Ето как първият iPod спаси Apple от фалит и крах

Преди време си припомнихме миналото на музикалните плеъри Walkman на Sony, които през 1980-те години направиха истинска революция и започнаха да се асоциират с фразата „Да вземеш музиката със себе си„. Но с течение на времето популярността на уолкмените започна да спада и освободилата се пазарна ниша се опитаха да завземат редица компании, както със CD, така и с mp3 плеъри. Но да изпревари всички и да наложи нов стандарт и нов стил успя единствено Apple, която през 2001 година представи първия iPod – устройството, което върна на тази компания нейния типично иновативен стил и статут, и отново накара хората да повярват в способността на тази корпорация да създава устройства, които могат да променят правилата на играта и пазара.

Настъпи време да се мисли различно

През 1990-те години за Apple нещата съвсем не вървят така гладко, както е днес. Компанията произвежда различни устройства, които не се харесват особено на потребителите и Apple е на загуба със стотици милиони, а според някои анализатори дори и милиарди. В Уикипедия можем да видим, че периодът от 1990-та до 1997-ма година се наричат времена на упадък и преструктуриране на Apple.

Ситуацията започва да се променя през 1997 година, когато на поста главен изпълнителен директор на Apple се връща Стив Джобс. Той премахва почти всички произвеждани дотогава продукти, като оставя само няколко позиции. Тогава това са някои модели персонални компютри и лаптопи, като по този начин той си създава потенциална възможност да измъкне Apple от финансовата яма.

Джобс много добре разбира, че без излизането на нови пазарни ниши – тоест, създаването на нови продуктови категории, няма как да има развитие в дългосрочна перспектива. Като една от тези области Стив Джобс вижда и музикалния пазар, при това цифровия. В началото на този век в САЩ са изключително популярни и процъфтяват онлайн услугите за споделяне на файлове, с помощта на които музикалните тракове се изтеглят на персоналните компютри, а след това се записват от потребителите върху CD-та във вид на свои собствени компилации.

Според новия мениджмънт на Apple, този процес е доста сложен и обикновените потребители не го разбират. Стив Джобс заедно с неговия екип решават да променят цялата категория софтуер от този тип по такъв начин, че много по-лесно и логично разбираемо за потребителите да става прехвърлянето на музика от лицензните и не особено лицензните дискове към музикалните компилации от подобен тип.

„Към 2001-ва година Apple даде нов живот на персоналните компютри. Настъпи времето, което получи името „Мисли различно (Think different)“ – се казва в книгата на Уолтър Айзъксън, посветена на Стив Джобс.

Съвсем скоро благодарение на този подход се появява iTunes – безплатната програма за компютрите Макинтош, която дава възможност за съвсем лесно търсене на музика в създадения от потребителя каталог. Работата с нея е несравнимо по-лесна в сравнение със софтуера на конкурентите.

Плеърът, специално създаден за iTunes

Следващата стъпка на Стив Джобс е създаването на плеър, който изцяло е разработен от Apple и разполага с вградена памет. Казано с други думи, това е едно съвременно устройство, в което не се налага да бъдат поставяни дискове и каквито и да било други носители на информация. Основната идея е да има синхронизация с iTunes – още тогава Джобс се замисля за концепция, при която компютрите на компанията играят ролята на своеобразен хъб (цифров център) за другите устройства на Apple.

Тоест, замисля се създаването на устройство, което е специално проектирано за фирмената платформа на Apple, което означава, че iTunes е част от екосистемата на Apple. Да напомним, че през първите години това приложение е достъпно единствено за компютрите на компанията на Стив Джобс. По това време той силно форсира работата върху новото устройство и иска то да излезе на пазара колкото се може по-бързо. iTunes излиза през месец януари 2001 година, a самия плеър през месец октомври.

Като цяло компанията наистина търси начини за ускорено разработване и производство на устройството, но Джобс отхвърля почти всички предложения на специалистите. Според него, базовата и основната концепция при неговото разработване трябва да бъде единствено неговото лесно използване. Всичките твърде сложни операции по зареждането на траковете, сортирането на албумите, създаването на собствени компилации и плейлисти, както и другите подобни действия, трябва да се вършат с помощта на компютъра и iTunes, а за новия плеър трябва да остане единствено възпроизвеждането на траковете.

Но и тук възникват редица усложнения. Джобс е категорично против предлаганите по това време на пазара mp3 плеъри, като дори ги нарича пълна глупост. Основните претенции са за мястото, където се записва информацията – тоест, музиката. Компанията търси колкото е възможно по-малък хард диск, който едновременно с това да има колкото се може по-голям капацитет. В началото на века предлаганите дискове събират само около 16 музикални изпълнения, а това по принцип не отговаря на търсенията на мениджмънта на Apple.

В края на краищата необходимият хард диск е намерен. Японската компания Toshiba специално проектира 1,8-инчов HDD, който отговаря на изискванията на Apple, като японците обещават да започнат неговото серийно производство няколко месеца преди обявената презентация на iPod. Това устройва Стив Джобс и той сключва договор за ексклузивна доставка на тези хард дискове.

Този проект изцяло ще промени Apple

В началото на 2001 година Джонатан Рубинщайн, който заедно със Стив Джобс основава компанията NeXT, която се слива с Apple след завръщането на Джобс в корпорацията, започва да търси специалист, който би могъл да оглави екип от разработчици за създаването на бъдещия плеър. Въпросният специалист се оказва Тони Фадел – външен за компанията човек, но изключително известен със своя богат опит на работа с най-различни портативни устройства. Първоначално Тони е нает като консултант, но след това го убеждават да се присъедини към Apple.

На Фадел се дава голяма свобода – на него му е разрешено да наема технически специалисти, понеже всички сили на компанията по това време са фокусирани върху новите компютри. Заради малкото оставащо време (да напомним че Джобс е искал продажбите на новия плеър да започнат за коледните празници), той е искал да види дали вече няма създадено нещо подобно, което да бъде преправено за нуждите на Apple. След известно търсене Тони попада на компанията PortalPlayer, която вече има на практика готова хардуерна платформа на бъдещото устройство.

Един от прототипите е с размери приблизително колкото кутия цигари и като се има предвид, че ще трябва да се използва 1,8 инчовия хард диск на Toshiba, това изиграва ключова роля за сключването на специален договор.

„Този проект изцяло промени Apple. След 10 години ние ще печелим от музиката, а не от компютрите“ – казва Фадел на своя нов екип.

Да вмъкнем, че след това съдбата на PortalPlayer не е особено добра. Няколко години след сключване на сделката около 90% от доходите на компанията зависят от Apple, а 2006-та година се оказва последна за тази компания, след като тя се отказва от процесорите, разработени от PortalPlayer и избира чиповете на Samsung. Това става началото на края на PortalPlayer. Малко след това тя е погълната от Nvidia и компанията престава да съществува като независим елемент.

1000 песни в джоба ви

Интересно е, че според стигналите до нас легенди, името iPod е измислено от един от копирайтърите на компанията, който предлага плеърът да бъде наречен просто Pod, аналогично на космическата капсула. Джобс само добавя отпред буквата i, за да може името да съответства на другите продукти на компанията.

През месец април 2001 година на Джобс са представени три прототипа, два от които той веднага отхвърля. В третия се използва неголям течнокристален дисплей, въпросният 1,8 инчов хард диск на Toshiba с капацитет 5 GB и акумулаторна батерия, която може да се презарежда. Това се харесва на Стив Джобс, а след като Фил Шилър, който е сегашният вицепрезидент по маркетинг на Apple, дава идеята за използване на малко колело за навигация по пътечките, прототипът е утвърден и започва неговото подобряване.

От този момент Стив Джобс лично взема участие в на практика всеки един етап от разработването на iPod. Той въвежда важно желязно правило: абсолютно до всеки елемент на потребителския интерфейс обикновеният потребител трябва да стигне чрез максимум три натискания на бутон или бутони. Ако Стив не е можел да намери някоя от функциите на устройството, всичко започва наново.

„Стив буквално ни затрупваше със идеи. И така бе всеки ден: колелцето, цветът на бутона, ценовата стратегия“ – спомня си Фадел.

За външният вид на iPod отговаря Джони Айв, който по това време вече е вицепрезидент по промишлен дизайн на Apple. Именно той настоява предната страна на устройството да остане бяла, а задната да бъде направена от полирана неръждаема стомана. Айв е на мнение, че по този начин плеърът ще изглежда като нещо значимо, което не е за еднократно ползване.

Освен това, Джони Айв решава слушалките, проводниците на зарядното, самото зарядно и кабелът на слушалките да бъдат с бял цвят. По това време не се прави така. Като правило електронните аксесоари са с черен цвят и никой не си е правил труда да се занимава с техния дизайн.

Но именно белоснежният цвят на слушалките става визитната картичка на iPod. Плеърът масово се рекламира във вид на танцуващ човек с плеър в ръка и бели проводници. Дори и днес, цели 21 години след като първото поколение от тези устройства излиза на пазара, на практика всички слушалки на Apple (с изключение на AirPods Max) си oстанаха с бял цвят. Счита се, че това се прави от уважение към първия успех на компанията.

Първият iPod официално е представен на 23-ти октомври 2001 година, а неговата цена е 399 щ. долара. В поканата за присъстване на това събитие се казва „Подсказка, това не е Mac“ (Hint: It’s not a Mac). Тогава Стив Джобс излиза на сцената и представя плеърът, който може да възпроизведе до 1000 музикални изпълнения, но се събира в джоба. Получава се перфектно.

Какво следва

Въпреки известното скептично отношение от страна на професионалистите, както и на част от обикновените потребители, които не харесват високата цена на плеъра, iPod бързо става устройството, което буквално измъква Apple от кредитната бездна. Нещо по-важно, благодарение на успеха на този плеър компанията отново се възприема като новаторска, която може да предлага иновативни решения, точно както става с излизането на първите модели компютри Макинтош през 1980-те години.

След 2010 година популярността на iPod бързо започва да намалява, понеже мобилното устройство, което започва да задава трендовете и да приковава вниманието на потребителите, окончателно става iPhone.