Възходът и падението на Netscape: Какво се случи с първия популярен браузър?

Фундаменталният уеб браузър навърши 30 години.

В началото на съществуването си интернет беше много по-различен от това, което е днес. За повечето хора той би бил неузнаваем, тъй като се състоеше предимно от информационни бюлетини без мултимедия, с изключение на няколко изображения с ниска резолюция. Тези информационни системи бяха много по-различни и към тях трябваше да се подхожда индивидуално.

Интернет коренно се промени с появата на World Wide Web. Всички тези дотогава отделни системи бяха свързани, но светът се нуждаеше от някакъв удобен начин за тяхното разглеждане – „браузване“ – трябваше да се появи „уеб браузъра“.

Раждането на уеб браузъра

През месец април 1994 г. Марк Андресен и Джим Кларк основават компанията Mosaic Communications Corporation. Mosaic е името на софтуера, който дава възможност на потребителите да имат достъп до най-различно и разнообразнол интернет съдържание. Андресен е работил по проекта, докато е бил в Националния център за суперкомпютърни приложения (NCSA) към Университета на Илинойс.

Кларк, който преди това е работил в Silicon Graphics, довежда със себе си няколко свои колеги, за да работят върху Mosaic. По същия начин Андресен привлича няколко свои колеги от NCSA да работят за компанията. През месец октомври 1994 г. екипът пуска Mosaic Netscape 0.9. През декември те преименуват компанията на Netscape Communications и пускат версия 1.0 на Netscape Navigator.

Като истински визионери, създателите на Netscape разбират, че уеб браузърът ще се превърне в революционен инструмент и ще създаде изключително важен прецедент. Navigator беше предоставен безплатно за индивидуални, академични и изследователски потребители.

„Предоставяйки Netscape безплатно на физическите лица за лична употреба, компанията надгражда традицията софтуерните продукти за Интернет да се предлагат безплатно“, се казва в съобщението за пресата от 1994 г.

Комерсиалните потребители трябваше да закупят лицензи за изполване на браузъра при цена от $99 на потребител, която включваше гаранция и поддръжка, но това не продължи дълго. По подобен начин в магазините за търговия на дребно в определен момент можеха да се намерят версии на Netscape, които се продаваха за $40 на копие.

Възходът на Netscape към славата

На практика по това време Navigator беше единственият публично достъпен уеб браузър, така че той се радваше на почти нулева конкуренция.

На 9-ти август 1995 г. Netscape излезе на борсата със своето първично публично предлагане при цена от $28 на акция. Акциите трябваше да бъдат предложени на цена от $14 на акция, но в последния момент бе решено цената да се удвои. През първия ден на търгуване акциите поскъпнаха до 75 долара на акция, достигайки пазарна капитализация от 3 млрд. долара, което е невероятна печалба за първия ден. Първичното публично предлагане на Netscape даде началото на мащабни инвестиции в интернет компании, които по-късно създадоха дотком балона.

Това бе вълшебно време, продажбите на домашни компютри процъфтяваха и ако имахте достатъчно късмет, компютърът ви щеше да бъде оборудван с модем за достъп до интернет чрез dial-up. Чуваше се тракането на телефонната линия, която ви свързваше със света. Стартирате Netscape и се взирате в пулсиращата анимация, докато се зареди една-единствена уеб страница.

Войната на браузърите: Netscape срещу Internet Explorer

Въпреки това, незнайно защо, Microsoft е работила по свой собствен браузър. Само няколко дни след първоначалното публично предлагане на Netscape тя пусна Windows 95 заедно с Internet Explorer 1.0. Конкуренцията беше ожесточена, тъй като двете компании упорито се бориха през следващата година, като Microsoft винаги беше една крачка назад.

Това продължи до излизането на Internet Explorer 3.0 през август 1996 г. Microsoft най-накрая настигна Netscape по отношение на браузърните технологии. Бавно, но сигурно, Редмънд крадеше пазарен дял най-вече чрез предварителното инсталиране на Internet Explorer на всяка Windows система.

Netscape продължи да разработва както браузъра Navigator, така и Communicator, въпреки че комбинирането и промените в имената често объркваха потребителите. В началото на 1998 г. компанията обяви плановете си да публикува сорс кода на Communicator, което доведе до създаването на проекта Mozilla – проект с отворен код, който по-късно се превърна във Firefox.

Разработването на браузъра на Netscape се забави след публикуването на изходния му код, но Microsoft не се успокои. До края на 1999 г. софтуерният гигант спечели по-голямата част от пазара. Тази промяна в предпочитанията на браузърите постави началото на дългата спираловидна смърт на Netscape (а в крайна сметка и на Internet Explorer).

По времето, когато се появи Internet Explorer 5.0, вече беше ясно, че Microsoft е разработил по-добрия браузър. Уебсайтовете ставаха все по-графични, скоростите на интернет бяха по-високи, но до широколентовия достъп оставаха още няколко години. Браузърът на Netscape беше с повече бъгове, по-бавен и по-склонен към сривове в сравнение с него.

Според данните от онова време в края на 90-те години Microsoft е харчела по над 100 млн. долара всяка година за разработването на IE, като над него са работили над 1000 души. Не всеки има толкова много пари.

Упадъкът и гибелта на Netscape

Към 1998 г. някогашният крал на интернета започва да изпитва затруднения. AOL, известна преди това като America Online, видя потенциал в спасяването на проваления браузър и плати 4,2 милиарда долара за закупуването му през ноември 1998 г. Възможността обаче беше пропиляна.

Разработката на браузъра Navigator/Communicator, който вече се наричаше Netscape, вървеше бавно. Дори с помощта на напредъка, постигнат в проекта Mozilla, AOL не успя да пусне Netscape 6 преди 2000 г., което я остави далеч назад във войната на браузърите. В продължение на още две години браузърът щеше да се бори с последни предсмъртни мъки.

Войната на браузърите беше интересна гледка през това десетилетие и половина. Графиката по-долу показва използването на браузърите между 1995 и 2010 г. и как Netscape преминава от господстващо положение към пълна безпомощност. Първоначално Firefox беше наречен Phoenix, тъй като щеше да се издигне от пепелта на Netscape, след като той бе убит от Microsoft.

През месец август 2002 г. излезе Netscape 7 и това беше началото на едно дълго сбогуване. През следващата година AOL затвори подразделението на Netscape и съкрати по-голямата част от персонала. Разработката продължи още няколко години, като се използваха постиженията в изходния код на Firefox, но нищо значимо не се появи с тази марка.

През 2005 г. AOL прехвърли задълженията по разработката на една външна канадска компания, наречена Mercurial Communications. През май 2005 г. Mercurial пусна „Netscape Browser 8„. През следващите две години се появиха няколко итерации, като версия 8.1.3 беше последната актуализация, която Mercurial представи през месец април 2007 г.

Подобно на майка, която не иска да остави детето си да замине за училище без последна целувка за довиждане, AOL отново се зае с вътрешнофирмената разработка. Тя преименува браузъра на Netscape Navigator и пусна версия 9 през октомври 2007 г. След това AOL продължи поддръжката му, но само още няколко месеца, преди окончателно да се откаже от него.

На 20-ти февруари 2008 г. компанията пусна последната итерация на Netscape Navigator (версия 9.0.0.6). Браузърът беше официално спрян, а с помощта на някои инструменти известно време след това можеше да се осъществи миграция на данните към Flock и Firefox.

За любопитните: Netscape Navigator 9 все още е достъпен в мрежата във вид на различни архиви. Трябва обаче да се има предвид, че това не е предишният Navigator. Това е повече или по-малко ребрандиран Firefox с тема Netscape. Единствените неща, които го отличават от браузъра, на който е базиран, са „Link Pad“ и минибраузърът, който се намира в страничната лента.

Ако сте по-любопитни към по-ранните версии и какво е било да се сърфира в интернет през „старите времена“, OldVersion.com поддържа архив на стабилните версии чак до Netscape 1.0, но е необходимо да се провери съвместимостта, преди да се инсталира нещо толкова старо.