fbpx
-0.4 C
София

Файлът не е намерен: Google поколението принуждава учителите да преосмислят начина на преподаване

Оригиналът е на Monica Chin

Най-четени

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Астрофизикът Катрин Гарланд за пръв път се сблъсква с този проблем през 2007 година. Тя преподавала инженерен курс, в който студентите са използвали симулатори за моделиране турбините на реактивните самолети. Тя съвсем ясно е формулирала задачата, но студентите един подир друг започнали да я молят за помощ. Те всичките получили едно и също съобщение: файлът не е намерен.

Гарланд си помислила, че това е нещо, което може да бъде оправено съвсем лесно. Тя питала всеки студент къде точно е записал своя проект. На десктопа? Или може би в общия мрежови диск? Тя се учудила, когато видяла в очите на своите студенти тотално неразбиране на тези въпроси. Те дори започнали да я питат какво точно иска да им каже. Те не само не знаели къде са записали своите файлове, но и просто не са разбирали въпроса.

Гарланд постепенно започнала да разбира какво точно са искали да ѝ кажат нейните колеги преподаватели през последните четири години. Самата концепция за папки, директории и файлове, необходима на предишното поколение потребители, за да разберат по какъв начин работи компютъра, на днешните ученици и студенти изглежда изключително глупава.

Различните преподаватели имат различни спомени за това, кога за първи път се сблъскват с това странно неразбиране. Но колкото и да е учудващо, всички са на едно и също мнение, че проблемът е възникнал през последните четири години – тоест, всичко е започнало през есента на 2017-та.

 

Именно тогава Линкълн Колин, който е преподавател в психологическия факултет в университета на Съсекс, предложил на своите аспиранти да изтеглят необходимия им файл от точно определена директория. Той също се сблъскал с недоумение в техните очи. По време на същия семестър Николас Гуарин-Сапата, преподавател по приложна физика в Колумбийския университет забелязал, че неговите студенти имат проблеми с намирането на необходимия документ. През същата година във форумите за преподавателите на точни науки започват да се появяват постове с въпроси, как най-добре да бъде обяснена на студентите концепцията за файл.

Гуарин-Сапата е известен с това, че обича реда и йерархията. В неговия компютър може да се види сложна йерархия от папки с файлове, а в своя смартфон той сортира снимките по категории. Николас влиза в колежа в началото на века и от него винаги са изисквали документацията му да бъде добре подредена, независимо дали е на хартия или в компютъра. По принцип той счита хард и флаш дисковете за нещо като шкафове с чекмеджета.

„Отварям шкафа и е напълно възможно в него да има по-малък шкаф със свои собствени чекмеджета. Това е вложена структура, която дава възможност за бързо намиране на необходимото, дори информацията да се намира най-долу и най-дълбоко в този хипотетичен шкаф“ – споделя преподавателят.

По принцип йерархичната структура на папките се използва във всички съвременни компютри за организиране и подреждане на файловете. Компютърът не записва файла в някакво безкрайно пространство. Обикновено файловете попадат в папката Свалени или Моите документи, като всяка една от тези папки е подпапка на домашната директория на потребителя. Нагоре в йерархията можем да видим папката Моят компютър, като във всяка една от тези папки може да има други папки. Тази идея е съвсем интуитивна за всеки човек, който помни какво е дискетата.

 

Тази структура се асоциира с физическото разполагане на различните предмети. Така или иначе файлът в компютъра е записан на някакво точно определено място. За преподавателите това е съвсем очевидно, но за студентите, които са израснали заедно с Google тази идея е съвършено чужда. Те не се замислят за файлове и папки и считат, че всичко е натрупано в един огромен куп може би някъде в електронен облак.

Питър Плавчън, доцент по физика и астрономия в университета Джордж Мейсън също се сблъсква с подобно поведение на своите студенти и не може да свикне и да се примири с това. В неговата лаборатория има поставени компютри, десктопите на които са затрупани с хиляди файлове без каквото и да било структура. Студентите по принцип нямат никакви проблеми в една и съща директория да съхраняват над 1000 файла. Доцентът категорично е на мнение, че в наши дни протича фундаментална промяна в отношението към достъпа до файловете.

Напълно е възможно, аналогията която правят преподавателите с типичния шкаф с папки да е вече безполезна. Сегашните студенти още в училище са записвали своите файлове в електронни облаци от типа на OneDrive и Dropbox, а не на каквито и да било дискове. Може би това са следствията от използването на доминиращите приложения на смартфоните – TikTok, Facebook, и YouTube. Всички тези услуги буквално измъкват необходимото съдържание от огромния онлайн океан, без да има каквато и да била йерархия.

„Когато превъртам екрана за да намеря нещо в Snapchat или Twitter, няма нищо подредено, но аз просто зная кое къде се намира“ – споделя един от тези студенти, който обожава своя iPhone.

Редица преподаватели са на мнение, че това е свързано с мускулната памет.

 

Всъщност, истината е съвсем друга. В ерата, когато във всеки интерфейс е вградена функция за търсене, на младите хора вече не са необходими файлове с директори или папки, за да си свършат работата. Първите интернет-търсачки се появиха през 1990-те години, а в операционните системи функционалностите Windows Search и Spotlight при macOS – в самото начало на новия век. По-голямата част от първокурсниците през 2017 година са се родили в края на 90-те години. Те са посрещнали появата на iPhone още в началните класове. Те са на една и съща възраст с Google. И докато повечето преподаватели са раснали без каквито и да било функции за търсене в своите телефони и компютри, днешните студенти не си представят света без тази функционалност.

„Когато пораствах, имаше много файлове, които трябваше да се записват и да се запомни къде са записани. Нямаше търсачки“ – споделя Саауик Форд, професор по астрономия в градския колеж на Манхатън. „Днешните студенти нямат и не осъзнават концепцията за конкретно място, където да се намират техните файлове. Те с помощта на търсачката просто търсят необходимия файл и го намират. Сякаш имат голям кош с дрехи и един робот, който и намира необходимото“.

В известен смисъл тези нови представи демонстрират естествения и очакван технологичен прогрес. Доцент Плавчън си спомня колко различни са били възгледите по отношение на неговите преподаватели, когато самият той е бил студент. Той си припомня един от професорите, който не е можел да приеме, че има студент, който не може да запои един чип върху печатна платка.

 

Пропастта между поколенията винаги е съществувала и въпреки че структурата на директориите е налична във всеки компютър, и дори в онлайн услугите от типа на Google Drive, днешните операционни системи Mac OS и Windows перфектно търсят в тези структури. Така например всичките ваши игри от Steam се намират в папката steamapps. Но кога за последен път сте проверявали тази папка? Днешният свят работи благодарение на търсенето – в редица съвременни професии на хората не се налага да използват вложена йерархия.

Само че при точните науки структурата на директориите си остава жизненоважна концепция. Астрономите например, трябва да работят със стотици хиляди файлове с еднакъв формат и операционната система може и да не се справи с подобна задача.

Според на практика всички преподаватели, основният проблем е в това, че кодът, който обикновено пишат учените, трябва да се изпълнява от команден ред, където е необходимо абсолютно точно да се указва къде се намират необходимите файлове, с които трябва да работи програмата. А това създава проблеми на днешните студенти. В редица програмни езици има вградени функции за търсене, но те са трудни за реализиране в подобна среда и не се използват често. Именно заради това преподавателите на точни науки имат проблеми, когато преподават уроци по програмиране.

 

В целия свят бързо расте броят на уроците по информатика, като още в началните класове се преподава програмиране. Но тези уроци невинаги подготвят учениците за университетите и другите подобни учебни заведения. Гуарин-Сапата е учил в своето училище основите на работа с компютъра – как става записването на файлове, как се използват папките, как да се работи от команден ред. Повечето от днешните студенти нямат подобни познания. Те не са запознати със структурата на директориите, с изключение на тези студенти, които са учили точни науки на високо ниво.

Някой циник би заявил, че днешното поколение е некомпетентно. В международно изследване от 2018 година, в което са изучавани методите осмокласниците продуктивно да използват информацията и компютърните технологии, се твърди, че едва 2% от поколението Z набират необходимите точки за поставянето на висока оценка и които са на „ти“ с технологиите. Има преподаватели, които са на мнение, че днешните студенти имат големи проблеми. Всъщност, може да се окаже, че е точно обратното.

Едва ли проблемът е в това, че днешните ученици и студенти имат по-малко навици за работа с цифровите технологии. Те просто имат по-други навици. Така например, преподавателят Гуардин-Сапата много добре се оправя с папките и файловете, но съвсем не се справя така добре в Instagram, въпреки че се е регистрирал там от една година. Неговите студенти се опитват най-подробно да му обяснят как работи това, но той се оплаква, че не може да се оправи.

 

Преподавателят подчертава, че те използват компютъра по един начин, а той по друг. Именно оттук започват проблемите.

Но както и да е, резултатът е ясен. Преподавателите по точни науки все по-често преподават не само своите собствени курсове, но и базовата работа с компютри. Те включват една или две лекции, в които се обяснява файловата система – дървовидната структура, папките и файловете. Оказа се, че едно от най-трудните неща е да бъде обяснено какво означава разширението на файловете, които се виждат от командния ред.

 

 

Но постепенно надделява мнението, че не студентите, а преподавателите трябва да променят своите представи. След като прекарва около един месец със своите учудени студенти, Гарланд решава, че моделът на „коша с дрехи“ е може би дори е по-добър. Тя започва да вижда ограниченията на структурата от папки и постепенно започва да използва вградената търсачка, за да намери необходимите документи и разписания, които са изгубени някъде дълбоко в директориите. Тя наистина счита, че всичките тези папки и подпапки вече не са необходими.

Нещо повече, преподавателите, които са включили в своята учебна програма материали по структурата на директориите се опасяват, че този подход съвсем скоро съвсем ще остарее. Някои са на мнение, че трябва да има отделен курс по структурата на папките и файловете, но не са сигурни, че си струва да бъде направено подобно нещо.

„Аз съм на мнение, че когато нашето поколение студенти порасне и те самите станат преподаватели, навярно ще започнат да пишат свои собствени инструменти, които се базират на методи, съвсем съвсем различни от нашите“ – приключва темата доцент Питър Плавчън.

 

Абонирай се
Извести ме за
guest
14 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари
Дъг-дъг
Дъг-дъг
2 месеца

Папките не противоречат на търсачките. И двете имат предимства и недостатъци и най-добре работят заедно. Гугъл тласна махалото в единия край – образовтелната система трябва да се погрижи за файловите навици ,за да не станат бъдещите поколения заложници на индексирането и частния интерес на една компания с огромен глад за власт.

who
who
Отговор на  Дъг-дъг
1 месец

При така начертан сценарии, образователната система няма никакъв шанс в борбата с Гугъл и манията им за контрол.

HerpaMoTeH
HerpaMoTeH
2 месеца

Това явление се среща доста често в щатите, защото там училищата разполагат или с MacBooks или с Chrome books, които запазват „файловете“ в облака. Учениците там са свикнали всичко да им е на линкове и просто не им се е налагало да се учат на това как се използват папки, файлове и всякакви такива структури.

Шишо
Шишо
Отговор на  HerpaMoTeH
2 месеца

Да. И като погледнат линка: Ха! изненада, структура от папки. Така че това си е до желанието да си точен и прецизен, а не да се носиш по течението на мързела и неграмотността.

Симеон
Симеон
2 месеца

“Сегашните студенти още в училище са записвали своите файлове в електронни облаци от типа на OneDrive и Dropbox, а не на каквито и да било дискове.“

Кой ще им каже ,че “електронни облаци“ всъщност са масивни хранилища с дискове?

Master
Master
2 месеца

Цяла статия, само за да разбереш, че има хора без компютърна грамотност. С масовото използване на всякакви устройства от всякакви хора, това е нещо нормално. И се решава с обучение. Концепцията на файловете и папките не е толкова сложна за проумяване, а във всяка ОС отдавна има удобни графични приложения за работа с папки и файлове.
Едно време успях да го обясня за половин час на хора, които за пръв път докосваха компютър. Обясних им, показах им го как работи, оставих ги сами да се упражняват и се научиха.

Шишо
Шишо
Отговор на  Master
2 месеца

Напротив. Това са хора с компютърна грамотност, но с липсваща информационна такава.

Master
Master
Отговор на  Шишо
2 месеца

Част от компютърната грамотност е боравенето с файловата система. Не е само да цъкаш шарени иконки. И не е rocket science да научиш няколко елементарни неща, които ще ти трябват в ежедневието. Явно някои вече ги мързи и да мислят, не само да учат.

Шишо
Шишо
2 месеца

Абе… аз да съм преподавател и да имам студент дето не е запоявал чипове… От клауда (облака) та директно в бина (коша).

Ханс
Ханс
2 месеца

Абе отглежда ме си дебили и това си е.

алибаба
алибаба
2 месеца

Някога концепцията за файл, папка, рам памет, кеш памет, пейдж файл я бях научил от едно малко книжле джобен формат. Бяха сравнени с едно бюро и шкафове. Имах едно подобно книжле и за дос командите и командите на архивиращите програми. Изобщо, издаваха се доста книжки и от там съм се учил. Сега познавам програмисти които не знаят какво има в компютъра им. За тях това е просто една кутия.

майка плаче
майка плаче
2 месеца

Статията навежда на мислълта ,че тежко хипоксични маскирани идиотчета,свикнали да боравят единствено в облаци и нямащи грам познания или елементарен фундамент в моя случай в Електротехника абсолютно пълна нула ,която трябва да се изпрати обратно в Основното училище заради базов недостиг на фундаментални знания, без които не може да се допусне такова нещо близо до телевизор (па то иска в ядрена централа да работи ) та такива ми ти дават оценка на възрастни преподаватели ,които 2 1977г имаха 6 работещи ядрени реактори на АЕЦ при 3ст цена на киловат той прокараха и изградиха Стълбове подстанции и енергийна инфраструктура на държавата… Виж още »

who
who
Отговор на  майка плаче
1 месец

Проблема е, че ако те не стават, ще е по времето, когато нас няма да ни има. Тогава или ИИ ще върши тази работа, или някакви свръх специалисти, които все-пак знаят какво е папка, или се връщаме в пещерите.

who
who
1 месец

Идиокрация, сър.

Нови ревюта

Подобни новини