Астрономи за първи път засякоха изхвърляне на коронална маса от далечна звезда – това е фатално за потенциален извънземен живот

В продължение на десетилетия учените мечтаят да станат свидетели на изхвърляне на коронална маса в друга звездна система. Очевидно това е вродена способност на звездите, а не е особеност само на нашето Слънце. Това стана възможно едва днес, благодарение на сътрудничеството на космическата обсерватория XMM-Newton и наземния радиотелескоп Low-Frequency Array (LOFAR). Но има и лоша новина: подобни изхвърляния намаляват вероятността животът да се разпространи във Вселената.

Според ново проучване, учените са засекли за първи път изхвърляне на коронална маса (CME) от звезда извън нашата слънчева система, което отбелязва пробив в изучаването на космическото време. Събитието се е случило на червено джудже, разположено на 130 светлинни години от Земята. Наблюдението е извършено с помощта на радиотелескопа Low-Frequency Array (LOFAR), който е засякъл радиосигнали от ударната вълна, генерирана от плазмата, излизаща в междупланетното пространство – когато тя е пробила външната обвивка на своята звезда.

За да потвърди и анализира свойствата на звездата, космическата обсерватория XMM-Newton на Европейската космическа агенция (ESA) е измерила температурата, скоростта на въртенето и рентгеновата яркост на обекта. Открито е, че червеното джудже, където е станало изхвърлянето на плазма, има маса приблизително половината от тази на Слънцето, но се върти 20 пъти по-бързо от Слънцето и има магнитно поле 300 пъти по-силно.

Самото събитие е било толкова мощно, че лесно би могло да отнеме атмосферата на най-близката планета в орбитата си, а обитаемата зона на червените джуджета е много по-близо до звездата, отколкото разстоянието от Земята до Слънцето. Освен това, червените джуджета съставляват по-голямата част от всички типове звезди. Такива бурни плазмени емисии налагат нова перспектива върху търсенето на живот във Вселената. Изглежда, че пребиваването в обитаемата зона на звездата не е гаранция за дълъг и щастлив живот.

Между другото, изхвърляния на слънчева плазма с подобна мощност и скорост – приблизително 2400 км/с – се случват веднъж на всеки две хиляди събития. Това е доста рядко и не представлява заплаха за нашата планета. Освен това, изхвърлянията често се отдалечават от Земята. Планета в близка орбита до своята звезда има по-малък шанс да избегне смъртоносен облак. Очевидно е, че местното космическо време ще трябва да се взема предвид при оценката на шансовете за откриване на живот в дадена звездна система. За щастие, учените вече имат първата възможност да разчитат на наблюдения, а не на кабинетни изчисления – сам по себе си ценен актив.

Спомнете си, че в Млечния път може да има милиони обитаеми планети – учените съобщиха къде трябва да бъдат търсени. Това е станало ясно след анализ на получите данни от телескопа “Кеплер“.