Еос: сигнал от дълбокия космос, който дълго време не сме забелязвали

Той се състои почти изцяло от молекулярен водород и може да разкрие нови неща за раждането на звездите.

Международен екип от учени, ръководен от астрофизик от Университета Рутгерс в Ню Брънзуик, откри огромен облак от молекулярен водород, който се превърна в един от най-големите известни единични обекти в небето и един от най-близките до Слънцето и Земята. Досега той оставаше невидим за научната общност, но сега е уловен чрез изследване на излъчването на молекулярния водород в далечния ултравиолетов диапазон – за първи път в историята молекулярен облак е открит по този начин.

Новият облак е наречен „Еос“ в чест на богинята на зората от гръцката митология. Според ръководителя на изследването Блексли Бъркхарт откритието разкрива съвсем нови възможности за изучаване на молекулярната вселена. Досега тези облаци бяха откривани главно чрез радио- и инфрачервени наблюдения, регистриращи характерните сигнали на въглеродния оксид. Еос обаче не съдържа почти никакъв въглероден оксид и поради това е неоткриваем с помощта на традиционните методи.

Екипът е използвал данните от спектрографа FIMS-SPEAR на южнокорейския сателит STSAT-1. Този инструмент разгражда далечното ултравиолетово излъчване на съставните дължини на вълните, което позволява на учените да анализират спектрите и да откриват директно водородните молекули. Самият набор от данни е пуснат в публичното пространство едва през 2023 г. и, както отбелязва Бъркхарт, всъщност е чакал някой да му обърне внимание.

Еос е масивно образувание, разположено на около 300 светлинни години от Земята, на ръба на така наречения Локален мехур – гигантска кухина в междузвездната среда около Слънчевата система. Изследователите изчисляват, че облакът е 40 пъти по-голям от пълния диск на Луната по отношение на нейната видима площ на небето, а масата му надвишава слънчевата маса 3 400 пъти. Компютърното моделиране показва, че да съществува в сегашния си вид Еос ще може около шест милиона години, преди да се изпари.

Учените подчертават, че Еос не представлява заплаха за Земята. Напротив, неговата близост дава уникална възможност за изучаване процесите на формиране на звездните системи непосредствено в родната галактика. Досега механизмите на зараждане на звездите оставаха до голяма степен загадъчни: въпреки че беше възможно да се наблюдават формиращите се слънчеви системи, липсваха подробности за началото на този процес. Сега, благодарение на Еос, изследователите имат рядката възможност директно да изучат как се формират и колапсират молекулярните облаци.

Откритието е изненада дори за самите изследователи. Както си спомня Тавиша Дармавардена от Нюйоркския университет, допреди няколко години на студентите се е казвало, че е практически невъзможно да се види директно молекулярния водород. Но новите методи и технологии доказаха обратното. Дармавардена също така отбеляза, че използването на флуоресцентното излъчване в далечния ултравиолетов диапазон може да промени изцяло разбирането ни за междузвездната среда и да помогне за откриването на скрити молекулярни облаци не само в Млечния път, но и в най-отдалечените краища на наблюдаемата Вселена.

Любопитно е, че името „Еос“ е избрано не само заради връзката му с митологията. То съвпада и с името на предложената мисия на НАСА, подкрепена от членовете на изследователския екип. Тази мисия ще трябва да приложи новия метод в по-широки части на галактиката, за да продължи да изучава еволюцията на молекулярните облаци и процесите на зараждане на звездите.

Успоредно с това екипът продължава да търси нови молекулярни облаци. В друго изследване, публикувано в платформата arXiv, учените, ръководени от Буркхарт, съобщават за предварителното откриване на най-отдалечената молекулярна среда, открита с телескопа „Джеймс Уеб“. По този начин изследователите са успели да уловят както някои от най-близките, така и някои от най-отдалечените водородни облаци във Вселената, използвайки нова наблюдателна техника.