До 2050 г. половината от населението на света ще страда от късогледство: не джаджите са виновни, а „мрачният“ начин на живот

Няма да мине много време, преди половината от населението на света да стане късогледо. Съвременните джаджи със сигурност са една от причините за това състояние, но не бързайте да ги обвинявате изцяло. Изследователите имат нова теория за това защо миопията достига епидемични размери в световен мащаб.

Късогледството, или миопията, се разпространява по планетата с изумителна скорост. Настоящите оценки предвиждат, че до 2050 г. 5 милиарда души — близо 50% от населението на света — ще бъдат късогледи. В някои части на Източна Азия състоянието вече засяга приблизително 90% от младите хора. В Съединените щати, които следят случаите на миопия по-малко, разпространението му сред хората на възраст 12-54 години се е увеличило от 25% в началото на 70-те години на миналия век до 42% в началото на 2000-те години, според последното голямо национално проучване. Загрижените родители обвиняват смартфоните за влошаването на зрението на децата им. И не грешат. Например, преглед от 2025 г. установи, че рискът от миопия се увеличава значително с 1-4 часа употреба на екрана и след това се увеличава по-бавно.

Но те не са напълно прави. Според ново проучване, публикувано в списание Cell Reports, времето пред екрана не е цялата история. Голяма част от нарастването на миопията се е случило преди дигиталния бум. Учени от Колежа по оптометрия към SUNY установиха, че интензивното фокусиране върху близки обекти при слабо осветление на закрито оказва безпрецедентно напрежение върху ретината. Следователно, комбинацията от два съвременни фактора може да е причината за нарастването на миопията. Когато човек е късоглед, очните му ябълки се разтягат леко. Това удължаване прави отдалечените обекти да изглеждат размазани. Макар генетиката да играе роля, драматичното увеличение на миопията само за няколко поколения сочи към мощното влияние на нашия съвременен, предимно затворен начин на живот.

Защо престоят на закрито кара очните ни ябълки да се удължават твърде много? Когато стъпим на ярка слънчева светлина, зениците ни естествено се свиват, за да предпазят ретината от увреждане, като същевременно пропускат достатъчно светлина. Но зениците ни се свиват и по друга причина: за да се фокусират върху обектите директно пред лицата ни. Представете си окото като блендата на фотоапарат. Ако седите в слабо осветена стая и четете, зеницата ви се свива, за да запази текста остър. Тъй като стаята вече е тъмна, очите ви работят извънредно. Следователно, фокусирането върху близки обекти за дълги периоди от време при такива условия на слаба светлина води до прекомерно свиване на зеницата, което е особено изразено при хората, които вече са късогледи.

„При ярка околна светлина зеницата се свива, за да защити окото, като същевременно позволява на достатъчно светлина да достигне до ретината. Когато хората се фокусират върху близки обекти на закрито, като телефони, таблети или книги, зеницата също може да се свие – не заради яркостта, а за да изостри изображението. При слаба светлина тази комбинация може значително да намали осветеността на ретината“ —- обясни Уруша Махарджан, докторант в SUNY Optometry и водещ автор на изследването.

Изследователите от SUNY са набрали 34 участници. Групата е включвала 13 души с нормално зрение и 21 души с миопия. Екипът е проследявал движенията на очите и реакциите на зениците, използвайки специални очила за проследяване на погледа. Участниците са били помолени да гледат малки цели, както светли, така и тъмни, през персонализирана електронна леща, която умишлено е замъглявала зрението им. Докато участниците са се опитвали да коригират зрението си и да се фокусират върху размазаните квадрати, очите им са се обърнали навътре и зениците им са се свили. Този механизъм за фокусиране кара зеницата значително да намали размера си и тази реакция е още по-силна при късогледите хора. Тъмните цели са предизвикали по-силно свиване на зеницата от светлите. Това показва, че невронните зрителни пътища, които реагират на тъмните стимули, са силно чувствителни, когато се фокусираме върху близки обекти.

Още по-изненадващо е, че изследователите са открили, че миопията фундаментално променя реакцията на очите ни към мигане. Те я моделират като U-образна крива, която свързва продължителността на мигането с това колко се свива зеницата след това. В здраво око лявата страна на това „U“ представлява кратки мигания, когато окото остава фокусирано, докато дясната страна показва по-дълги мигания, които задействат светлинния рефлекс,  рязко свивайки зеницата, за да защитят ретината, която е станала свръхчувствителна след момент на тъмнина. При миопичните очи обаче тази U-образна крива е сплескана, което означава загуба на способността на окото да се „нулира“ чрез светлинния рефлекс и да остане в състояние на хиперконстрикция. Това нарушение би могло потенциално да стимулира биологичен сигнал, който казва на очната ябълка да продължи да се разтяга.

Изследователите смятат, че за човек с нормално зрение напрежението върху окото по време на задачи, които изискват свиване на зеницата при слаба светлина, може постепенно да доведе до миопия. Ако хората останат в това състояние на „лишаване от светлина“ в продължение на години, докато четат или скролват, очната ябълка в крайна сметка ще се разтегне твърде много, за да се върне към предишната си форма. Когато настъпи тази физическа промяна, човекът официално става късоглед. Изследванията показват също, че след това очите стават още по-чувствителни към ефекта: зениците се свиват по-агресивно и очите се прибират повече навътре, ускорявайки самия процес, който е причинил замъгленото зрение. Учените обаче предупреждават, че всяко медицинско лечение, като например капки за очи с атропин или мултифокални лещи, вероятно ще бъде по-малко ефективно, ако пациентите продължат да се фокусират с часове върху екрани или книги в слабо осветени помещения.

„Това не е окончателен отговор. Но проучването предлага проверима хипотеза, която преосмисля как взаимодействат визуалните навици, осветлението и механизмите за фокусиране. Това е хипотеза, основана на измерима физиология, която интегрира множество съществуващи доказателства. Необходими са допълнителни изследвания, но това ни дава нов начин да мислим за превенцията и лечението“ —- заключи Хосе-Мануел Алонсо, изтъкнат професор в SUNY и старши автор на проучването.

Ново проучване подчертава значението на прекарването на време на открито за предотвратяване на миопия. Престоят на открито осигурява толкова много дифузна светлина, че ретината остава здрава и окото не е принудено постоянно да се фокусира върху близки обекти. Това е особено важно за децата. В същото време обаче времето, прекарано в игра на открито, е достигнало исторически ниски нива. Освен това, в проучване от 2023 г., публикувано в Journal of Pediatrics, изследователите твърдят, че намалената игра и независимост може да е една от причините за нарастването на тревожността, депресията и тъгата сред децата и юношите.