Датски стартъп започва изграждането на плаващ ядрен реактор с безопасно гориво

Датската стартираща компания Seaborg Technologies получи осемцифрено финансиране в евро за изграждането на нов тип евтин, портативен, гъвкав и безопасен ядрен реактор. Ядреният реактор от нов тип ще бъде с размер колкото стандартен контейнер, което дава възможност за неговото бързо серийно производство, като той може да бъде превозван с кораби и лесно да бъде разпространен в целия свят.

Това е ядрен реактор от типа на реакторите с разтопени соли, които за първи път се появиха в средата на миналия век. Датският ядрен реактор носи името Seaborg и специално е разработен по такъв начин, че на практика се изключва каквото и да било авария, а ако все пак това стане, последствията от една такава авария са минимални. Допълнително се използват пасивни мерки за безопасност, които значително повишават привлекателността на използваните нови технологии.

В Seaborg се използва ядрено гориво, което е смесено с флуоридни соли. Тази смес става течна при температура 500°C и нагоре, което позволява нейното протичане през целия реактор, работещ при атмосферно налягане. Течната сол се използва като охладител за горивото вместо вода под високо налягане, която се използва в реакторите с по стара конструкция. Особеното в новата конструкция е, че ако горивото бъде изложено на въздух, това не води до образуването на взрив от пара, а ядреното гориво се държи като лава, която постепенно се превръща в камък.

Разбира се, този камък е радиоактивен, но това е по-добре отколкото образуването на облак от радиоактивен газ, който може да облъчи цял континент. И още, въпросният „камък“ почти не се разтваря във водата, така че нищо особено няма да се случи, ако той просто бъде изхвърлен в морето.

Второ, ако поради някаква причина температурата излезе извън контрол, то наличната „замразена сол“ на дъното на реактора е първото, което ще се разтопи. В този случай цялото гориво от ядрото на реактора ще изтече в няколкото предварително подготвени и охладени дренажни контейнери, поставени под реактора.

Може би най-интересната част от бизнесплана на Seaborg Technologies е предложението реакторите от този тип да бъдат инсталирани на шлепове и да се изпращат в открито море, вместо да се купува скъпа земя за строителството на АЕЦ. Това дава възможност за производството на тези реактори от една и съща фабрика, а не на едно предварително определено място. Например в някоя от съвременните и модерни корабостроителници. Шлеповете могат да стигнат навсякъде, да преминат през големите и през малките реки, ако размерите на ядрения реактор позволяват това. Когато пристигнат на място, те просто се включват към стандартната енергийна мрежа, без да са необходими каквито и да било предварителни подготовки. Една от тези плаващи електроцентрали осигурява мощност до 600 мегавата. Технологичното време на живот но този реактор е 12 години с едно зареждане на ядрено гориво, което е от такъв тип, че не може да се използва за ядрено оръжие.