Учените за първи път регистрираха началото на експлозия на свръхнова: звездата е придобила форма на „маслина“.

Астрономите за първи път видяха как масивна звезда експлодира в ранните етапи на колапса си

Международен екип от учени, използващи Много Голям Телескоп (Very Large Telescope, VLT) на Европейската южна обсерватория, наблюдава свръхнова за първи път само ден след експлозията, съобщава Reuters. Звездата, която има маса 15 пъти по-голяма от тази на Слънцето, се намира в галактиката NGC 3621, на приблизително 22 милиона светлинни години от Земята в посока на съзвездието Хидра.

Астрономите са заснели момента, в който звездната материя за първи път е пробила повърхността, предшествайки ярко изригване. Експлозията е причинила деформация на звездата – вместо да я разкъса, тя се разтегля по вертикала, придобивайки маслиноподобна форма.

Изследването, публикувано в списание Science Advances, е ръководено от астрофизика И Ян от университета Цинхуа в Китай. Неговият екип е засякъл експлозията на 10 април 2024 г. и е изпратил телескоп, за да я наблюдава само 26 часа по-късно.

„Геометрията на експлозиите на свръхнови предоставя фундаментална информация за еволюцията на звездите и механизмите на тези космически фойерверки“ — обяснява Ян.

Наблюдаваната от учените звезда представлява червен свръхгигант и е била на приблизително 25 милиона години — много кратък живот в космически мащаб. Диаметърът ѝ по време на експлозията е бил 600 пъти по-голям от този на Слънцето. Част от масата ѝ се е разпръснала в космоса, докато останалата част, според съавтора на изследването Дитрих Бааде от Европейската южна обсерватория, се е превърнала в неутронна звезда – свръхплътен остатък, който се запазва след колапс на ядрото.

По време на ранната фаза, VLT наблюдава как ударната вълна преминава през фотосферата на звездата, освобождавайки колосално количество енергия. Именно в този момент свръхновата става видима и формата ѝ все още може да бъде изучена, преди експлозията да взаимодейства с околния газ и прах.

Наблюденията показват, че експлозията е започнала в областта на звездното ядро ​​и е имала ясно изразена аксиална симетрия — за разлика от много теоретични модели, които предполагат сферична форма. Това откритие, според Ян, оспорва съществуващите модели за колапс на масивни звезди и би могло да промени разбирането ни за това как се раждат неутронните звезди и черните дупки във Вселената.

Астрономите преди това откриха необичаен скок в концентрацията на радиоактивния изотоп берилий-10 в 10 милиона години стари седименти от Тихия океан, което може да е резултат от сравнително скорошна експлозия на свръхнова близо до Земята. След тестове учените са установили, че вероятността за експлозия на свръхнова в рамките на 326 светлинни години от Слънцето през този период е приблизително 68%.