Сняг в Сахара: Защо най-горещата пустиня все по-често побелява?

Когато си мислим за Сахара, си представяме нажежени оранжеви дюни, палещо слънце и горещ вятър. Водата тук струва колкото златото, а за сняг и дума не може да става. Но за пореден път природата показва, че има свои собствени правила. През март 2026 г. в Сахара падна сняг и ето какво е известно за това невероятно явление.

Защо в Сахара заваля сняг

Според медиите Сахара учуди света с рядко природно явление: обичайните оранжеви дюни бяха покрити със слой сняг. В алжирския град Айн Сефра температурата е паднала под нулата, което е било достатъчно за снеговалеж. Градът е разположен на около 1000 метра надморска височина и е заобиколен от Атласките планини, заради което е получил поетичното прозвище „вратата към пустинята“.

Именно уникалното географско положение на Айн Сефра в подножието на Атласките планини допринася за драматичните температурни колебания. През зимата издигащият се над планинската верига въздух се охлажда и кондензира, а влагата замръзва и пада под формата на сняг. Ако валежите паднат върху пясък, който все още не се е затоплил, хората стават свидетели на почти невъзможния спектакъл да видят сняг в пустинята.

За сравнение: през лятото температурата в Сахара често надхвърля +50 градуса по Целзий, а пясъкът се нагрява до +80 градуса по Целзий. А сега върху същия този пясък има сняг. Контрастът е, меко казано, впечатляващ.

Защо в Сахара все по-често вали сняг

Изглежда, че снегът в пустинята е нещо еднократно, случва се веднъж на половин век и ще бъде забравен. Но не. Според данните от наблюденията този снеговалеж в Айн Сефра е седмият път през последните 40 години. За първи път тук е регистриран сняг на 18-ти февруари 1979 г. – тогава е валяло само половин час. След това е имало такива случаи през 2016 г., 2018 г., 2021 г. и 2022 г. И сега – отново.

Но има и един нюанс: през последното десетилетие подобни аномалии в „портата към пустинята“ зачестиха много повече. Ако от 1979 г. до 2016 г. е имало почти 37 години без нито една снежинка, то през последните няколко години снеговалежи се случват почти всяка втора година. Преди няколко години ръководителят на известен специалист на голям хидрометеорологичен център заяви, че зачестилите снеговалежи в Сахара са толкова признак на глобалното затопляне, колкото и необичайно топлите зими в редица европейски страни, заради които през лятото се очаква нашествие на комари. Не става въпрос за един конкретен епизод, а за това, че размахът на метеорологичните явления се увеличава.

Защо снегът в Сахара се топи бързо

Въпреки радостта на местните жители и фотографите, които бързат да заснемат белите дюни, снежната покривка в Сахара е краткотрайна. Слоят сняг беше тънък, а придружаващите го дъждове ускориха топенето. Казано по-просто, в условията на пустинята снегът просто няма време да се задържи: през деня пясъкът се нагрява, облаците се разсейват и от зимната приказка няма и следа.

Всъщност това е характерно за снеговалежите в Айн Сефра. През 2016 г., когато падна сняг за първи път от 37 години насам, той се задържа само около един ден, преди да се разтопи. Понякога топящият се сняг се смесва с пясъка и придобива необичаен оранжев оттенък – резултатът е нещо средно между зима и марсиански пейзаж.

Сахара заема площ от 8,6 милиона квадратни километра – това е около половината от територията на Русия или колкото територията на цяла Бразилия. И в цялата тази гигантска площ сняг пада само в един малък регион близо до Атласките планини. Това илюстрира колко разпокъсано и крехко може да бъде подобно явление.

Защо в пустините започна да вали сняг

Изглежда твърде парадоксално: глобалното затопляне причинява сняг на най-горещото място на планетата? Но учените го обясняват просто. Затоплянето не означава, че навсякъде става по-топло. То означава, че климатичната система става по-нестабилна. Студените въздушни маси от Атлантическия океан и Средиземно море все по-често проникват в северната част на Сахара през зимата, като се сблъскват с бариерата на Атласките планини. Резултатът е валежи там, където не би трябвало да има такива.

Между другото, Сахара не е единственото място, където пустинята поднася климатични изненади. Неотдавна в американската Долина на смъртта беше регистриран необичайно интензивен цъфтеж – той беше наречен най-мощният и грандиозен за последните 10 години. Обикновено мъртвите пустинни земи бяха покрити с килим от розови, жълти и лилави растения. Причината е една и съща: рекордни валежи в регион, който обикновено е известен със своята суша.

С други думи, пустините по света започват да се държат непредсказуемо. И това не е повод за вълнение – това е сигнал, че климатичната система на планетата се променя по-бързо, отколкото сме предполагали.

Някои учени предполагат, че увеличаването на валежите (дори под формата на сняг) е знак за дългосрочен цикъл. Съществуват прогнози, че след около 1500 години Сахара може отново да се превърне в зелена савана, каквато е била преди хилядолетия. Засега обаче снегът остава красива, но тревожна аномалия.