Безкрайността на мултивселената: един нетрадиционен поглед към структурата на реалността

Новата теория за многото светове предлага удивителни перспективи за науката.

Физиците предполагат, че безкрайната по своите размери мултивселена може да е дори по-безкрайна, отколкото предполагаме. Неотдавнашни изследвания на учени от Калифорнийския университет в Дейвис, Националната лаборатория Лос Аламос в САЩ и Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана показват, че обичайният ни начин за свързване на обектите във физиката може да ни пречи да видим по-голямата картина на реалността.

В продължение на около един век разбирането ни за реалността е усложнено от най-различните теории и наблюдения на квантовата механика. Епохата на абсолютните измервания на скоростта и положението на обектите вече е зад гърба ни. Разбирането на структурата на Вселената изисква математика, която разлага случайните процеси на вероятностни показатели.

Сегашният възглед за квантовата физика, известен като Копенхагенска интерпретация, приема, че всичко се състои от вълни от вероятности до момента на измерването. Съдбата на котката на Шрьодингер, известен мисловен експеримент, все още е предмет на научни дебати.

Американският физик Хю Еверет предлага през 50-те години на ХХ век, че всяко възможно състояние на реалността съществува независимо. И наблюдението е това, което определя в кой от световете се намираме. Този модел на „многото светове“ е в основата на разглеждането на квантовата странност в по-познати термини.

Нови изследвания показват, че този подход трябва да бъде преразгледан, считайки го за твърде тесен и ограничен. Алгоритъмът, разработен от учените, дава възможност квантовите системи да се разглеждат, включително и в т.нар. индексни състояния. Те които могат да бъдат по-малко податливи на заплитане. Това прави някои свойства по-малко променливи.

Според физика от UCD Арсалан Адил сега е възможно да се разглеждат подсистеми, които включват части от Земята и галактиката Андромеда, като едно цяло. Теоретично няма ограничения за това как могат да бъдат дефинирани подсистемите. Това позволява реалността да бъде изявена по нови и необичайни начини.

Екипът предложи концепцията за „още повече светове“, разширявайки безкрайния брой възможности до още по-голям набор от реалности, които обикновено не се разглеждат. Въпреки че този нов възглед не претендира да обясни поведението на Вселената, той предлага нови начини за изучаване на квантовите системи, включително тези, използвани в компютрите.

Интересно е, че повечето от най-добрите научни модели за зараждането на нашата Вселена всъщност зависят от съществуването на множество светове. Тези други вселени могат да бъдат както на практика идентични с нашата, както и невъобразимо да се различават една от друга, например заради по-други закони на физиката. Дори да не е възможно на практика да се докаже съществуването на мултивселени, самата идея разкрива редица много интересни и дори зашеметяващи възможности.

Резултатите от изследването все още не са рецензирани и са достъпни в уеб сайта за предварителни публикации arXiv .