Дори без глобалното затопляне ледовете на Гренландия са били обречени на изчезване

Еволюцията на ледената шапка на Гренландия показва по-зелено минало, отколкото се смяташе досега, както и несигурно бъдеще. Проучванията показват, че дори без по-нататъшно затопляне е възможно значително топене. Тази ситуация, която далеч не е локална, ще има глобални последици, включително повишаване на морското равнище. Въпреки това се подчертава спешната необходимост от предприемане на действия за ограничаване на глобалното затопляне и подготовка за необходимото адаптиране.

Гренландия заема все по-значимо място в обширния пейзаж от новини за околната среда. Този огромен остров, покрит предимно с лед, се превърна в ключов показател за изменението на климата. Учените от цял свят с тревога наблюдават развитието на ледената шапка, чието топене може да има драматични последици в световен мащаб.

Неотдавна изследователи от няколко университета и международни лаборатории, сред които Университетът на Върмонт и Държавният университет на Юта (USU), проучиха историята на климата в този регион, като използваха данни от лагера Century. Те установиха, че в миналото тук е имало значителни периоди на топене, особено преди 400 000 години. Следователно този район е изключително чувствителен. Дори ако глобалното затопляне бъде спряно, значителна част от ледената покривка на Гренландия може да се разтопи. Това би довело до значително покачване на морското равнище, което може да има катастрофални последици за крайбрежните райони по света. Работата на изследователите е публикувана в списание Science.

Тук има един нов момент – хората от застрашените региони могат да бъдат евакуиране. Но на практика всички атомни електроцентрали са построени в близост до вода, необходима за тяхното охлаждане и дори и лекото покачване на нейното ниво може да има фатални последици.

Свръхсекретен проект разкрива миналото на Гренландия

Авторите базират своите открития на анализи на субглациални седименти от Гренландия. Седиментите са извлечени от ледена сърцевина, взета от лагера Century – изследователска станция в северозападна Гренландия с необичайна военна история, датираща от времето на Студената война.

Тами Риттенур, професор в катедрата по геонауки на Университета на САЩ и съавтор на изследването, казва, че през 1960 г. американските военни стартират свръхсекретния проект „Леден червей“ в северозападна Гренландия, който има за цел да създаде мрежа от мобилни ядрени пускови установки под ледената шапка. В рамките на проекта учени и инженери са поканени да проведат редица експерименти като част от високопрофилен „прикриващ“ проект, известен като Camp Century, за да усвоят необходимите умения за работа и изпълнение на военни задачи под ледовете и в екстремни студове.

През 1966 г. бункерът и подземните тунели са изоставени поради силни снеговалежи и нестабилна ледена обстановка. Пробите от седиментите, взети от дъното на 1200-метровото ледено ядро, извлечени от няколко обекта, са забравени за десетилетия, докато наскоро не са открити отново.

Риттенур обяснява:

„Разполагаме с много малко проби от това, което се намира под ледената шапка на Гренландия, тъй като повечето експедиции се прекратяват, когато достигнат основата на леда. Тези новооткрити седименти от лагера Century представляват уникална и недокосната капсула на времето, отразяваща миналите условия“.

По-зелено минало, отколкото се считаше досега

Леденото ядро – цилиндрична проба от лед и седименти, взета от ледената шапка – позволява на учените да изследват слоевете лед и седименти, които са се натрупвали в продължение на хиляди години. Всеки слой представлява определена година или период от историята на климата в региона, подобно на пръстените на дървесен ствол.

Чрез анализ на седиментите в ледената сърцевина, открита на мястото, изследователите успяват да уточнят, че северозападната част на Гренландия е преживяла период на липса на лед по време на 11-ия етап от развитието на морските изотопи. Тогава арктическият остров е бил много по-зелен. Това откритие е от голямо значение, тъй като поставя под въпрос представите ни за климатичното минало на Гренландия.

Тами Риттенур отбелязва: „Винаги сме предполагали, че ледената шапка е останала почти непроменена в продължение на близо 2,5 милиона години. Но нашето изследване показва, че тя се е разтопила достатъчно, за да позволи на мъховете, храстите и жужащите насекоми да растат по време на междуледниковия период, наречен Етап 11 на морския изотоп, между преди 424 000 и 374 000 години“.

Миналото на Гренландия, белязано от периоди на значително топене на леда, повдига критични въпроси за нейното бъдеще. Учените са единодушни: топенето на ледовете в Гренландия не само е в ход, но може да се ускори през следващите години.

Риттенур обяснява, че предишното топене, което се е случило само преди 416 000 години, е настъпило по време на необичайно дълъг период на затопляне с умерено високи нива на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата. Тя добавя:

„Тревожното в това откритие е, че днес нивата на CO2 в атмосферата са 1,5 пъти по-високи. Дори ако хората внезапно спрат дейностите си, свързани с отделянето на парникови газове, ще продължим да имаме високи нива на CO2 в продължение на стотици или дори хиляди години“.

С други думи, голяма част от ледената покривка на Гренландия така или иначе е обречена да се разтопи.

Глобалният проблем

Топенето на ледената шапка на Гренландия не е изолиран проблем, който засяга само този регион. Напротив, то ще има драматични последици в световен мащаб. Една от най-преките и тревожни последици ще бъде повишаването на нивото на световния океан.

Преди 416 000 години затопляне е довело до покачване на морското равнище в целия свят с поне 1,5 метра. Риттенур отбелязва:

„Някои от сценариите, които тествахме, предполагат покачване на морското равнище с до 60 метра в сравнение с днешния ден“.

Това е така, защото ледената покривка на Гренландия е един от най-големите запаси от сладка вода на планетата. Ако той се разтопи напълно, морското равнище може да се повиши с над 7 метра. Дори частичното топене може да доведе до значително повишаване на морското равнище, което да застраши крайбрежните градове и островните селища по света. Затова е изключително важно да се предприемат действия за ограничаване на глобалното затопляне и да се подготвим за предстоящите промени.