Вселена-25: ужасяващият експеримент „утопия“, който завърши с канибализъм

Населението на Земята нараства с ускорени темпове. През 1804 г. населението не е надхвърляло 1 милиард души, а към края на 2023 г. този брой ще надхвърли 8 милиарда. В същото време редовно се появяват опасения, че в даден момент може да няма достатъчно ресурси за всички хора. В този случай всички хора на планетата ще изпитват глад, липса на питейна вода и много други проблеми. Според едно проучване обаче най-голямата опасност за човечеството може да не е липсата на ресурси, а техният излишък. Една „райска“ среда, в която всички апетити и нужди на обществото са задоволени, може бързо да се превърне в истински ад, както се случи по време на експеримента Вселена 25 (Universe 25).

Експериментът Вселена-25

Американският изследовател в областта на психологията Джон Б. Калхун още през 70-те години на миналия век се опитва да отговори на въпроса какво би се случило с едно общество, ако то се окаже в утопия, т.е. ако изобщо не се нуждае от нищо. За тази цел той провежда серия от експерименти, наречени Вселена-25. За щастие експериментите са проведени върху гризачи.

Джон Б. Калхун взел четири двойки мишки в репродуктивна възраст и ги поставил вътре в „утопията“. Средата била възможно най-благоприятна за гризачите. Те имали неограничен достъп до храна и вода. Осигурен е и материал за гнездене. Температурата се поддържала на ниво 20 градуса по Целзий, което е най-оптималното за мишките.

Разбира се, нищо не е заплашвало мишките, тъй като в лабораторията не е имало хищници. Освен това всички те са били в отлично здраве. Авторите на изследването внимателно ги подбрали от размножителната колония на Националния институт по здравеопазване. В същото време изследователите взели всички необходими предпазни мерки, за да изключат възможността за проникване на болести в „утопията“ от външната среда.

„Утопия“ с канибализъм

Тъй като в новото местообитание на мишките не им се налага да прекарват време в търсене на храна, вода и подслон, те започват по-често да се чифтосват. В резултат на това популацията на гризачите се удвоява на всеки 55 дни.

Когато колонията достига 620 индивида, растежът ѝ се забавя – тя започва да се удвоява на всеки 145 дни. По същото време в мишето общество се появяват проблеми – гризачите започват да се разделят на групи. Някои индивиди не си намерили място в тези групи, тъй като нямали социална роля, която да играят. Тези индивиди нямало къде да отидат.

В дивата природа по-малко млади индивиди оцеляват до зряла възраст. Те предимно заместват старите си, умиращи събратя. А онези от мъжките екземпляри, които са излишни, просто емигрират. В „утопията“ излишните мъжки няма къде да отидат. Те започват да се оттеглят физически и психологически.

Както се съобщава в изследването, самците, които не можели да си намерят социална роля, станали неактивни и се скупчили на дъното на куба на „утопията“. Те получили много рани и белези, тъй като били нападани от другите мъжки. Въпреки това отчуждените индивиди не реагирали на нападенията.

Някои мишки, напротив, се забавлявали по цял ден. Те никога не влизали в схватки и дори не се чифтосвали. Вместо това тези гризачи се грижели за козината си. Но още повече се променило поведението на алфа мъжкарите. Те станали изключително агресивни, като редовно изнасилвали не само женските, но и мъжките. Битките им с другите самци често завършвали с канибализъм.

Агресията се разпространява върху самките. Въпреки че всички нужди на мишките са задоволени, майките стават много агресивни към тези, които разрушават гнездата им. Тъй като това обикновено били мъжки, женските ги прогонвали в някоя друга част на утопията. Освен това майките мишки започнали да изоставят малките си, да забравят за тях и дори да ги убиват. В резултат на това детската смъртност в някои райони на утопията достигнала 90%.

Как така утопията се превръща в антиутопия

Вълната от жестокост е само първият етап от промяната на обществото на мишките. С течение на времето популацията се разраства и включва все повече възрастни, които са оцелели след нападенията на своите майки и други мишки. Те дори не знаели какво трябва да е нормалното поведение на мишките. Поведението на тези индивиди е било напълно променено. Някои от тях дори не проявявали интерес към чифтосване.

В крайна сметка броят на мишките в колонията достига 2200, въпреки че „вселената“ е проектирана за 3000 мишки. След това броят на мишките започнал бързо да намалява. Някои мишки се оттеглили на по-горните етажи, а други се групирали в банди и унищожавали цели групи от своите събратя и контролирали ресурсите. Ниската раждаемост, високата детска смъртност и изключителната жестокост довели до изчезването на цялата колония. Въпреки това все още имало достатъчно храна и други ресурси, за да се задоволят нуждите на големия брой гризачи.

Защо утопията се оказва по-лоша от антиутопията

Според автора на изследването сложното поведение на мишките включва взаимосвързани дейности като ухажване, майчина грижа, защита на територията и йерархична вътрешногрупова и междугрупова социална организация. Когато поведението, свързано с тези функции, не е зряло, не се развива и социалната организация с възпроизводството. В резултат на това видът започва да изчезва.

Според Джон Калхун подобна ситуация може да възникне и в човешкото общество. Ако всички наши нужди бъдат задоволени, ще настъпи разпад на социалната организация. Тя ще бъде заменена от насилие и жестокост, което може да доведе до изчезването на човечеството.