Ето как може да бъде поправен газопроводът „Северен поток“ – положението не е розово

До нахлуването на Русия в Украйна газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 бяха ключова част от енергийната инфраструктура на Европа. През четвъртото тримесечие на 2021 г. линиите на „Северен поток“ доставяха 18% от целия внос на газ в Европа. 

Половината от руския внос на газ в Европа идваше през Северен поток 1 – рекордно висок резултат. Северен поток 2, който е завършен, все още не е пуснат в експлоатация, след като Германия спря сертифицирането му след инвазията.

Оттогава „Северен поток“ се превърна в геополитически инструмент

Русия отвърна на икономическите санкции, наложени ѝ след инвазията, използвайки него. През юли Русия изключи газопровода от мрежата за планирана поддръжка, но така и не го върна към пълния му капацитет. През август руската държавна енергийна компания обяви непланирано прекъсване.

След това, в края на септември, неочаквана повреда предизвика четири теча в подводната тръбопроводна система.

Сега надпреварата е да се поправят жизненоважните тръбопроводи преди зимата – ако това изобщо е възможно. Базираното в Швейцария съвместно предприятие „Северен поток“, което е 51% собственост на руската държавна енергийна компания „Газпром„, не е сигурно дали проблемите ще бъдат отстранени.

Това е безпрецедентно предизвикателство за петролния и газовия сектор, изискващо сложна роботика и изобретателно инженерство. 

И макар че дори не знаем със сигурност колко лошо е положението, очаква се щетите да са значителни. Взривовете, причинили повредите, са регистрирани със сила 2.2 по скалата на Рихтер. Шведските и датските следователи, водещи разследването, говорят за сила от сорта на “няколкостотин килограма експлозиви”.

Да видим какво има да каже Джилс ван ден Бойкел, независим анализатор, работил за Shell като главен геолог в продължение на 25 години

Той смята, че такава повреда няма как да се случи без умисъл. Тръбите са с дебелина 4 сантиметра. Те са обвити с бетон с дебелина до 11 сантиметра. Всяка една от 100 хилядите секции на газопровода тежи 24 тона. 

„Подобни течове се описват като нещо, което се случва веднъж на 100 000 години. Единственият начин да се случат такива неща е саботаж.“ 

Джилс ван ден Бойкел, цитиран от MIT.

Според изчисленията обемът на газа, който вероятно е изтекъл от газопровода, би могъл да доведе до между 7,5 и 14 милиона метрични тона еквивалент на въглероден диоксид.

От “Газпром” смятат, че в газопроводите е имало около 800 милиона кубични метра газ по време на спукването. 

Докато все още има изтичане, не е безопасно да се прави разследване от близо и да се определят и започват ремонти.

Жан-Франсоа Рибе от базираната в Монако компания за ремонт на нефтопроводи и газопроводи 3X Engineering даде своето експертно мнение.

Компанията има опит с ремонт на тръбопроводи в Йемен, които са били саботирани от Ал Кайда. Оценката на щетите може да се направи с помощта на инспекционен робот, дистанционно управлявано превозно средство или специализирани водолази. 

Заради дълбочината на тръбите, изпращането на водолази е предизвикателство.

Известните течове са концентрирани в сравнително плитки води – на около 50 метра дълбочина. По-голямата част от тръбопровода обаче се намира на 80-100 метра под водата. И целият тръбопровод ще трябва да бъде проверен за потенциални повреди.

Гмуркане може да се случи само с насищане. При него се създава специална среда, в която водолазите да стоят. След като излязат се подлагат на декомпресия. 

Може би можете да направите 10 часа престой, но ще трябва да останете един месец в хипербарната камера след това.

Жан-Франсоа Рибе, цитиран от MIT.

Самите ремонти няма да са лесни. Съществуват няколко варианта според Рибе. 

Първият е да се заменят изцяло повредените участъци от тръбата – въпреки че това е най-скъпото. Ще трябват тръби със същия диаметър, същата стомана. Ще има нужда от много силни корабни кранове. 

Вторият вариант за ремонт е да се монтира скоба, която покрива повредените участъци от тръбата, като по същество се закърпват пукнатините. Заради вътрешния диаметър от 1.153 метра, тръбите ще имат нужда от огромни скоби. Както и временно инсталиране на подводен кесон – водонепроницаема камера, която ще затваря участъка от тръбопровода, така че инженерите да могат да работят в него. 

Само набавянето на скобите ще отнеме месеци. Също така методът може да не проработи, ако повредите са прекалено големи. От един момент нататък за дупките не е възможно да се изградят достатъчно големи скоби. 

Третият вариант е комбиниран ремонт, който съчетава двата метода – подмяна на най-увредените елементи на тръбопровода и затягане на тези, които са по-малко засегнати.

Рибе предлага и един потенциално по-малко вероятен четвърти вариант: 

Става дума за изграждане и инсталиране на нов участък от тръбопровода, който може да заобиколи повредените участъци. А те ще бъдат оставени на място. Също така от Русия има сведения, че един от четирите отделни тръбопровода на „Северен поток“ изглежда не е засегнат. Това означава, че той може да продължи да доставя газ, макар и с по-ниска скорост.

Съществува още един проблем, който усложнява евентуалните ремонтни дейности – тяхната законност

Съвместното предприятие, което експлоатира газопровода „Северен поток 1“, Nord Stream AG, твърди, че е отделна структура от компанията, която експлоатира газопровода „Северен поток 2“, Nord Stream 2 AG. Последното е обект на международни санкции, наложени след нахлуването в Русия. Все пак може да се получи така, че заради санкциите да се затрудни  намирането на плавателни съдове, които да поемат работата по транспортирането на оборудването. 

Дори ако ремонтът може да бъде извършен, малко вероятно е „Северен поток“ да възобнови доставките в скоро време. Един важен фактор, който също трябва да се вземе предвид… При изтичането на газ се влива вода. Това води до корозия. 

„Разбира се, наличието на солената вода вътре в тръбопровода е проблем“, казва ван ден Бойкел. 

Сега, когато газът е спрял да изтича от тръбопровода, според Датската агенция по енергетика, следва запушване на дупките с помощта на „прасета“. Това са измервателни уреди за инспекция на тръбопроводи, които се използват за изтласкване на нежелани материали от тях. Обикновено са част от почистването им при редовната поддръжка. Колкото по-бързо бъдат изпратени през засегнатите зони, толкова по-добре ще се ограничат дългосрочните щети и ще се оцени реалната ситуация.