият днешен наследник Сатя Надела масово използва. През последните 20 години софтуерът с отворен код измина дългия път от аутсайдер до технологичен мейнстрийм, използван в 98% от предприятията и компаниите от целия свят. А активната дейност по IPO, сливането и поглъщането на компаниите доведе до привличане на капитал, което направи компаниите с отворен код финансов мейнстрийм. Нека да разгледаме процеса по какъв начин софтуерът с отворен код стана основна движеща сила в света на технологиите и кардинално промени начин на разработване и разпространение на програмното осигуряване.

Една много добра година

2018-та година бе много успешна за разработчиците на софтуер с отворен код. През месец април се състоя най-голямото към днешен ден публично предлагане на акции (IPO) в историята на open-source компаниите. Още през първия ден след IPO, пазарната капитализация на компанията Pivotal Software превиши $3,9 милиарда, През месец май 2018-та, само една година след IPO, компанията Salesforce закупи MuleSoft за $6,5 милиарда, кото стана най-голямата покупка сред компаниите, работещи с отворен код. А след по-малко от месец Microsoft купи GitHub, а капитализацията на MongoDB – компанията разработваща бази данни с отворен код, нарасна почти три пъти и достигна $4.5 милиарда.

В края на 2018 година бе осъществена най-показателната сделка. RedHat, която е всъщност първата компания с изключително успешен open-source бизнес, бе закупена от IBM за гигантската сума от $34 милиарда. Малко по-късно публичните open-source компании Cloudera и Hortonworks обявиха, че ще се слеят, което доведе до обединена компания с пазарна капитализация над $5 милиарда и годишен доход над $700 милиона. Стартъпът Elastic също публично предложи своите акции и почти удвои своята капитализация до без малко $5 милиарда още през първия ден на търговете.

Раждането на лицензирания софтуер

Идеята, че човекът, който работи с програмно осигуряване, трябва да има право да преглежда и редактира сорс кода, съвсем не е нова. Навярно мнозина помнят, че до 1970 година на практика всичкият софтуер се разпространяваше чрез сорс кода си или заедно със сорс кода. Основната причина бе, че по това време софтуерът силно зависи от хардуера и потребителите трябва да имат възможност да го модифицират, за да може да се стартира на конкретния компютър.

С времето софтуерът стана все по-сложен, а неговото създаване все по-скъпо и компаниите започнаха да търсят начин за спиране на необуздания обмен на сорс код, за да защитя и увеличат своите доходи и да не позволят на конкуренцията да се запознае с техните решения.

През 1960 година, в отговор на антимонополния съдебен иск на Министерството на правосъдието на САЩ, IBM отдели своя софтуер от хардуера и започна да взема пари за програмно осигуряване. А през 1970 година специалната комисия към Конгреса на САЩ реши, че компютърните програми са предмет на авторското право.

Благодарение на тези две събития, към края на 1970-те години повечето софтуерни компании прекратиха доставките на софтуер заедно със неговия сорс код. Именно тогава се роди индустрията на проприетарния софтуер, регулиран чрез лицензи за използване на програмното осигуряване и най-различни лицензионни споразумения. А хакерската общност, която по това време бе на изключителна почит и се състоеше от изтъкнати елитни специалисти, изглежда бе на път да изчезне.

Комерсиализацията на Unix

В началото на 1980-те години AT&T реши да започне комерсиализацията на операционната система Unix. За мнозина, включително и за младия специалист на Масачузетския технологичен институт Ричард Столман, това бе последната капка. Той от 10 години е член на елитната хакерска общност и след това събитие окончателно се разочарова от разпространяването на проприетарен софтуер. Столман счита това за нарушение правата на хората за осъществяване на иновации и подобряване на съществуващия софтуер.

През 1983 година Столман стартира проекта GNU. Това е опит да се създаде операционна система, която може да предостави на потребителите свобода на преглеждането, промяната и обмена на сорс код. Столман формулира своите идеи в GNU манифеста.

През 1985 година Столман на базата на GNU проекта представя Фондацията за свободен софтуер (FSF) – некомерсиално организация, популяризираща концепцията за свободен софтуер. Малко по-късно – през 1989 година Столман разработва Стандартния публичен лиценз GNU (GPL). Това е софтуерен лиценз, гарантиращ правата на крайните потребители свободно да стартират, преглеждат и обменят сорс код.

Именно това е светът, в който младият финландски студент Линус Торвалдс се оказва през 1991 година. Линус Торвалдс иска да създаде собствена операционна система, която да е безплатна. И тъй като ядрото на новата ОС се базира на инструментариума на GNU, през 1992 година той решава да я предлага именно под GPL лиценза.

Отвореният Linux

Всъщност точните имена на лицензите не са от голямо значение. Важното е, че Торвалдс създаде ОС Linux, която през следващите десетилетия се превърна в една от най-популярните операционни системи или по-точно, семейство операционни системи, базирани на Linux ядрото. Популярността на Linux породи Закона на Линус, който стана мантра за ценността на open-source софтуера – „Ако гледат достатъчно очи, бъговете излизат на повърхността“ (With Many Eyeballs, All Bugs Are Shallow). Тоест откритостта на отворения код сериозно повишава неговото качество: недостатъците в кода бързо се откриват и премахват.

Но GPL лицензът все още включва някои ограничения, които бяха избегнати с концепцията Copyleft, която е точно противоположна на концепцията за авторски права Copyright. Идеята е брилянтна: свободният софтуер се разпространява по такъв начин, че всички негови производни задължително също са open-source.

Растежът на Linux

На 11 август 1999 година компанията RedHat, която изгради целия си бизнес модел на Linux, стана публична и показа осми в историята ръст на цената на акциите през първия ден от търговете на Уолстрийт. Само за един ден цената на акциите на RedHat скочи с 272%. Популярността на Linux, който отне част от пазара на ОС Microsoft Windows доказа, че отвореният код добре се приема на пазара и има бъдеще.

RedHat бе първата компания, която построи бизнес модела си на отворения код, използвайки комбинация от услуги, техническа поддръжка на базата на абонаменти, чрез обучения и интеграция в различни сфери. Днес тази компания струва над $30 милиарда и има годишен доход от около $3 милиарда.

С времето броят на open-source проектите се увеличи и те станаха по-мащабни. RedHat закупи JBoss през 2006 година за $350 милиона, Yahoo! закупи Zimbra също за $350 милиона, а през 2008-ма Sun закупи MySQL за $1 милиард. Появиха се редица нови технологии с отворен код: WordPress, Nginx, Hadoop, MongoDB, Elasticsearch и още много други.

Причините за процъфтяването на отворения сорс код

Основаната причина за бързото разпространяване на отворения код е неговата нулева цена при покупката и възможността за гъвкава настройка, даваща възможност да се правят промени в сорс кода в зависимост от конкретния случай. Да не забравяме, че този код се гледа от много хора и може свободно да се изследва от всеки желаещ, а това повишава неговото качество.

Отвореният код означава премахване на зависимостта от производителя и доставчиците. Дори и компанията, която го е създала да фалира, нейните технологии продължават да се развиват чрез общите сили на open-source общността. Точно това се случи, когато RethinkDB престана да съществува, а нейният проект с отворен код се присъедини към Linux Foundation.

Проблемите на ръста

През 2001 година пресметнаха, че ако се използват платени програмисти, за създаването на кодовата база на GNU/Linux ще са необходими $1 милиард. Това изследване е направено преди почти две десетилетия, а оттогава Linux стана значително по-сложна и функционална система.

Основната заплаха за проектите с отворен код станаха облачните услуги. Отвореният код в повечето случи е безплатен и лесно достъпен. От това се възползваха публичните електронни облаци като например Amazon AWS, Microsoft Azure и Google Cloud. Те много ефективно разпространяват и монетизират софтуера с отворен код, без да допринасят с нещо съществено за подобряването на първоначалните проекти.

Как може да се стимулират разработчиците да усъвършенстват open-source проектите, след като облачните услуги печелят милиарди от същия код? Един от вариантите е да се разчита на технологичните гиганти. Google например, поддържа развитието на фондацията Cloud Native Computing Foundation (CNCF). Но при този подход проектите стават зависими от волята на голямата корпорация. А именно това се опитваха да избегнат създателите на open-source идеята.

Към днешен ден най-добрият начин е да се използва комбинация от платен open-source софтуер, неговата поддръжка и използването на облачните структури. Компаниите RedHat, Cloudera, Hortonworks, MongoDB, Elastic, Hashicorp, Confluent, Databricks и още редица други доказаха, че чрез този подход може да се реализира годишен доход от ранга на $100 милиона и повече.

Бъдещето на софтуера с отворен код

Успехът на open-source софтуера се дължи преди всичко на създаването на общности, обединени около една идея, съвместните усилия на които не само намалят вероятността от бъгове, но и подобряват самия продукт.

Основният проблем пред open-source кода е сложният баланс между свободния софтуер и създадените към днешен ден бизнес модели – електронните облаци, които дадоха възможност за изграждането на многомилиардни бизнеси, стъпили на раменете на „безплатните“ технологии, развитието на които съвсем не бързат да подпомогнат.

В наши дни свободният код предлага отличен софтуер за програмистите, а вече и за обикновените потребители. Масово започна използването на проприетарен и свободен софтуер. Нещо повече, с развитието на най-новите технологии проприетарният софтуер вече минава на втори план.

Ако компаниите, специализирани само върху проприетарния код не успеят да се адаптират, рискуват да изгубят голяма част от днешния пазар. Ето защо Microsoft и другите големи корпорации признаха предимствата на open-source идеята и бързат да наваксат, като масово изкупуват компании, фокусирани върху софтуера с отворен код. Ценовите рекорди на които станахме свидетели миналата година са до някаква степен отплащане от страна на технологичните гиганти за това, че десетилетия не обръщаха особено внимание на open-source, който постепенно се превръща в технологичен и финансов стандарт.

 


По материали на Forbes

52
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
7 Коментари
45 Отговори на коментарите
16 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
17 Автори на коментарите
ngc-bgBlBЗахари Стоянов ви го каза, ама не го слушахтеДа живей Захари СтояновOracle Автори на последните коментари
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
evil resident
evil resident

Балмър, сладур, за малко да погребе MS! Май ракът се оказа затвореният код. Айде със здраве, 50 год. вилняхте, сега малко Wind of change и за вас.

bluewater
bluewater

Windows of change :-)))

Трол
Трол

Тъжно или смешно : Сатя Надела (на телугу: సత్య నాదెళ్ల, на английски: Satya Nadella произн. /ˈnədɛlæ/, близо до Надела или Нъдела) ….
Така става , когато се пестят пари от кадърни хора и се наемат такива , чиито майчин език е „телигу“ !
Ама ако се надявате сериозните компании да изкупят всичките ви Линукс-дистрибуции и да ги очовечат , и направят използваеми – е същото, като да вярвате в дядо Коледа ! Това което не може да се очовечи – просто не може !

BlB
BlB

Не вярвям да ги купят а очовечаването е в Линукс…другото води до пирамида с фараон..:)

BlB
BlB

Добра и навременна статия но трябваше и да изясните в нея как действа Линукс фондацията, Гном фондацията и тн за да се види че всъщност големите компаниии плащат за развитието на Линукс и продукти. Така се финансират и повечето Линукс проекти – ЛибреОфис, GIMP и тн.

Имам една идея. Моля разделете разрдела СОФТУЕР на 2 части: този който е платен и другия с отворен сорс и свободен за да се види, оцени по достойнства и ползва. Така хората по-бързо ще разберат смисъла на всичко това.

Иабалката
Иабалката

Шефа на Линукс фондацията ползва Мак, също така се радваше когато Майкрософт купиха ГитХъб. линуксчета, приемете, че дори в Отворения код доминиращи сили ще бъдат големите Епъл, Гугъл и Майкрософт, а вашия линукс все така ще се ползва от двама човека.

BlB
BlB

За твое огромно съжаление GPL е повече от корпорациите:) Но…бесувай..:)

Калин
Калин

Голяма грешка е да се бърка отворен код с безплатен софтуер 😀

BlB
BlB

Е точно в Калдата имаше статия показваща че ИИ-то в програмирането ще е доста ограничено..
Но да ИИ-то ще направи така че доста да са ненужни..

Калин
Калин

Както казва Рay Кurzweil, развитието е експоненциално, не линеарно. Ако сега имаш ограничен ИИ за кодиране, вече трябва да си представяш ИИ пишещ ОС 😀
A проблемът на хомо сапиенсите бил – че си представяме развитието линеарно. 😀

BlB
BlB

Надявам се че няколко пъти се изяани че плащат много..по малко или по повече използват всички като някои от тях допринасят за развитието на кода…

Калин
Калин

Това не го разбрах.

BlB
BlB

Просто…по твоята логика щом ЛибреОфис е с отворен код както и самото ядро Линукс то те не са безплатни….е да ама са…:) Идеята е кой както може помага..нещо като църквата.. който може дарява който може бачка за общо благо. Апропо горе ти пишат че облаците ползват БЕЗПЛАТНО Линукс ама не искат да даряват:)

Калин
Калин

Абе какъв физик си ти, като си интерпретираш, както ти е угодно?
Отворен код в пакет от услуги, за които плащаш, като RedHat например.
МySQL сега Maria DB също имат бизнес пакет, за който си плащаш. Безплатно е за тебе, да го инсталираш и да пишеш по форумите.

BlB
BlB

е и….комюнити и бизнес клонове …

Калин
Калин

и за безнес клона си плащаш.
Отворен код – бичнес клон – плащаш.

BlB
BlB

и…какво искаш да кажеш…ако правиш ‘бузинес’:) плащаш ако не правиш позваш другото….нормално….

апропо забравих да добава че плащането в доста случаи е в пъти по=малко от другите предложения

Калин
Калин

Цъ. Обиконовенно искаш готов продукт, който да ти върши работа.
Например преди модерното ИИ развитие нямаше шанс да намериш адекватен OCR отворен код продукт. Вскички качествени решения бяха платени и с достатъчно опции.
Това е само един пример.
И вярвай ми – намериш ли качествен продукт – готов си да платиш за него 😀

BlB
BlB

Ъммм това за OCR не съм много сигурен… до колкото съм намирал има добри отворени проекти… Зависи колко плащаш… апропо в сайта OMG Ubuntu имаше прекрасен пост малко след като си говорихне тука за ЛибреОфис и там човека обяснявше прекрасно как неговата фирма, осигуряваща собствен облак + ЛО + сървиз, защо ЛО е по-доброто решение и как свързаните продукти в Офис 365 не водят до нещо по-добро с изключение на проджекта и …диаграмите. Сравняваше аутлука с Thunderbird и повярвайми доста опустошителна обективна критика кум аутлука. Така че има добри безплатни ап има и добри платени фос има и комерсиални които… Виж още »

Калин
Калин

Оххх, пиле шарено, какво да ти отговоря?
Пълна мъгла ти е.

BlB
BlB

може ако разбираш…иначе да позираш…:)

Калине фактите са си факти. Колкото и да говориш не можеш да изтриеш Линукс… 🙂

BlB
BlB

Апропо обединяваки темите ИИ квантов комп и Линукс се получава доста интересна главоблъсканица за това какво става след ИИ и Кв комп: кой/кои го притежават колко ще струв да си добре образован за да си намериш работа и дали базовия доход ще е ок и до кога и за кои…

Калин
Калин

Квантовите компютри изискват изцяло нова парадигма в разибранията ни за пресмятане. Най-вероятно ще може да пускаш „дигитални“ програми на кавантови компютри, но не е оптимално. Същото важи и за ОС.

BlB
BlB

Не съм спец но подозирам че щом имаш алгоритмите другото е въпрос на време…

Калин
Калин

Мисля, че се опитваш да сравняваш ОС за механичния компютър на Бабич с ОС за дигиталния на фон Нойман 😀

BlB
BlB

Мисля че не е така…осъзнавам разликите…Но … сега сме на 20 Q-битов, 2-4 години 40..още 4 60..предполагам или мин 51. Рзбираш че през това време нещаата не са само физика. А имаш ли 51 и нататък машинката работи и за нейното усъвършенстване..Така че….

БОБ
БОБ

Забравил си „апропо“.

BlB
BlB

Благодаря:) ще го имам в предвид…

112
112

Мака в случая е един лъскав хардуер защото отгоре му е лепнат линукс, а искаш не искаш всекидневно използваш свободен софтуер. Ама и да беснееш файда няма …

Калин
Калин

Големите купуват всичко възможно с „код“ в момента, за обучение на ИИ.
Кодирането „съвсем скоро“ ще го правят машините.
В този контекст идеята за група ентусиасти, кодиращи за „свободна идея“ е отживелица.

BlB
BlB

Е точно в Калдата имаше статия показваща че ИИ-то в програмирането ще е доста ограничено..
Но да ИИ-то ще направи така че доста да са ненужни..

ngc-bg
ngc-bg

Това звучи като „предприятието X преизпълни плана за петилетката“. Разбирам идеята, но сме твърде далеч от този тип използване на ИИ, цитираш. Малки функцийки – да, коденето като цяло – не! Поне 10-15 години има 🙂
Групата от ентусиасти не е отживелица, а модерен бизнес. Огромната част от бизнес решенията се коренят точно в ентусиазма на дадени групи, по-късно финансирани/купени/форкнати от корпорациите.
отвореният код на ентусиастите е бъдещето на индустрията и корпорациите много добре го разбират и инвестират. Идеята остава свободна и „идеална“, а на нейна база продължават бизнес продуктови линии – просто е.

Oracle
Oracle

@BlB
Глупав, спри да пишеш едно и също.

BlB
BlB

Аз говоря с калин пита ме отговарям….не ми харесва грубият ти тон но не се очудвам… Моля Калдата да вземе мерки!

Oracle
Oracle

Моли се, лигав, това ти подхожда.
Оправданията са ти специалност, това го умееш най-добре.

BlB
BlB

🙂 Просто си погледни минусите в Гном темата… Както ти казах аз нямя да се опростачвам и да слизам на твоето ниво:)
Това което правиш е просто тролене….нищо друго!

Oracle
Oracle

Освен това, ОЧОден съм от правописът ти, смешко.
Заради такива като теб, нацията не е образована.
Направи справка как се пише учуден или Очуден 😉
Изнасаяй се със 100 км/ч на село.
Дребен смешник, такъв.
Необразовано говедо.
Айде махай се в онзи смотан сайт – линукс-бг.орг.
И … забравих, вземи със себе си всички смотаняци 😉

BlB
BlB

Не съм вярвал че може да си толкова комплексиран!:) Само едно споменаване на минуси и полудя…:) Не си човека който да ми казваш къде да ходя! Пък да не говорим кой е за село…:)

Oracle
Oracle

За пореден път те гледам, какво теле си … дори препинателни знаци не знаеш де да сложиш.
Празни изречения пишеш.
Все тая, и приказките са ти такива, селчо 😉
Бе … онзи селтак, Желю Желев, дето отмени жителството, проклет да е, трябва да му целуваш цървулите 😉

BlB
BlB

Колкото повече тролиш толкова си по-ясен:) Спри не се излагай!!!

Oracle
Oracle

Предполагам, че пишеш от Централна гара, чакайки влака за … Долно-Нанагорнище или пък … за Стърчи-Патка, Видинско 😉

BlB
BlB

Знаеш ли с поведенито си приличаш на Бай Ганя в банята с отбелязаните шарки от чорапите на краката. Гарантирам ти че така ако се държиш в западна фирма на петата минута си аут и то със шут в задника! Имаш голям проблем!

Fermin Trujillo
Fermin Trujillo

Факт е че повече от 90% от сървърите по света са с отворен код и предимно Линукс и Юникс базирани.. справка „https://www.shodan.io/“ ако знаете как да го ползвате разбира се…

Захари Стоянов ви го каза, ама не го слушахте
Захари Стоянов ви го каза, ама не го слушахте

Именно там им е мястото, в потребителската среда, обаче, Линукс остава за една малка група ентусиасти, защото не отговаря на пазарните принципи на търсене и предлагане.

Да живей Захари Стоянов
Да живей Захари Стоянов

Или по-точно бърка в джобовете на тея дето продават бъгавия Windows и Mac. Ха-ха-ха!!!

Захари Стоянов ви го каза, ама не го слушахте
Захари Стоянов ви го каза, ама не го слушахте

МакОС е безплатна операционна система, която идва към всеки Епъл компютър. Тя не се продава и препродава. Според мен скоро време и самият Уиндоус ще стане безплатен или ще искара такава версия. В момента Майкрософт печелят повече от облачните си решения Azure и Office 365 комбинирано, отколкото от своята ОС за компютри. Пазарът определя колко добро е едно нещо на принципа на търсенето и предлагането. В това няма субективизъм или мнения, защото пазарът е обективен измерител. Той казва, че Линукс системите са прекрасни за сървъри и че Уиндоус е все още Уиндоус е най-предпочитаната система за настолни компютри. Не смята,… Виж още »

Oracle
Oracle

Бреййй, тук пишели и здравомислещи хора.
Чак се ОЧОдих /както пише BlB/, като видях какво си написал.
Лошото е, че инерцията, глупостта и фанатизма, са докарани тук от останките на един безкрайно неуспешен проект – линукс-бг.орг.
И … явно няма да се отървем толкова лесно от тези келеши, необразовани и плиткоумни.

Да живей Захари Стоянов
Да живей Захари Стоянов

Продължавайте да опявате. Трима-четерима тролчета сте. Windows of change! ха-ха-ха!

BlB
BlB

Истината е че пазара е изкривен от монопола. Новият играч, Линукс десктоп ОС, настига бързо другите и дребните играчи на бг пазара полудяват виждайки че скоро може да има преразпределение. Особено по училищата, библиотеки и дребни бизнеси. Те това е проблема! Иначе не виждам смисъл от толкова голяма съпротива. Осен това Линукс дава бизнес възможности. Примери бол! Ако Линукс десктоп ОС умре ОК! Но започват едни пророкувания, една агресия .. за чудо и приказ!
Щом Линукс е оцелял до сега, ще оцелее и в бъдеще. Така че нека видим!

Бахти
Бахти

„проприетарния софтуер“

„технологичен мейнстрийм“

„финансов мейнстрийм“

„проприетарния код“

Ко каза? Ко?

Захари Стоянов ви го каза, ама не го слушахте
Захари Стоянов ви го каза, ама не го слушахте

Това е младото поколение, не искат Българския език, не е модерен 🙂 Като си намерят тъпкач от чужбина, дори не ги учат децата на Български, кръщават ги „Джон“ и „Мейси“, защото вече са „пропърти“ с друг паспорт. Колкото и да мразя Бай Ганьовщината, не понасям подобни тъпотии.

mitkom1
mitkom1

Отворен код,сигурност са НЕСЪВМЕСТИМИ С ДУМИЧКАТА МАЙКРОСОФТ.Телеметиря ,пари ,такси и несигурност СЪВМЕСТИМИ С МАЙКРОСОФТ