Ето как Тръмп може да заслужи и да спечели Нобеловата награда за мир

Президентът би могъл да предотврати надпреварата в ядреното въоръжаване чрез успешните преговори между САЩ, Русия и Китай.

За никого не е тайна, че Доналд Тръмп е обсебен от идеята да спечели Нобеловата награда за мир, което е една от причините той да настоява толкова силно Украйна и Русия да преговарят за прекратяване на огъня. Начинът, по който американският президент го прави, обаче няма да му спечели благосклонността на Осло, защото засега изглежда, че той преди всичко принуждава Украйна да капитулира. Но Тръмп има и друг път към Нобел и целият свят, включително и неговите хейтъри, трябва да знаят за него: той би могъл да я спечели, като намали риска от ядрен Армагедон.

През първия си мандат Тръмп се опита и се провали в опита си да започне тристранни преговори между САЩ, Русия и Китай за ограничаване или дори намаляване на ядрените оръжия. (САЩ и Русия разполагат с по над 5000 ядрени боеприпаса, а Китай, който е на трето място, има около 600 и се с всички сили се стреми да се изравни с другите две държави). Тръмп вече се оттегли от един от договорите за контрол на въоръженията с Русия, а след това отказа да поднови единствения останал договор, като остави удължаването на срока на своя наследник Джо Байдън. Но дори и това споразумение, наречено New START, изтича през месец февруари следващата година.

На този етап, за първи път от началото на Студената война насам, нищо няма да може да възпре големите ядрени сили в света от нова надпревара във въоръжаването. Всъщност няколко такива надпревари вече са в ход: Китай и Северна Корея увеличават арсеналите си толкова бързо, колкото могат, а всичките девет държави с ядрени оръжия „модернизират“ своите оръжия. В САЩ това означава модернизиране на бойните глави, както и на бомбардировачите, подводниците и ракетите, които ги транспортират – на стойност 1,7 трилиона долара за 30 години, или 75 милиарда долара годишно през това десетилетие, въпреки че разходите и сроковете се увеличават с всяка нова оценка.

Рискът от ядрена война се увеличава дори по-бързо, отколкото показват анализите, тъй като държавите също така променят видовете ядрени оръжия, с които разполагат, и стратегиите за използването им. По-конкретно Русия създава повече тактически оръжия; тя има предимство от около 10:1 пред САЩ в тази категория, която не е обхваната от New START. САЩ също така обмислят да дадат по-голяма подкрепа на тези ядрени оръжия с ограничено действие.

Тактическите ядрени оръжия се определят като оръжия, които са предназначени като последно средство за предотвратяване на поражение във войната. (За разлика от тях стратегическите ядрени оръжия са създадени, за да унищожат родината на противника в отговор на нанесен ядрен удар.) Тактическите оръжия все още имат експлозивна мощ от няколко ядрени бомби пуснати върху Хирошима. Но тъй като имат по-малка мощност от стратегическите, те се считат за по-използваеми. Дори и така, военните игри показват, че всяка употреба, независимо колко ограничена е тя, веднага би довела до неконтролируема ескалация и вероятно до Армагедон.

Към тези тенденции се прибавя и неотдавнашният модел на безразсъдно нарушаване на табутата. Лидерите на Русия и Северна Корея продължават да дрънкат с атомните си саби. А членовете на първата администрация на Тръмп искат да възобновят изпитанията на ядрени бомби. След като се отчете рискът от погрешни изчисления от страна на някой някъде под натиск или неизчислимата роля на изкуствения интелект при вземането на решения в областта на ядрените оръжия, става ясно, че светът навлиза в най-голямата заплаха след Кубинската ракетна криза.

Тръмп, въпреки целия хаос, който предизвиква в международните отношения, разбира тази опасност. Нещо повече, неговият светоглед, който е анатема за международното право и многонационалните организации като Организацията на обединените нации, се оказва добре пригоден за ядрените реалности.

Когато става въпрос за геополитиката на войната чрез деление на ядрата, многостранността и правото (както са въплътени в Договора за неразпространение на ядреното оръжие) са почти без значение. Това, което има значение, е стратегическото взаимодействие между великите сили. В ядрената област наистина има смисъл да се мисли в „сфери на влияние“ – както направиха американските, британските и съветските лидери в Ялта в края на Втората световна война, когато разделиха Европа в името на стабилността.

Проблемът, разбира се, е, че всяка ядрена суперсила има свои си различни и противоречиви интереси. Русия знае, че е икономически и военно по-слаба от САЩ и би загубила една конвенционална война. Затова тя цени тактическите ядрени оръжия като психологическо възпиране и последно средство за „ескалация до деескалация“ в своя полза.

Китай е единствената страна, която води официална политика на „отказ от пръв удар“, но все пак иска да постигне равнопоставеност със САЩ, за да не бъде принуден към това, особено ако някога се стигне до спор за Тайван. Междувременно САЩ се чудят дали трябва да продължат да се съизмерват само с най-силния си ядрен противник – Русия, или се нуждаят от числен баланс срещу Русия и Китай взети заедно, за да не се стигне до криза с тези две страни.

И все пак всички те имат един общ интерес: да предотвратят ядрената война, която, както се изразиха Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, „не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена“. Нещо повече, всички те могат да приемат логиката на тяхната взаимна „дилема на сигурността“, при която всичко, което прави единият от тях, принуждава останалите да реагират, което заплашва да се превърне в спираловидна тенденция към война.

Тръмп би могъл да започне с малки стъпки, като предложи САЩ и Русия неофициално да се придържат към горните граници в New START, независимо дали той ще изтече или не, в очакване на ново споразумение. Той би могъл също така да настоява за възобновяване на взаимните инспекции, за да изгради доверие.

Междувременно Тръмп и неговите колеги – Владимир Путин в Русия и Си Дзинпин в Китай – трябва да се споразумеят за формата. Тръмп иска разговори между това трио, подобни на тези в Ялта. Русия предпочита разговори между всичките пет държави, определени от Договора за неразпространение на ядрените оръжия като легитимни ядрени сили, включително Франция и Обединеното кралство. Някой ден Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел (който никога не е декларирал официално своя арсенал) също трябва да бъдат включени.

Така или иначе, преговори трябва да има и Тръмп твърди, че Путин и Си, на чийто автократичен стил се възхищава, са отворени за идеята. „Бихме искали да видим денуклеаризация“, каза той, защото това би било „невероятно нещо за планетата“. Планетата не е това, което обикновено има приоритет в неговия мироглед „America First“, но той би бил прав. Ако Тръмп успее, той заслужава тази Нобелова награда за мир, дори ако може да се наложи да се раздели с нея.