Астрономи откриха признаци на масивна екзолуна извън Слънчевата система

Астрономите откриха доказателства за масивна екзолуна — обект, който може да обикаля около газовия гигант HD 206 893 B извън нашата слънчева система. Ако се потвърди, че е луна, тя ще бъде почти пет пъти по-масивна от Нептун и около 40% от масата на Юпитер —- хиляди пъти по-тежка от която и да е луна в нашата система. Откритието оспорва самото определение за „луна“.

HD 206 893 B е гигантска планета, 28 пъти по-масивна от Юпитер, обикаляща около млада звезда на около 133 светлинни години от Земята. Използвайки инструмента GRAVITY на телескопа VLT в Чили, учените са открили малко, но отчетливо колебание на планетата, което се случва приблизително на всеки девет месеца и е в мащаб, подобен на разстоянието между Земята и Луната.

Астрономите отдават този ефект на наличието на невидим спътник, който причинява гравитационно отклонение. Вероятната орбита на обекта е наклонена на около 60 градуса спрямо орбиталната равнина на планетата, което може да показва минало гравитационно смущение в системата.

Масата на тази потенциална екзолуна е впечатляваща: около девет пъти масата на Нептун. Най-голямата луна в Слънчевата система, Ганимед, е хиляди пъти по-лека. Следователно, възниква логичния въпрос дали е уместно изобщо такъв масивен обект да се нарича „луна“, тъй като границата между голяма спътникова маса и малка планетарна маса започва да се размива.

Откриването на такива спътници е изключително трудно, защото сигналите им са малки и зависят от метода на наблюдение и ориентацията на системата. Астрометричният метод, използван в изследването, е особено подходящ за откриване на масивни спътници в далечни орбити, точно там, където е вероятно те да бъдат стабилни.

Изследователите смятат, че това откритие може да е първият официално потвърден случай на екзолуна. И макар че това е само началото, с развитието на наблюденията и технологиите, нашето разбиране за природата на планетарните спътници вероятно ще се промени драстично.