С всепроникващата роля, която Световната мрежа играе в живота ни и развитието на уеб технологиите, рекламната индустрия преживява истински Ренесанс, а цената за това я плащаме всички ние.

IAB Technology Laboratory е организация, грижеща се за стандартите и екосистемата на рекламата в онлайн пространството, която неведнъж влиза в обектива на правозащитни организации. Базираният в Ню Йорк орган е основан през 2014 и включва над 650 члена, сред които Facebook, Amazon и Google. Би Би Си предава за заведено в средата на миналия месец дело към IAB в съд в Хамбург от страна на Ирландския съвет за граждански свободи (Irish Council for Civil Liberties, ICCL) заради това, че IAB са виновни за „най-голямото в света нарушение на личните данни“. Делото е внесено от Джони Райън от ICCL и засяга т.нар. „наддаване в реално време“ (real-time bidding), процес по времето на който биват обменяни данни между компаниите, докато рекламни места по сайтовете се предлагат в процеса на зареждане на сайтовете.

При зареждането на страница или на приложение, което съдържа реклама бива споделяна информация за устройството, местоположението му и други данни. Тази информация бива използвана от брокери на реклама, които продават празни рекламни места по страницата, като целия процес отнема броени секунди.

„Ако за момент сте видели празни рекламни пространства преди да бъдат запълнени в дадена страница или приложение, това, което всъщност гледате е как бива наддавано за вас“, обяснява Райън, който става част от ICCL, след като дълго време работи именно в рекламния бранш. И макар тази информация да е деанонимиирана и потребителят не може да бъде разпознат, критиците на тези практики споделят, че обема и съдържанието на тази информация е недопустим.

„IAB Tech Lab осигурява стандартните за индустрията дву- и трицифрени кодове, които представляват огромен брой категории. В това число неща, като сексуалните предпочитания, религиозни възгледи или дали устройството не принадлежи на някого, който има дългове. Всичко това се прикача към индивидуалните профили“, обясняват от Би Би Си. Този процес, допълва Зоуи Клайнман от медията, се нарича таксономия. Така например, код 383 по настоящия стандарт представлява някой, който е проявил интерес онлайн към загубата на коса, а 60 – някой с годишен доход, който е по-малък от $10 000. Райън споделя, че при зареждането на страница или приложение, те споделят със стотици компании всичко, което знаят за вас.

„Тези наддавания включват информация това какво четете, гледате, слушате, религията, която изповядвате, вашето местоположение, сексуална ориентация“, продължава той. Райън настоява законът да наложи на рекламната индустрия тази лична информация да не бъде споделяна. Той заявява, че потребителите в Европа не подозират за тези процеси, които нарушават техните права.

Макар делото да е внесено още на 18-ти миналия месец, от IAB коментират, че за пръв път чуват за обвиненията. „Ние преглеждаме отправените обвинения заедно с нашите юридически съветници и ще отговорим на тях в кратък срок“, коментира говорител на организацията.

Абонирай се
Извести ме за
guest
2 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари