Учени възнамеряват да съхраняват на Луната ДНК от всичките 6,7 милиона земни организми

14
1335

Група учени предложиха да бъде създаден така нареченият „Лунен ковчег“, който е нещо като аналог на Ноевия ковчег. Той ще бъде поставен в лунните коридори, образували се от изтеклата в далечното минало лава на Луната и ще се използва като хранилище за земните биологични материали на милионите видове във вид на сперми, яйцеклетки и семена.

Лунният ковчег, който може би е по-добре да наречем генна банка ще бъде добре скрит в тунелите и пещерите, създадени от изтеклата в далечното минало лава. За осигуряване на необходимата електрическа енергия ще се използват слънчеви панели на повърхността на естествения спътник на Земята. В генната банка при криогенни условия ще се съхранява генетичния материал на всичките 6,7 милиона известни видове земни растения, животни и гъби. За да може този биологичен материал да бъде доставен на Луната ще са необходими около 250 изстрелвания на тежки ракети. За сравнение, за изграждането на Международната космическа станция са изстреляни около 40 ракети.

Учените считат, че този проект може да защити дивата природа на нашата планета от природните и антропогенните апокалиптични сценарии, като например избухването на супервулкан или ядрена война. Лунният ковчег може да осигури оцеляването на гените на растенията и животните. Изследователите подчертават, че към днешен ден човечеството все още няма всички необходими технологии за реализирането на този проект. Но представената от тях научна работа показва, че тази мисия може да бъде осъществена през следващите 30 години.

Авторите на този проект заявиха, че основната цел за създаването на лунния ковчег е формирането на безопасно хранилище на биологичното разнообразие извън пределите на нашата планета.

„На мен ми допада да правя аналогия на тези на този процес с компютърните данни“ – каза един от авторите на тази идея. „Всичко това прилича на копиране на снимки и документи от компютъра към отделен хард диск, като по този начин се получава едно резервно копие, което може да се използва, ако се случи нещо лошо“.

Идеята е, че ако на Земята стане мащабна катастрофа, при която могат да бъдат унищожени по-голямата част от живите организми, малкото оцелели ще имат шанс да натиснат образно казано бутона за рестартиране. С глобалните катастрофи, които могат да нанесат подобна вреда, учените посочват избухването на супервулкан, глобална ядрена война, сблъскване с голям астероид, пандемия с която човечеството не може да се справи, ускореното промяна на климата, мащабна слънчева буря, глобална засуха и други.

Да си припомним, че Стивън Хокинг считаше изкуствения интелект за заплаха на човечеството, понеже може да доведе до техногенна катастрофа. Според него, в съвсем близко бъдеще изкуственият интелект може да стане наистина опасен, ако се научи да се самоусъвършенства. Според „Закона на Мур“, компютрите на всеки 18 месеца удвояват производителността си и съществува реална опасност за възникване на машинен разум, с който човекът не може да се конкурира, като се има предвид твърде малката скорост на биологичната еволюция. Ще последва преследване и изгонване на хората. Астрофизикът бе на мнение, че през следващите 1000 години е твърде вероятно възникването на техногенна катастрофа на Земята. Ето защо, Човекът трябва да се разсели и на други планети и други космически обекти.

Илън Мъск също счита изкуствения интелект за твърде опасен за хората. Мъск е един най-известните поддръжници на идеята за зловещия изкуствен интелект, който може да обяви война на хората и да доведе до техногенна катастрофа. Мъск и по-рано доста твърдо се изказваше за бъдеще, в което алгоритмите получават излишна свобода и призова към създаването на специална полиция за ИИ.

Създаването на генетични резервни копия за съхраняване на биологическото разнообразие не е нова концепция. Глобалното хранилище за семена Свалбард, което е разположено в Норвегия отвъд Полярния кръг, съхранява генетичните проби на растенията от целия свят и вече бе използвано за връщането на някои видове в дивата природа. Но това хранилище е под заплаха да бъде разрушено поради непрекъснато повишаващото се ниво на морето или например от удар от астероид. Според учените, единствено съхранението на генетичната информация някъде на друго място в Слънчевата система, може да гарантира, че генните образци от нашата планета ще бъдат запазени и съществуването на Земята ще може да продължи.

В това отношение Луната е един много добър избор, понеже се намира сравнително близко до Земята и транспортирането на тези биологични материали ще е по-бързо и по-лесно в сравнение например с Марс. В същото време изграждането на подобен ковчег в орбита около Земята се счита за недостатъчно безопасно, поради нестабилната орбита. Пещерите и тунелите по повърхността на Луната са сформирани по време на съвсем ранния етап на нейното образуване и до ден днешен са останали недокоснати. Лавовите пещери успешно ще защитят лунния ковчег от ударите на метеоритите и от радиацията, която е в състояние да повреди съхраняваната ДНК. Според учените, ако няма пряко попадение на метеорит, то този ковчег може да издържи изключително дълго време.

Предлага се в началото да бъде съставена карта на лунните лавови тунели и пещери. За тази цел могат да бъдат използвани специализирани роботи. След откриването на подходящата локация може да започне изграждането на самото генетично хранилище. Проектът предвижда Лунният ковчег да има две основни секции над и под повърхността на Луната. Генетичните проби ще се съхраняват в специалните криогенни модули на хранилището, които ще бъдат съединени с помощта на асансьори. На повърхността ще бъде разположена системата за осъществяване на връзка, слънчевите панели и въздушен шлюз.

При това авторите на тази идея считат, че изграждането на това генетично хранилище няма да е най-сложната част на мисията. Предстоящите лунни мисии на НАСА и на Европейската космическа агенция ще положат основата за изграждането на подобни строителни проекти. Но най-сложното и скъпото ще бъде транспортирането на генетичните проби на Луната. Според направените пресмятания, за успешното възстановяване на конкретен вид ще са необходими 50 генетични образци. Но за повторното завръщане на даден вид в природата ще са необходими до 500 генетични проби, а това означава че ще са необходими много повече изстрелвания на ракети за транспортирането както на строителните материали и оборудването, така и на самите биологични проби. Това може да струва стотици милиарди долари, но ако проектът бъде международен под егидата на ООН, неговото реализиране е напълно възможно.

Има и друг аспект относно този Лунен ковчег, който към днешен ден е неизпълним. За криогенното съхраняване на генетичните проби е необходимо поддържането на изключително ниски температури – от минус 180 до минус 196 градуса по Целзий. Генетичните материали ще се съхраняват в блюда на Петри, като семената трябва да се съхраняват при минус 180 градуса по Целзий, а стволовите клетки – при минус 196 градуса.  Ясно е че няма как хора да обслужват това хранилище и работата върху поддържането на генетичните проби и модулите на Лунния ковчег ще трябва да се осъществява от роботи.

Но при толкова ниски температури роботите биха се залепили към металната повърхност на пода заради ефекта на студеното заваряване, при което металите се слепват при твърде отрицателни температури. Според изследователите, решението на този проблем може да е квантовата левитация. Това е теоретичен физичен аспект, при които се използват свръхпроводници за фиксиране на обекти в магнитно поле.

При днешното развитие на технологиите квантовата левитация е невъзможна. Но тази технология е изключително важна. Тя може да се използва не само в проекта за Лунния ковчег – в бъдеще ще бъде необходима и при другите криогенни проекти, каквито са например далечните космически пътешествия. Според думите на един от учените, въпрос на време е някой да въплъти квантовата левитация в реалността.

Авторите на този проект са на мнение, че лунният ковчег може да бъде изграден през следващите 30 години. Но ако човечеството се сблъсква с неминуема екзистенциална криза, работата може да бъде ускорена и всичко да бъде реализирано през следващите 10, максимум 15 години.

3.9 7 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
14 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари