Европа поема по пътя на кибервойната: Брюксел вече не иска да бъде „толерантен“ в глобалния интернет

ЕС все по-често говори за киберсигурност в логиката на възпирането, която надхвърля обикновените бариери и мониторинг. На фона на нарастващото глобално напрежение и дебата за отбраната в Мюнхен, в Брюксел предлагат разширяването на арсенала от средства и подготовката на ответни действия в цифровата среда.

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по въпросите на технологиите и сигурността Хена Виркунен заяви пред Politico на Мюнхенската конференция по сигурността, че Европа се нуждае не само от отбранителни, но и от нападателни способности в киберпространството. Според нея само защитата вече не е достатъчна за възпиране на противниците.

Дълго време европейските столиците избягваха да правят публични изявления в полза на офанзивни кибероперации, които често се описват като „ответни хакерски атаки“. Причината за това беше рискът от ответни действия и ескалация от страна на чужди държави. Сега подходът се променя: редица държави от ЕС, сред които Германия и Латвия все по-видимо клонят към идеята за предприемане на проактивни действия онлайн. В представената през декември „Бяла книга за отбраната“ Европейската комисия също спомена необходимостта от съчетаване на отбранителни и нападателни способности.

Успоредно с това Европейската комисия набелязва критични области и отрасли, в които Европа иска да има по-строг контрол върху собствените си данни. Тази работа се вписва в по-широкия стремеж за намаляване на зависимостта от чужди технологии и за развитие на европейските технологични и кибернетични индустрии. В същото време Брюксел не говори за отказ от външно сътрудничество – ако някои компетенции липсват в рамките на ЕС, Европейската комисия е готова да работи с партньори, които споделят сходни подходи за укрепване на надеждните вериги за доставки.