Да се запознаем с Клеман Льофевр, създателят на Linux Mint

Клеман Льофевр е създателят на Linux Mint. Дълго време тя беше най-популярната Linux дистрибуция. По-точно най-популярната безплатна настолна операционна система в света.

Дистрибуцията, базирана на Ubuntu и Debian, изпревари по популярност както Ubuntu, така и Debian. Въпреки че не получи голяма медийна популярност, ако попитате самите линуксоиди, много от тях ще ви препоръчат именно Mint.

Клеман Льофевр получава магистърската си степен по компютърни науки от Университета на Южен Париж през 2001 г. Интересувал се е основно от разработката на игри, но не е успял да работи в тази област. Според профила му в LinkedIn младият програмист е работил в банки, телекомуникационни и софтуерни компании във Франция и Ирландия като уеб разработчик, ИТ инженер, програмист, J2EE архитект и дори е преподавал в една компания. Най-често работата е била свързана с проектиране и разработване на софтуер или уеб приложения.

На пръв поглед съвсем обикновен програмист. Но още в университета се увлича по Linux.

Клемент си спомня, че по това време всички студенти са имали Windows на домашните си компютри, но в него са липсвали много от готините инструменти, които са изучавали в университета: отдалечен терминал, паралелна работа на няколко потребители, правата на файловете, нормална конзола, процеси, семафори и т.н. Тогава студентите за пръв път научават за принципите на свободния софтуер, които ги разтърсват изцяло. Всички искаха да станат част от това движение. Именно оттогава Клемент е запален по Linux.

Неговата първа дистрибуция е била Slackware:

„Ако не ме лъже паметта, през 1997 г. един студент в нашия университет донесе комплект лъскави дискети Wallnut Creek. Всички бяха развълнувани от идеята да си сложат Unix система у дома (в университета разработвахме на IBM AIX). Веднага се запалих. Slackware беше (и все още е) произведение на изкуството, изчистен, предвидим… А също така беше и първото ми запознанство със свободния софтуер“.

„По онова време малко хора използваха Linux. Звукът изискваше специална звукова карта от типа „Sound Blaster“, а начинаещият трябваше да прекара седмица-две, за да накара мишката да работи и да получи добра резолюция в графичната среда X11. И, разбира се, много малко приложения. Повечето Linux потребители бяха студенти, учители или разработчици с голяма жажда за приключения и силен имунитет към дискомфорта. Това, както и иновативността на идеите на STR, беше много поучително за мен и наистина ми хареса да бъда част от този процес в края на 90-те години“,

спомня си той.

Студентът започва да се интересува от Линукс. Започва да пише статии за linuxforums.org срещу заплащане и регистрира домейна linuxmint.com, за да публикува текстовете на отделен сайт. Същевременно изучавал различни дистрибуции. На своя уеб сайт той описвал какво му харесва и какво не му харесва във всяка от тях. Многобройните отзиви на читателите доказали, че хората наистина се нуждаят от нова дистрибуция, защото всички съществуващи дистрибуции имат недостатъци. Като цяло Льофевр е планирал просто да пише статии, а не да прави алтернатива на Ubuntu, но животът му е отредил друго. С времето става ясно, че хората се интересуват много повече от този малък проект, отколкото от неговите статии.

Linux Mint

Дистрибуцията Linux Mint, базирана на Ubuntu (която е базирана на Debian), е една от най-популярните, удобни и приятелски настроени версии на Linux за съвременния настолен компютър.

Проектът се поражда през 2006 г. Първоначално той е само експеримент, който постепенно се подобрява въз основа на отзивите на потребителите. Едва след излизането на Linux Mint 2.2 „Bianca“ нещата стават сериозни.

Непрекъснатото усъвършенстване въз основа на отзивите на общността даде резултат. Дистрибуцията Mint наистина се превърна в масов продукт. От техническа гледна точка Linux Mint използва пакетната база на Ubuntu и Debian, така че извън работния плот разликите между двете системи са малко. Тук не става въпрос за системно програмиране, а за подобряване на интерфейса между потребителя и системата.

Льофевр казва, че интерфейсът на десктопа на Mint като цяло е по-добър от този на Windows, въпреки че е необходимо известно време за свикване. Но си заслужава.

Mint от версия 2.0 до 12 излиза с графичната среда GNOME:

Чак в Mint 13 се появи собствена десктоп среда – Cinnamon. След няколко издания Cinnamon се превърна от фронтенд за GNOME в пълноценна десктоп среда със собствен бекенд.

В рамките на Cinnamon има редица важни подпроекти за Mint:

• Cjs, разклонение на Gjs, интерпретатор на JS код на Cinnamon
• Cinnamon Control Center, вариант на GNOME Control Center
• Cinnamon Desktop, форк на GNOME Desktop, който съдържа схеми за повечето компоненти на Cinnamon, като например org.cinnamon.desktop.screensaver, както и малка библиотека от помощни функции.
• Мениджър на дисплеи MDM, версия на GDM
• Cinnamon Menus
• Прозоречния мениджър Muffin, версия на Mutter/Metacity
• Файловият мениджър Nemo, форк на Nautilus
• Cinnamon Screensaver
• Cinnamon Session
• Cinnamon Settings Daemon
• Cinnamon Spices
• Пакет за преводи Cinnamon Translations

Повечето от мини-инструментите за Mint (mintDisk, mintDesktop, mintInstall, mintUpload, mintAssistant) са написани от самия Клемент на Python и Glade, с някои Perl и bash скриптове.

Популярността на Mint нараства бързо. Скоро тя беше наречена „най-популярната свободна операционна система в света“, според статистиката за посещенията на страницата в DistroWatch.com.

Към момента дистрибуцията Mint е запазила първото място по рейтинг, но е паднала на второ място по обща популярност, след MX Linux.

Въпреки това това почти абсолютното лидерство в продължение на 18 години струва много. Какво направи Mint толкова популярна дистрибуция? Вероятно максималният акцент върху удобството и лекотата на използване за обикновените потребители, обикновените хора с обикновени компютри.

Сред отличителните характеристики можем да се спрем на:

• пълноценната работа „от кутията“ веднага след инсталирането;
• мултимедийна поддръжка за несвободния софтуер, включително наличието на всички мултимедийни кодеци (Клемент е строг противник на радикалния подход за бойкотиране на несвободния софтуер);
• собствения интерфейс на работния плот Cinnamon;
• удобен модул за избор на стартиране на Windows или Mint, от който можете да избирате необходимата ви операционна система;
• технически Mint се позиционира като пълноценен заместител на Windows, само че без вируси, с по-добра производителност, не толкова жаден за ресурси, не изисква дефрагментация на диска, няма системен регистър и може да се конфигурира изцяло;
• системата може да се стартира на компютър с LiveCD без инсталация;
• пълен набор от приложения, необходими за работа: офис пакета LibreOffice, игри в Steam, 3D- редактор Blender и т.н.

Като цяло това е оптимална комбинация от стабилност, надеждност, производителност и удобство.

Последни новини

В скорошните новини за Mint е посочено партньортство с Datadog, която предоставя богати анализи за различните версии на дистрибуцията. Това не е просто мониторинг и анализ на логовете, а невероятно приспособим набор от инструменти с конфигурируеми парсери, метрики, измервания за проследяване на важна информация в реално време (всички данни идват от страниците на уебсайта, вътре в дистрибуцията няма телеметрия):

Преди време за IRC клиент по подразбиране беше избран Jargonaut вместо Hexchat, но от Mint 22 беше взето решение да се премине към Matrix и Element. Те ще бъдат предварително инсталирани в системата, а клиентът Element ще свързва потребителя директно с пространството на Linux Mint в Matrix:

Тази пролет също така са взети важни стратегически решения за поддръжката на универсални XApps, тъй като само те изглеждат добре във всички издания на Mint. Важно е да излязат колкото се може повече от тези приложения.

Заключение

Накратко, Клеман Льофевр изглежда като съвсем обикновен разработчик, който има съвсем стандартна кариера в ИТ индустрията, сменяйки няколко компании. Всичко това се променя през 2006 г. с излизането на дистрибуцията Linux Mint, която става най-популярната операционна система в света на FOSS (Free and open-source software).

Льофевр продължава да ръководи разработването на Mint, като участва във всички процеси. Самият проект включва още двама служители, които управляват групите доброволци за разработка, дизайн, администриране, модериране, превод на интерфейса, осигуряване на качеството и т.н:

„Linux Mint започна като хоби, нещо, с което се занимавах в свободното си време. Това хоби се разрасна и сега се занимавам с него на пълен работен ден, всеки ден, и нямам свободно време за нищо друго. Имам помощта на много хора и на общността, както и на още двама души, които работят с мен на пълен работен ден [другият беше скандално уволнен, след като започна да използва корпоративното хранилище, за да изразява емоциите си]. Не съм заинтересован да видя бързото разрастване на Linux Mint [като бизнес]. Намирането на инвестиции, средства, наемането на офис, поемането и управлението на десетки новонаети програмисти в офиса всеки ден – не искам това. Обичам това, което правя, работя със страст, от вкъщи, без търговски връзки с никого“.

Под формата на частни дарения от физически лица Mint събира около 9500 долара на месец. Проектът има и 13 корпоративни спонсора. Освен това се продават някои страхотни продукти – например този безшумен компютър MintBox Mini 2:

Има един странен факт: от 2008 г. насам Лефевр е вписан като директор на малката частна фирма Syslin Ltd, която е регистрирана на трима индийски братя и има двама служители.

Може би въпросната фирма предоставя консултантски услуги, а индийците са „серийни основатели“, които са вписани с цел улесняване на правните и данъчните процедури в десетки различни компании – никой не знае. Както и да е, от 2008 г. Клемент води скромен семеен живот в тихо ирландско градче, не се нуждае от нищо, отглежда две деца (13-ата версия на системата Mint е кръстена на дъщеря му Мая). Работи само по един проект – Mint, като има известно участие в MATE, но няма време за останалите.

Linux Mint и неговият създател Клеман Льофевр са още един пример за това как свободният софтуер носи както големи ползи за хората, така и относителен финансов просперитет на своите създатели.

Клеман си спомня за първите си стъпки в Linux и се чувства благодарен на онези специалисти, които са проявили търпение към него при изясняването на някои от въпросите му:

„Днес общността на Linux е напълно различна, много по-обширна, в някои отношения по-малко добронамерена, но този вид посрещане [на новодошлите] все още изглежда много важно“,

казва той.

Линус Торвалдс говори много за отворения код и свързва неговите принципи с личната свобода. Точно това привлича милиони привърженици на Linux по света.