Физици-теоретици предложиха нов революционен модел на Вселената – 7 измерения: три пространствени, едно времево и три скрити

В научното списание General Relativity and Gravitation е публикувана статия, в която се предлага математическо решение на един от основните проблеми на теоретичната физика – информационния парадокс на черната дупка. Екип от теоретични физици, ръководен от Ричард Пинчак, е разработил модел, според който Вселената трябва да има седем измерения вместо обичайните четири (три пространствени и едно времево), за да обясни как се съхранява квантовата информация след изпаряването на черна дупка.

Проблемът за загубата на информация е формулиран от Стивън Хокинг през 70-те години на миналия век. Според неговите изчисления черните дупки излъчват елементарни частици и постепенно губят маса, докато изчезнат напълно. Този процес е в пряко противоречие със законите на квантовата механика, които постулират, че информацията за физическите състояния на обектите не може да бъде унищожена. В рамките на стандартната парадигма, ако една черна дупка се изпари без следа, данните за погълнатата от нея материя са унищожени.

При експеримента физиците се обърнаха към теорията на Айнщайн и Картан. Този подход разширява класическите идеи на Айнщайн, като въвежда ново понятие в уравненията – ротационното свойство (усукване) на тъканта на пространство-времето, което позволява по-подробно описание на геометрията на нашата Вселена. Изчисленията на авторите се основават на математическа структура, известна като G₂-множеството. В рамките на тази концепция Вселената се състои от четири макроскопични измерения (три пространствени и едно времево) и три допълнителни микроскопични измерения, които са сгънати и недостъпни за пряко наблюдение.

Авторите на статията са установили, че наличието на тези скрити измерения поражда специфичен геометричен ефект, който води до появата на отблъскваща сила при екстремни плътности, характерни за скалата на Планк. В резултат на това гравитационният колапс и процесът на излъчване на Хокинг спират, преди черната дупка да изчезне напълно.

Вместо да се изпари в празнотата, на последния етап се образува стабилен микроскопичен обект. Неговата маса е изчислена от порядъка на 9×10-⁴¹ kg. Моделът предполага, че този физически остатък функционира като хранилище за данни: квантовата информация е кодирана в квазинормални режими – дългосрочни флуктуации на торсионното поле вътре в геометрията на обекта. Изследователите изчисляват, че остатък от черна дупка с начална маса, равна на тази на Слънцето, може да побере около 1,5х10⁷⁷ кубита данни, което е достатъчно за съхраняване на цялата погълната информация.

Освен че премахва парадокса на загубата на данни, предложената концепция разглежда въпроси от физиката на елементарните частици. Учените доказаха, че математическата редукция от седемизмерно пространство до четириизмерно пространство корелира с мащаба на слабото взаимодействие, който е на ниво 246 гигаелектронволта. Тази стойност е пряко свързана с полето на Хигс, което отговаря за формирането на масата на фундаменталните частици. Това изследване формира допълнителна теоретична основа за съчетаване на макроскопичната гравитация, термодинамиката на черните дупки и квантовата механика.