Помагат ли ваксините срещу COVID-19 за предотвратяване на дългосрочни последици върху здравето?

2
713

Данните от множество изпитвания на ваксини срещу COVID-19 ясно показват, че ваксинирането предпазва гарантирано от най-тежките ефекти на заболяването: тежко затрудняване на дишането, спазъм и обструкция на белия дроб, необходимост от хоспитализация и смърт. Но все още не е ясно колко добре ваксините ще намалят риска от хронични, дългосрочни симптоми, които изпитват малък, но значителен брой от пациентите, които са се заразили с коронавируса.

„Това е изключително важен въпрос, на който просто не знаем отговора“, казва Тимоти Хенрик, вирусолог и вирусен имунолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско, който изучава дългосрочните ефекти на болестта.

Различните COVID-19 ваксини, тествани досега, включително тези от компаниите Johnson and Johnson, Moderna, Pfizer, BioNTech и Novavax, са изключително последователни в своята почти перфектна защита срещу тежки симптоми, налагащи хоспитализация и смърт. Тези ваксини със сигурност ще могат да облекчат натиска върху здравните системи и да забавят смъртността от COVID-19.

Но ваксините не са перфектни щитове срещу заразяване от COVID-19. Докато те представляват огромна победа за общественото здраве, като превърнаха тежките случаи на заболяването в леки, шепа хора в клиничните изпитвания на ваксините, разработени от всички изброени компании, все още са се разболели. Освен това все още не е ясно дали ваксините могат изцяло да предпазят от инфекция с вируса или са в състояние главно да направят хората безсимптомни.

Учените не знаят все още дали по-лекото протичане на заболяването при хора, които са били ваксинирани, би било все още достатъчно, за да предизвика постоянни симптоми при тях. „Мисля, че вероятно е възможно“, казва Прия Дуггал, епидемиолог от Джон Хопкинс, която също изучава дългосрочните симптоми от COVID-19. Много хора, които изпитват хронични симптоми, не се разболяват сериозно по време на първоначалната фаза от заболяването. „Далеч не всички пациенти от COVID-19 са хоспитализирани. Някои от тях са или асимптоматични, или леко симптоматични в ранната фаза на заболяването“ казва Дъггал.

Много хора, които получават хронични симптоми от вируса, не са изпитали сериозни симптоми по време на неговото прекарване, а понякога дори изобщо не са разбрали, че са го прекарали. Често самите те разбират, че са минали през COVID-19, едва когато им се наложи да посетят личния си лекар поради новопоявил се симптом, а при кръвните им изследвания се установява, че антителата им са завишени – тоест изпитват дългосрочните ефекти върху здравето на COVID-19, без изобщо да са проявили същинските му симптоми в ранната фаза на своето заболяване. Изследователите все още нямат добро познаване на дългосрочните симптоми като цяло. Тези симптоми са разнообразни: някои хора могат да имат променен вкус или мирис, докато други могат да имат постоянна треска и задух в продължение на месеци. Също така не е ясно какво причинява тези симптоми да се задържат много след протичане на острата фаза на инфекцията.

„Може да има няколко различни механизма, които водят до това, което се случва“, казва Хенрих.

Една от теориите е, че имунната система на хората с дългосрочни симптоми и проблеми, навярно не е успяла да унищожи вируса напълно по време на първоначалната фаза на инфекцията. Въпреки че хората вече не са заразни, в телата им все още може да има части от вируса или вирусни фрагменти, които причиняват щети. Ако случаят е такъв, възможно е ваксинацията да предотврати това, казва Аарон Ринг, имунолог от Медицинския колеж в Йейл. „Всичко това е хипотетично, но ваксината, която може да стимулира много ефективен имунен отговор, може да насърчи по-пълното изчистване на вируса от организма“, казва той. „На теория, това е механизмът. Ако той се окаже в действителност работещ по този начин, той може да помогне за предотвратяване на някои от дългосрочните симптоми на вируса.“

Ако обаче това не е механизмът, ваксината може да има наистина малък пряк ефект за предотвратяване на дългосрочните симптоми на вируса. Инфекцията може да провокира имунната система да атакува тялото, или вирусът, който се промъква, може да увреди органите по начин, който ще отнема много време, за да се излекува пациента. Ако някой е ваксиниран и при евентуално заразяване с вируса преживее леки симптоми, това не означава, че в дългосрочен план със сигурност няма да преживее някои странични увреждания. „Дали ваксината ще подпомогне за спирането на това или не – това не е известно на този етап“, казва Дъггал.

Дъггал и Хайнрих се надяват да намерят отговори за връзката между ваксинирането и дълготрайните симптоми чрез своите изследвания върху симптоми с пациенти с COVID-19. Дъггал провежда проучване сред 25 000 души, които са преболедували вируса и наблюдава какво е съотношението на хората, които са развили тежка симптоматика, след като са били ваксинирани.

Хайнрих и екипът му проследяват хора с персистиращи (продължаващи) симптоми с течение на времето. „Търсим хора, които са били ваксинирани и въпреки това са се заразили“, казва той.

Дъггал не е сигурен, че ваксините намаляват изцяло риска от персистиращи симптоми. „Мисля, че ще има малък процент хора, които биха могли да се заразят дори след ваксиниране, като симптомите им могат да бъдат дългосрочни здравословни проблеми и увреждания“, казва тя.

За да бъде максимално ясно, изследователите държат да отбележат за хората, че няма риск да получат дългосрочни симптоми и увреждания при заразяване от вируса заради самото ваксиниране, както казва Джесика Дайн, белодробен специалист в Медицинския факултет в университета в Пенсилвания. „Това не е същото, което наблюдаваме при други ваксини. При грипната ваксина например, където ефективността е приблизително около 50%, все още можете да се заразите с грип, въпреки че ще прекарате по-лек случай, тъй като вече ще имате антитела в организма си. Но в този сценарий не се наблюдава увеличаване на случаите на пост-вирусна симптоматика.“

Предположението на Дайн е, че хората с дългосрочни симптоми ще стават все по-малко, тъй като повечето хора решават да се ваксинират. В момента процентът на хората, които се заразяват с COVID-19 и преживяват документирани тежки дългосрочни симптоми, е доста висок – според някои оценки той достига около 10%, а други специалисти цитират дори още по-високи стойности. Дъггал също се надява, че ваксинирането ще намали тази стойност. „Ако хората са ваксинирани, можем да намалим този брой до един или най-много пет процента. Можем ли да го направим? Надявам се, че да“, казва тя. „Просто не знам все още със сигурност това, но се надявам, че с масовото ваксиниране хората с дългосрочни симптоми и негативни ефекти върху здравето, ще намалеят.“

Междувременно изследователите подчертават, че има ясен начин ваксините да намалят броя на случаите на хора с дългосрочни негативни ефекти: като намалят общия брой на заразените сред населението, което е съвсем логичния и близък до ума път . „Тъй като повече хора се ваксинират, ще има и по-малка циркулация на вируса.“, казва Дъггал. Това означава, че по-малко хора ще се разболяват, което съвсем естествено води до намаляването на показателя за хората, които са изпитали дългосрочни негативни симптоми. Разбира се, колкото по-малко намалява циркулацията на вируса в обществото, толкова по-малка ще бъде и вероятността от появата на нови, мутирали, по-укрепнали и причиняващи тежки симптоми вируси.

„Ако някога ще се опитаме да постигнем идилията на здравните специалисти за стаден имунитет, хората трябва да се ваксинират. Ако можем да направим това, ние ще постигнем резултат“, казва Дъггал.

1 4 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
2 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари