Джеф Безос мечтае за космически центрове за данни, а Китай строи комерсиални дейта центрове под водата

Основателят на Amazon и Blue Origin Джеф Безос вярва, че в рамките на 10-20 години в космоса ще бъдат построени ултрамощни центрове за данни, работещи по-ефективно от тези на земята. Сървърите се охлаждат по-лесно във вакуум, а слънчевата енергия е достъпна 24/7 – без тъмнина, дъжд или облаци. Reuters съобщава за грандиозните планове на милиардера. Засега обаче това са само концепции: изграждането на подобни съоръжения в момента е икономически нереалистично и изисква технологични пробиви.

Центрове за данни в космоса

„След десет, най-много двадесет години ще изграждаме гигантски гигаватови дейта центрове в космоса“ — каза Безос по време на разговор с председателя на Ferrari Джон Елкан на Italian Tech Week в Торино.

Бързо нарастващите изисквания за компютърни технологии, дължащи се на развитието на изкуствения интелект и облачните технологии, изчерпват ресурсите на традиционните центрове за данни. Производителите проучват нови начини за разполагане на сървърни комплекси: на кораби, в северния климат и дори под вода. Космосът, според Безос, може да бъде следващата логична стъпка.

В космоса слънчевата светлина е постоянно налична, а температурните колебания – от -120°C на слънце до -270°C на сянка – позволяват ефективно разсейване на топлината от сървърите. Тези условия са идеални за изчислителни задачи, които изискват постоянна висока производителност, като например обучение на ИИ-модели.

Технически, генерирането на 1 GW електроенергия в орбита е теоретично възможно, но изисква огромно пространство. С ефективност на слънчевите клетки от 35%, това би изисквало инсталирането на 2,4 до 3,3 милиона квадратни метра панели – квадратна структура със страни с размери от 1,5 до 1,8 километра и тегло между 9000 и 11 250 тона.

За сравнение, ракетата Falcon Heavy може да изстреля в орбита само 64 тона. Следователно, самото изстрелване на слънчевите панели би изисквало над 150 изстрелвания и би струвало 13,7-17,1 милиарда долара, или над 25 милиарда долара, ако се вземат предвид реалните разходи. И това е без да се смятат масивните радиатори за охлаждане на системите и самите сървъри, които също тежат десетки хиляди тона.

Така че, макар подобна система да е теоретично възможна, в действителност тя е изключително сложен, скъп и логистично рискован проект.

Дейта-центровете под вода

Докато мечтите на Безос остават в космоса, Китай преследва собствена идея за намаляване на енергопотреблението – под вода. Компанията Highlander изгражда подводен сървърен модул близо до Шанхай, чието пускане в експлоатация е планирано за октомври. Според South China Morning Post, сред клиентите ще са държавни компании, включително China Telecom.

Това не е първият подобен експеримент: Microsoft тества подводен център за данни близо до Шотландия и завърши експеримента през 2024 г., но проектът така и не стана комерсиален. Китай обаче вече има действащ център в провинция Хайнан, пуснат в експлоатация през 2023 г.

Според вицепрезидента на Highlander Ян Йе, подводните инсталации намаляват енерго разходите за охлаждане с 90%, а компанията планира да генерира 95% от енергийните си нужди от възобновяеми източници. Инженерите обаче са се сблъскали със значителни предизвикателства: морската вода е агресивна към металите, така че капсулите са покрити със защитен слой от стъклени люспи, а отгоре е инсталиран специален модул за техническо обслужване.

Въпреки успеха на тестовете, някои учени предупреждават, че без систематичен мониторинг, затоплянето на водата от подобни инсталации може да повлияе на морската екосистема. Според разработчиците обаче, независима оценка е показала, че температурните промени остават в нормални граници.

Така че, бъдещето на центровете за данни се движи в две противоположни посоки — нагоре и надолу. Космическите системи на Безос са далечна перспектива, изискваща пробив в намаляването на разходите за изстрелване и материали. Подводните сървъри на Китай обаче демонстрират по-реалистичен път: намаляване на енергопотреблението и преход към зелена енергия. Във всеки случай е ясно, че бъдещата изчислителна мощност изисква повече пространство, по-ефективно охлаждане и вече няма да бъде ограничена от сушата.