13.5 C
София

Mozilla – прекрасната IT компания, която губим

Най-четени

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Когато се разпространи новината, че Mozilla започва вълна от масови съкращения и уволнения – втора за текущата година, последва незабавна реакция. От вниманието на разработчиците не убегна това, че компанията вече е отрязала всичките корпоративни ‘мазнинки’ и сега посегна на живите мускули. Тя намали разходите за инструментите за разработчиците – раздел, който се ползваше с огромна популярност. Тя оряза екипа Servo, който работеше върху енджин за браузъри от съвсем ново поколение, написан на програмния език Rust. Тя изтри от лицето на Земята MDN екипа. Като цяло тези две вълни на съкращения и уволнения отнесоха почти една трета от специалистите.

Като се има предвид, че програмистите са значителна част от скромната потребителска база на Mozilla, то орязването на инструментите за разработчиците е особено недалновидно решение, което разочарова и най-преданите потребители. Но хората, които не са запознати с историята на тази компания навярно ще приемат ситуацията за поредния пример как даден играч не е успял да пробие на един конкурентен пазар, като започва да обръща внимание предимно на нишовите възможности. В края на краищата флагманският продукт на компанията – браузърът Firefox, от много години претендира за лидерство на този пазар. Навярно това е просто процесът на умиране на още един динозавър, а може би и още нещо?

Но Mozilla далеч не се изчерпва само с Firefox. Това не е някаква малка или средна съвсем обикновена IT компания, която е притисната от гиганти с капитал от трилиони долари от ранга на Microsoft, Apple и Google. Компанията Mozilla има богата история и голям принос в развитието на уеб стандартите. А това, че тя сега е в критично състояние е повод за безпокойство за всички нас.

Историята на Mozilla в няколко думи

Mozilla се роди в пепелището на един от най-ефектните провали в света на програмните продукти. Компанията Netscape Navigator, която бе пионер в разработването на уеб браузъри в средата на 90-те години, само за някакви си няколко месеца измина пътя от интернет властелин до аутсайдер. Причината бе агресивната политика, която приложи Microsoft по отношение на своя браузър Internet Explorer, което разбира се, бе несправедливо. Но повечето IT експерти по това време считаха, че в близкото бъдеще браузърите неизбежно ще станат безплатни и общодостъпни. Да се изгражда бизнес на софтуер от подобен тип изглеждаше като съвсем безнадеждно занимание.

Но след това в миг на озарение Netscape Navigator създаде некомерсиалната организация Mozilla Organization, която по-късно бе преименувана на Mozilla Foundation, с цел разработване на комплекта вградени приложения Netscape: браузър, електронна поща и чат. Тази инициатива доста увехна пред конкурентите, които имаха много пари и много потребители. Но с течение на годините Mozilla Foundation се трансформира в организация от друг тип – нейната нова цел стана популяризирането на отворените уеб стандарти и повишаването на уеб грамотността (без да споменаваме другите твърде утопични принципи, декларирани в манифеста на Mozilla).

След много години, екип разработчици от Mozilla възобнови опитите си за създаването на уеб браузър с име Firefox. На тази база бе създадена отделна корпорация, която е пълна собственост на Mozilla Foundation и я спонсорира и до днес. Ако тези технологии бяха останали затворени в рамките на AOL, компанията, която закупи Netscape, то тези технологии отдавна щяха да са замрели, понеже променливата мода на интернет би ги развеяла в прах. Всъщност AOL махна с ръка на софтуера, който наследи от Netscape и се прехвърли към Internet Explorer, след което потъна в неизвестността.

Най-големите хитове на Mozilla

Firefox е най-известното творение на Mozilla. И въпреки, че сега то доста се недооценява и се счита просто за алтернатива на другите браузъри, навремето Firefox бе пионер в блокирането на рекламите, в защитата на данните и създаването на инструменти за разработчиците. Да си припомним, че Firebug значително изпревари във времето Chrome DevTools.

Но ако приносът на Mozilla се ограничаваше само с това, то тя би била не повече от забавяне в рамките на една секунда по отношение на световното господство на Chromium и WebKit. Но именно Mozilla даде ход на най-значимите уеб технологии. Нека да се спрем на четири примера.

Rust

Когато Netscape отиде на дъното, малцина се досетиха, че най-ценното, което тя донесе в света на браузърите е един малък и хилав език за писане на сценарии. Да, точно така, това е езикът JavaScript.

JavaScript се появи в краткия период от време, когато Netscape бе цар в Глобалната мрежа. И след цели 20 години след краха на Netscape, той продължава да става все по-популярен и все повече изпреварва по популярност другите програмни езици. Като се има предвид това, не е трудно да си представим, че най-ценната иновация, която ще остави след себе си Firefox ще бъде зашеметяващо ефективният статистически типизиран програмен език Rust.

Под обаянието на Rust попада целия диапазон от разработчици. Тези, които считат С++ за прекалено либерален и щедър на грешки, Rust се харесва изключително много. Но и тези, които считат традиционните обектно ориентирани програмни езици за тежки и неефективни, също много харесват Rust. И въпреки, че Rust не се използва от голям брой разработчици, той стабилно удържа първото място в хит парада на Stack Overflow  за най-любимите програмни езици считано от 2016 година.

За съжаление, в новата политика на Mozilla развитието на Rust има съвсем скромно място. При последната вълна от съкращения мениджмънтът се избави от програмистите, специализиращи този език и разпусна екипа Servo, който създаваше съвсем нов тип енджин за браузъри, написан именно на Rust. Но да се надяваме, че Rust няма да отиде в небитието заедно с породилата го компания. Създаването на отделната организация Rust Corporation вече е на етап приключване на планирането.

HTML5

Сега вече е трудно да си припомним, че преди много време бушуваше кървава война между HTML и XHTML – версията на HTML без обратна съвместимост, преосмислена от гледна точка използването на по-твърдия XML. И дори HTML губеше. Да си припомним, че през 2004 година организацията W3C, която се занимава с разработването на HTML стандартите, официално прекрати цялата работа, свързана с HTML.

Всичко щеше да приключи по този начин, ако не бе WHATWG – общността, която на бърза ръка бе създадена от Apple, Opera и Mozilla. Какво се случи по-нататък знаем всички – групата WHATWG  победи, накара W3C да промени курса и породи множество стандарти с общото име HTML5, включващо видео без Flash, уеб уоркърите, уеб сокетите и още много други неща. Тези стандарти и до днес са с нас.

Разбира се, Mozilla не е единственото действащо лице в тази драма. Но тя изигра критично важна роля във формирането на едно движение, което определи пътя за развитие на уеб технологиите за цели десетилетия напред.

Asm.js

Един от най-добрите фокуси, които ни подари Mozilla, е Asm.js. Строго погледнато, Asm.js е просто оптимизирана разновидност на JavaScript, включваща редица трикове от рода на двоичните операции със силна типизация. Но с негова помощ разработчиците на Mozilla показаха, че са способни да компилират и други езици, включително на редица микро езици, които са специално разработени за повишаване на производителността. Разполагайки само с неформални спецификации и транспайлъра Emscripten, те просто взеха различните 3D игри в реално време, базирани на енджина Unreal, написан на С++, и ги поместиха в браузъра.

Asm.js даде тласък за развитието на една от най-важните иновации в съвременната уеб история – WebAssembly. WebAssembly върви по пътя на Asm.js и е нещо като машинен код за уеб, който се изпълнява в средата на JavaScript. Той въведе някои съвсем нови неща, като например компактния двоичен формат на код, който няма нужда от парсинг и от специални опции за компилатора. В наши дни почти всички по-интересни иновации се създават именно с помощта на WebAssembly, включително и фреймуърка Blazor на Microsoft.

WebAssembly е съвместен проект на Mozilla и създателите на други браузъри, но той нямаше да се развие така бързо, ако не бе опита с Asm.js. Дори и днес Asm.js играе важна роля на полифил при WebAssembly – резервен вариант с обратна съвместимост за малкото браузъри, които не поддържат WebAssembly.

MDN (Mozilla Developer Network)

MDN е огромен ресурс с висококачествена документация за разработчиците. Това е нещо като Уикипедия за съвременно уеб програмиране. Прилича на W3School, но е многократно по-добър.

Документацията на MDN далеч не се ограничава с представеното в сайта. Така например, събраната от Mozilla информация за съвместимостта на браузърите е толкова обширна, че се използва при създаването на онлайн услуги от рода на caniuse.com.

Сега Mozilla се раздели с екипа на MDN. Ръководството обещава, че няма да позволи този популярен ресурс да загине и навярно планира да потърси помощ от партньорите и от общността. Но без финансови инжекции и без познанията на хората от този проект, не може да се каже, че MDN ще остане на същото ниво. Mozilla и така има цяло гробище от уеб инициативи, които загинаха в зародиш. Това са Webmaker, Mozilla Backpack и моят личен фаворит X-Ray Goggles – изключително лесен и опростен начин за усвояване основите на HTML, от който има много повече полза от 90% от видеоуроците. Всичко това не е на добре.

Кое погуби Mozilla?

Mozilla още не е загинала окончателно, но преломния момент вече е преминат. В обявленията за уволнение на специалистите, администрацията се позовава на пандемията от COVID-19, но това обяснение предизвиква съмнения. В края на краищата Mozilla Foundation бе създадена именно за да не могат подобни сътресения да пречат на Mozilla и екипите да могат да се съсредоточат върху дългосрочни проекти. Нейната задача бе да предпази разработчиците от капризите на мениджмънта, от еднодневните трендове, от инвеститорите на Силициевата долина, които и насън мислят как да удвоят капиталите си. Епидемията рано или късно ще отшуми, но да се върне на изтерзания колектив предишния вид и да се завоюва доверието на разработчиците никак няма да е лесно.

Истината, за която компанията рядко говори, а IT изданията – много често е, че Mozilla е избрала твърде нестабилен начин за получаване на доходи: той се базира на великодушното рекламно предложение на конкурент, който също прави браузъри. Над 90% от приходите на Mozilla идват от сделката с Google, според която във Firefox, търсачката по подразбиране е тази на Google. Благодарение на този договор, Mozilla получава годишно заплащане в размер на малко над $400 милиона. Google вече няколко пъти подред удължава срока на този договор с по една година, въпреки че пазарният дял на Mozilla непрекъснато пада.

Но през последните години Google удължава този договор със все по-малко готовност и ентусиазъм. Може би мениджмънтът на Google се опасява, че ако настанат още по-трудни времена, Firefox може съвсем да погине и тогава антитръстовите органи ще се съсредоточат върху Google и Chrome. Но каквито и да са мотивите на Google, това решение на Mozilla си остава една сериозна стратегическа грешка.

Mozilla прави периодични опити за създаването на комерсиални продукти – Firefox OS, скъпа VPN мрежа, онлайн услуга за работа с разделите, но всичко бе неудачно. Сега Mozilla си постави нова цел: ‘да постигнем ръст при основните ресурси на браузъра за сметка на диференциацията на потребителския опит‘. Това може да се тълкува всякак, но поне една интерпретация на тези думи означава, че се прави опит да се навакса изпуснатото чрез някои промени в интерфейса и маркетингово представяне на някои незначителни нововъведения. Ако това е наистина така, то сърцераздирателната история на залеза на Mozilla е на финала.

Абонирай се
Извести ме за
guest
25 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини