ЕС предложи до 2040 година емисиите на CO2 да бъдат намалени с 90% чрез улавяне на въглерода

Европейската комисия представи амбициозна цел за намаляване на емисиите на парникови газове. До 2040 г. те трябва да намалеят с 90% спрямо нивата от 1990 г. Учените и екологичните организации са обезпокоени, че стратегията разчита в голяма степен на технологии за отстраняване на въглеродните емисии с недоказана ефективност, вместо да даде приоритет на намаляването на използването на изкопаеми горива. Постигането на целите може да бъде възпрепятствано и от политически промени, например ако някои правителства в ЕС бъдат оглавени от партии, които не дават приоритет на намаляването на емисиите.

В новия стратегически документ се поставя амбициозна цел за улавянето на въглероден диоксид (CCS). До 2040 г. ЕС трябва да е в състояние да съхранява 280 милиона метрични тона уловен въглероден диоксид годишно. До 2030 г. ЕС трябва да съхрани еквивалента на годишните емисии на CO2 на Швеция, т.е. около 50 млн. метрични тона парникови газове. За сравнение, около две дузини промишлени инсталации по света, проектирани да филтрират CO2 от околния въздух, са успели да уловят по-малко от 0,01 млн. метрични тона въглероден диоксид през миналата година. Премахването на CO2 от атмосферата струва около 600 долара на метричен тон, което прави процеса прекалено скъп. Само премахването на въглеродния отпечатък на Швеция би струвало около 30 милиарда долара годишно.

Комисията също така планира до 2040 г. постепенно да преустанови използването на въглища за производство на електроенергия. Както и да прекрати субсидиите за изкопаеми горива, които не са насочени към преодоляване на енергийната бедност или преход към по-екологични енергийни източници. Тази цел бе оповестена в доклада от 6-ти февруари. Документът все още не е правно обвързващ, но ще послужи за основа на законодателство, насочено към преодоляване на настоящите цели на ЕС в областта на климата до 2030 г. Както и за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Настоящите цели на Комисията, които бяха законодателно приети през 2021 г., са до 2030 г. нетните емисии на парникови газове да бъдат намалени с поне 55% под нивата от 1990 г. Друга цел ангажира блока да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Така общата цел е да се постигне баланс между емисиите на парникови газове и тяхното поглъщане от природните процеси. През 2022 г. ЕС е намалил емисиите с 32,5% в сравнение с нивата от 1990 г. Но това беше постигнато, наред с другото, благодарение на процеса на фактическата деиндустриализация на индустриалния локомотив на ЕС – Германия.

В стратегията са взети предвид препоръките на учените, но включването на цели за улавяне и съхранение на въглеродните емисии предизвика критики. Улавянето и съхранението на въглероден диоксид все още не е тествано в голям мащаб. Учените твърдят, че е опасно да се разчита само на тази технология, вместо да се откажем от изкопаемите горива, необходимостта от което беше изтъкната в Дубай на COP28. Същевременно акцентът върху премахването на въглеродните емисии е в съответствие с целите, поставени от администрацията на президента на САЩ Джо Байдън. Тя силно подкрепя разработването на технологии за CCS.

В целите на Европейската комисия ясно се посочва, че намаляването на емисиите и премахването на въглерода са различни аспекти. Държавите-членки на ЕС не могат да разчитат само на отстраняване на въглерода. Успоредно с това трябва да се намаляват и емисиите. Макар че целта на Комисията за 2040 г. представя по-подробен план за постигане на нулева нетна стойност, важно е да се гарантира, че това няма да попречи на усилията за постигане на целите за 2030 г. Така считат изследователите.

Учените са загрижени също така, че няколко държави в ЕС не напредват в постигането на целите за 2030 г. А променящата се политическа обстановка в тези държави може да влоши ситуацията. Възможно е някои правителства да бъдат ръководени от партии, които или не вярват в климатичните промени. Или пък не смятат, че политиката в областта на климата е важна. Подчертава се също така значението на съсредоточаването върху адаптирането към изменението на климата в допълнение към намаляването на емисиите на парникови газове. Адаптацията включва намаляване на настоящите и бъдещите въздействия на изменението на климата, като например изграждане на защитни съоръжения срещу наводнения.