Всяка научна фантастика днес ни казва, че сме обречени – този шедьовър обаче не е съгласен

На 1 април 2026 г. НАСА успешно изстреля „Артемида II“ (Artemis II) – пилотирана мисия около Луната, проектирана отчасти за откриване на потенциални места за кацане. Това полага основите за бъдещи мисии до повърхността и може би дори за изграждането на постоянна база в близко бъдеще.

Само си представете: човечеството, живеещо на Луната. Това е опияняваща идея, която кара хората да се вълнуват от научния прогрес – рядкост във времена, когато повечето новини са свързани с това как изкуственият интелект застрашава работните ви места или как климатичните промени се ускоряват до точка, от която няма връщане назад. Може би точно тези депресиращи новини обясняват защо съвременната научна фантастика е толкова песимистична… с едно голямо и прекрасно изключение.

Мрачното състояние на модерната фантастика: „Всички сме обречени, насладете се на шоуто“

Песимистичната фантастика не е нищо ново – още през 1968 г. „Планетата на маймуните“ предсказа, че човечеството ще загуби битката срещу интелигентните примати. Поразително е обаче колко много популярни сериали днес прогнозират безрадостно бъдеще за човешката раса.

• Silo (Apple TV+): Оцелелите остатъци от човечеството са принудени да живеят в подземни бункери, след като бедствие отравя повърхността.
• Paradise (Hulu): Започва с почти същата предпоставка за свят, в който животът „отвън“ е невъзможен.
• Black Mirror: От 2011 г. насам разказва предупредителни истории за ужасите на модерната наука.
• Severance: Развива се в странна паралелна вселена, където корпоративна Америка използва напреднали технологии, за да „разцепи“ съзнанието ни.
• Fallout: Дори този сериал, който поддържа ироничен и бодър тон, е ситуиран в изпепелена постапокалиптична пустиня – всичко, което е останало от света, след като сме го взривили.

Научната фантастика често се развива в бъдещето, но тя е огледало на нашите чувства за настоящето. В момента очевидно се чувстваме неспокойни. И нещата не стават по-добри, ако погледнем към звездите. „Проблемът с трите тела“ (3 Body Problem) на Netflix е един от най-умните сериали днес, но там в Космоса няма спасение – само извънземни, които искат да ни смажат като насекоми.

Но нещата може би се променят. Филмът „Проектът „Аве Мария“ (Project Hail Mary) – адаптация по романа на Анди Уеър – е огромен хит в боксофиса и изобразява трогателен първи контакт с извънредна раса. И след това идва „За цялото човечество“ (For All Mankind) – най-добрият (и най-оптимистичен) научнофантастичен сериал, който мнозина все още пропускат.

For All Mankind: Рядкото вдъхновение, от което се нуждаем

„За цялото човечество“ започва с историческо събитие, което мнозина помнят като символ на времето, когато хората се обединиха, за да празнуват научен триумф: кацането на Луната през 1969 г. Мисията „Артемида II“ днес канализира част от този забравен оптимизъм. Сериалът задава въпроса: Какво щеше да стане, ако бяхме яхнали тази вълна на позитивизъм чак до настоящето?

Действието се развива в алтернативна хронология, в която космическата надпревара между САЩ и Съветския съюз никога не спира.

• Сезон 1: До края му вече е изградена работеща база на Луната – нещо, което в нашия свят не сме постигнали дори 50 години по-късно.
• Сезон 2 (1983 г.): Няколко държави вече имат мащабни бази там.
• Сезон 3 (началото на 90-те): Човечеството стъпва на Марс.
• Сезон 5 (излъчва се в момента по Apple TV+): Виждаме началото на процъфтяваща цивилизация на Червената планета.

Водещата идея е, че непрекъснатата космическа надпревара води до технологични пробиви, които не биха били възможни, ако правителствата не бяха поставили изследването на Космоса като абсолютен приоритет. Герои като Ед Болдуин (Джоел Кинаман) и Марго Мадисън (Рен Шмид) посвещават целия си живот – от 20-годишни до своите 70 или 80 години – на тази цел и така подобряват съдбата на цялото човечество.

В този свят имаме видеоразговори още през 90-те и добиваме ресурси от астероиди до 2010-те. Тези цели са много по-вдъхновяващи от „ще направим AI технологията толкова добра, че да замени повечето работници до 5-10 години“. Всичко това прави гледането на сериала по-скоро мотивиращо, отколкото стресиращо преживяване.

Реалност в Космоса: Не всичко е цветя и рози

Това не означава, че героите в „За цялото човечество“ не срещат трудности. Те се борят с бюрократи, справят се с алчни корпорации и геополитически конфликти, докато се опитват да вървят по тънкия лед към бъдещето. В настоящия пети сезон персонажите трябва да се справят с призрака на изкуствения интелект, който заменя работни места – около десетилетие преди всички ние в реалния свят да започнем да мислим за това.

Но тук има усещане, че всичко в крайна сметка ще се нареди и че научният прогрес ще помогне, а не ще попречи на развитието ни. Честно казано, понякога сериалът може да изглежда малко наивен в настояването си, че технологията ще тласне човечеството напред, но това е освежаващо на фона на всичко останало.

Завръщане към безнадеждността?

Въпросът е: ще успее ли визията на „За цялото човечество“ да промени жанра по-мащабно? Гледайки новите заглавия на хоризонта – вероятно не. Например, Apple TV+ работи върху адаптация на Neuromancer – класическа киберпънк история, чийто свят е доминиран от корпоративни интереси, потискащи обикновените хора. Това изглежда по-подходящо за днешния тревожен момент.

Но именно това помага на „За цялото човечество“ да изпъкне още повече. В началото на април 2026 г. беше разкрито, че сериалът ще завърши с шести сезон. Ако не сте го гледали досега, пред вас предстои дълго и вдъхновяващо пътешествие. Никога не е имало по-добър момент да се качите на ракетата.