Дания иска да мигрира от Windows и MS Office към Линукс и LibreOffice

През годините неведнъж сме чували как някоя немска община или администрацията в скандинавска държава изоставят Windows в полза на Линукс и MS Office в полза на LibreOffice. Мине се, не мине някакво време и разбираме, че въпросният град или община са направили обратна миграция. Дали сегашното решение на Дания ще е по-дълготрайно, предстои да видим.

Стивън Вон-Никълс от ZDNet предава, че Дания възнамерява да замени Windows системите в администрацията си с Линукс, а офис пакета – от MS Office на споменатия LibreOffice. Планът следва вече анонсирано подобно намерение на администрацията на двата най-големи града в страната – Копенхаген и Орхус.

Причината за мярката е една дълго обсъждана в ЕС тема. Тази за т.нар. „дигитален суверенитет“. От много години вече администрации и организации от различен тип в рамките на ЕС и Европа говорят за зависимостта си от американските техногиганти. През годините Брюксел постига колебливи победи, като например задължението на клауд гигантите да държат данните на европейците на територията на континента. Или им налагат глоби. Които обикновено същите гиганти борят с години в съда, трупайки милиарди печалби. Но един казус от последните месеци е накарал властите в Дания да се замислят малко по-сериозно.

ZDNet привеждат случай от по-рано тази седмица. Става дума за това, че Щатите и една от големите местни компании са се задействали, след като базираният в Хага Международен наказателен съд (International Criminal Court, ICC) издава заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Той, заедно с бившия военен министър на страната са обвинени във военни престъпления. Скоро след издаването на тези заповеди, американският президент Доналд Тръмп налага санкции на ICC. Това води до проблеми за главния обвинител на институцията. Наскоро той разбрал, че не може да достъпи имейл регистрациите си в Microsoft. Президентът на Microsoft Брад Смит отрича компанията да има нещо общо с това. Но в интервюто си за Politico, Смит така и не обяснява какво точно се е случило. Това провокирало, първоначално администрацията на Орхус и Копенхаген, а впоследствие и правителството да реагират.

„Ако изведнъж се окаже, че не може да изпращаме имейли или да комуникираме помежду си заради политически разрив, това ще е огромен проблем“, споделя Хенрик Есперсен. Председател на одиторския комитет на Копенхаген, Есперсен е вносител на предложенията. И вероятно се досещате вече какво визира Есперсен най-вече. Евентуалната ябълка на раздора между Дания и САЩ: Гренландия.

Тръмп заяви вече нееднократно апетитите си към замръзналата земя с големината на континент. Датчаните се притесняват, че при засилване на спора между двете страни, американските IT услуги може да бъдат прекъснати. Всъщност, от репортажа на ZDNet разбираме, че Дания сякаш се готви за малка, студена война. Министърът на извънредните ситуации на Дания предупредил местните компании и агенции да намалят зависимостта си от американските облачни услуги. „Препоръчваме на компаниите и властите да изготвят план за изход относно облачните услуги. Освен това е добре да се уверят, че имат пълна власт над информацията си.

Трябва да се каже, че подобни щения се чуват и на най-високо европейско ниво. И разбира се винаги е забавно да слушаш някой брюкселски чиновник да говори за технологии.

„ЕС трябва да се стреми към европейски „облак“. Европа има проблем с американския „облак“. Изявлението в стил „късен КПСС“ е било дадено наскоро от Барт Гроотиус, член на ЕП от Нидерландия. Но говоренето е едно, а говоренето с разбиране и правенето – съвсем друго. А какво мислят хората от индустрията, които са всеки ден на технологичната строителна площадка? Наскоро мнение по въпроса даде Кристиян Клайн, шеф на най-високо оценяваната европейска технологична компания – SAP. За него е просто безсмислено тепърва да се гради европейска инфраструктура при положение, че американците са изградили такава. Вместо това, инвестициите и усилията, които ще отидат за тези планове, могат да се пренасочат към нещо далеч по-полезно.

„Ще направя едно-единствено предупреждение към Европа. Конкурентността на европейската автомобилна индустрия, на химическата, няма да изгражда 20 различни дейта центъра във Франция, за да се съревновава с американските хиперскейлъри. Пълна лудост е. Това е суверенитет, изграждан по съвсем грешен начин. Това, от което се нуждаем тук в Европа е най-добрия изкуствен интелект, трябва да наложим най-добрия интелигентен софтуер. Който ще се справя най-добре с производителността. Да произвеждаме най-добрите коли и да сме далеч по-ефективни, управлявайки веригите ни за доставки“. Клайн изразява мнението си по-рано този месец, по време на конференция, свикана от BNP Paribas. Освен това, смята той, при нарастващите цени за енергията на континента, създаването на още дейта центрове е просто непрактично.

Що се отнася до изразените намерения на датските управляващи, някои са откровени скептици. ZDNet цитират Метте Харбо, IT директор от Копенхаген, който смята, че тази замяна е просто невъзможна. Той коментира, че смяната на софтуера на Microsoft и постигането на пълен дигитален суверенитет на страната, не може да се осъществи. Донякъде сходно е мнението на друг негов сънародник – Дейвид Хайнемайер, създател на Ruby on Rails. Но той счита, че дигиталният суверенитет за Дания е нещо задължително.

„Дания е една от най-високо дигитализираните държави в света. Но тя и една от най-зависимите от Microsoft. Може да се каже, че те са единственият най-голям фактор на зависимост. Така че звучи съвсем нормално да се стартира търсенето на дигитален суверенитет“, смята Хайнемайер.