При разпространяването на пандемията от новия коронавирус Швеция запази удивително хладнокръвие. Много държави, включително съседните, затвориха своите граници, наложиха карантина и забраняваха да се излиза по улиците без реална необходимост. Но Швеция не се безпокоеше от всичко това. Приетата стратегия на епидемиолога Андерс Тегнел бе широко обсъждана и бе подложена на съмнение и дори на откровена критика. В Швеция вече има над 85 хиляди заразени от COVID-19, а починалите са 5802 души. Това е твърде лош показател в сравнение с редица други страни. Но водещият специалист по епидемиология на страната и до днес е сигурен и уверен в своята правота. Ето че сега започнаха да е появяват доказателства, че Тегнел може и да е бил прав.
Неофициалната карантина
Да се казва, че Швеция е игнорирала препоръките на СЗО за въвеждането на карантина е невярно. От страна на шведското правителство почти няма намеса в ежедневния ритъм на живот в страната, но шведите по принципи имат високо самосъзнание. Жителите на тази страна започнаха самостоятелно да излизат в карантина и по-малко да се появяват в обществените места. А компаниите позволиха на своите служители да работят отдалечено, ако спецификата на тяхната работа позволява това. Според данните от приложението Citymapper за прокарване на маршрути, пътуванията в Стокхолм са намалели с 40%, считано от средата на месец март тази година.
Друг важен маркер е, че шведите са започнали да харчат по-малко пари, което бе забелязано от Адам Шеридън от Копенхагенския университет. Разходите на жителите на Швеция са намалели с 25%. При влезлите в карантина датчани, този процент е съпоставим – 29%.
Тези данни наведоха специалистите на мисли, че картината в Швеция не се различава особено много от тази в другите европейски страни. С този извод е съгласен и Андерс Тегнел, който каза:
‘В Швеция доброволните ограничения са също толкова ефикасни, колкото официалните’.
Но защо политическото ръководство на тази благополучна и елегантна страна не въведе задължителна карантина? Може би причината е в политическата йерархия.
Професорът по клинична епидемиология от Кралския университет на Швеция Йонас Лудвигсон сподели с изданието Financial Times, че шведското министерство на здравеопазването е съвсем самостоятелно и се радва на много голямо доверие както сред населението, така и сред политиците. Ето защо, когато епидемиологът Андерс Тегнел предложи непопулярни мерки, всички го послушаха. Образно казано, хората си помислиха, че специалистът в тази област най-добре разбира ситуацията и да се спори с него е глупаво и неразумно. Професор Лудвигсон каза и нещо друго: в Норвегия и Дания ситуацията е съвсем друга: там мнението на политиците има много голяма тежест и последната дума винаги е тяхната.
Да си припомним, че правителството на Швеция бе подложено на унищожителна критика от страна на опозицията, която счита, че действията на властите са довели до изключително високо ниво на смъртност от COVID-19 в страната в сравнение със съседните държави, в които бе въведена строга карантина. Тегнел официално призна грешката си и счете стратегията за борба с COVID-19 за погрешна, но не е съгласен с тези обвинения и заяви, че неговите опоненти не се съобразяват с всички нюанси на ситуацията.
Но икономиката все пак спадна
Съмнения предизвиква и един друг момент. След като шведите сами са си наложили своя собствена карантина, то не става ясно, защо статистиките на заболеваемостта и смъртността са значително по-лоши от тези в съседните страни. Тегнел потвърди, че в началото са изпуснати мерките за безопасност в старческите домове. Именно от домовете за възрастни хора идват половината починали от новия коронавирус в средата на месец май. Но след това шведите оправиха този пропуск.
Швеция явно се надяваше да постигне колективен имунитет и се опита да избегне възможния икономически спад, въпреки че Тегнел многократно заяви, че при разглеждане на перспективите от въвеждането на строга карантина, тези фактори не са разглеждани и не са играли никаква роля. Но така или иначе икономическите резултати са твърде спорни, понеже през второто тримесечие на тази година БВП на Швеция спадна с 8,6%. Средният спад на икономиката в Европа е 11,95 спрямо първото тримесечие, като в някои държави всичко е много по зле. В Испания например, спадът на икономиката е 18,5%, в Португалия – 14,1%.
Но съседните на Швеция страни някак успяха и карантина да наложат, и да не допуснат сериозен икономически спад. В Дания спадът е 7,4%, а във Финландия само 3,2%.
Икономистът от Упсалския университет Майкъл Бъск сред негативните фактори за БВП на Швеция посочи намаляването работното време на магазините, намалелия поток от купувачи и разбира се, на практика пълната липса на туристи, които няма как да достигнат Швеция заради наложените карантини в другите страни. Това от своя страна, считано от началото на месец май, доведе до висок ръст на безработицата и до фалити на редица компании.
10% може би си струват?
Статистиката на заболеваемостта и смъртността от COVID-19 в Швеция е твърде тревожна. Към 19 август в страната са регистрирани 85,4 хиляди заразени с новия коронавирус, а починалите са 5802 души. При население на Швеция от около 10 милиона души, това дава следните числа: 574 починали от COVID-19 на един милион и 8450 заболели на един милион души. Това е една ужасна статистика – по-зле е дори от тази на САЩ (529 на милион) и Бразилия (517), които са съответно на първо и второ място по леталните изходи.
Първоначално се предполагаше, че Швеция разчита на постигането на колективен имунитет. Ефективността на тази стратегия е под голям въпрос, при това не само при новия коронавирус, но и изобщо. Смисълът на тази идея е следният: след като смъртността не е висока, основаната част от населението ще преболедува от COVID-19 без някакви сериозни усложнения. След като оздравеят, хората вече ще имат имунитет и няма да заразяват околните, които още не са боледували. По този начин епидемията ще угасне.
Но след публикуването кореспонденцията на шведския епидемиолог се появиха интересни подробности. Последно време Тегнел заявява, че не е имал за цел изграждането на колективен имунитет, въпреки че неговите ранни имейли показват точно обратното. Така например, Тегнел е писал на своя финландски колега Мика Салминен имейли, които сега са публикувани. Сред редовете можем да видим, че Тегнел пише следното:
‘Една от точките е да оставим училищата отворени, за да можем по-бързо да постигнем колктивен имунитет’
Салминен не се е съгласил с това. Финландецът е отговорил, че министерството на здравеопазването на неговата страна е обсъждало този въпрос, но никой не се е осмелил да рискува училищата да останат отворени. Идеята е, че може би повечето деца без проблеми понасят новия коронавирус, но те мога да заразяват други хора, своите родители, своите баби и дядовци, което може да се превърне в много сериозен проблем.
Салминен излиза със следния аргумент: затварянето на училищата ще намали заболеваемостта от COVID-19 с 10%, на което Тегнел задава плашещия въпрос, ‘А дали 10% не си струват всичко това?’.
По-късно епидемиологът каза, че разсъжденията за колективния имунитет се отнасят до ‘възможния, а не очаквания ефект’. Тегнел и до днес е твърдо убеден в правилността на своята теория и счита, че предприетите мерки са направили Швеция много по-подготвена за втората вълна на пандемията.
Спорът за маските
Най-пресният пример за това, че Швеция не действа като всички други, е отношението към медицинските маски. Тези дни в страната започна активно обсъждане на тяхната ефективност и необходимост от използване. Засега в почти всички европейски страни носенето на маски, където се събират повече хора, е задължително, но в Швеция подобно изискване не е поставяно. Андерс Тегнел обясни, че маската е само една от много мерки за защита, която в никакъв случай не може да се счита за надеждна. Според епидемиолога, маската може да даде чувство за лъжлива безопасност и само ще задълбочи ситуацията – хората ще спрат да спазват социалната дистанция, масово ще нахлуят в търговските центрове и обществения транспорт. И тъй като маските не осигуряват 100% защита, то случаите на заразяване могат да се увеличат. Сега в Швеция се подготвя списък с няколко препоръки, кога маските са наистина необходими – например, при посещение на лекар.
При медицинските маски са важни и психологическите аспекти. Йонас Лудвигсон счита, че е много важно да бъдат определени конкретните срокове на носене на маските. Именно в този случай хората ще разберат, че е необходимо малко да потърпят и ще се вслушат в препоръките на властите. Друг любопитен момент е, че шведите имат изключително високо ниво на доверие към ръководството на страната, чиито съвети на практика всички се вслушват. Ето защо, когато бе казано, че от маските няма особена полза, твърде малко хора ги носиха. Лудвигсон специално обръща внимание, че по това Швеция твърде много се различава от другите страни, където населението се отнася много по-критично към своите политически ръководители.
Но въпреки доста спорната позиция на Швеция и на Андерс Тегнел, графиката на заразените от новия коронавирус и на починалите от него, постепенно се изравнява. Първо, колективният имунитет все пак бе постигнат. Според най-новото медицинско изследване на Каролинския институт, Т-клетки бяха открити в 30% от донорите на кръв, като антитела има и при хората, които са преболедували COVID-19 без каквито и да било симптоми на болестта.
Специалистите са на мнение, че процентът на шведското население с имунитет към COVID-19 е много по-голям, отколкото се считаше по-рано.
Второ, сега е лято: в училищата и институтите няма занятия, а това означава, че рискът от заразяване на учениците, учителите, студентите и преподавателите, включително хората, с които те общуват, е силно занижен. Трето, ситуацията с домовете за възрастни хора вече е стабилизирана, а именно на тях се дължат около половината от всички летални случаи в Швеция.
Данните постъпващи от Швеция през последните дни и седмици дават все повече основания да считаме, че Тегнел не е действал наслуки. Пикът на новите случаи на заразени в страната бе фиксиран през втората половина на месец юни, след което ситуацията започна да се стабилизира. Самият епидемиолог съвсем не е някой безумен фанатик: той признава, че е допускал грешки, особено със старческите домове, където е трябвало да изисква по-засилена защита. Според думите на Андерс Тегнел, ако днес се налагаше Швеция да вземе решение за необходимите мерки срещу COVID-19, знаейки каква е заболеваемостта от новия коронавирус, то стратегията би била нещо средно между мерките, които страната предприе и това, което предприе целия свят.