Забравената екология: по какъв начин събитията в Украйна ще се отразят на енергийния преход и на климата

На фона на руската инвазия на територията на Украйна темата за екологията и климатичните промени, които съвсем скоро стояха така остро пред човечеството, преминаха на втори план. Но процесите, които караха политиците да организират климатични събирания и да се договарят за прехода към екологични видове на гориво с цел намаляване на вредните емисии, не само не се прекратиха, а точно обратното – те се засилиха заради събитията в Украйна. Нека да се спрем малко по-подробно какви могат да бъдат последствията за околната среда и колко дълго могат да продължат тези процеси.

Въоръжените конфликти винаги нанасят голяма вреда на екологията. Флората и фауната страдат от пожарите, от замърсените води и опасните газове. Според Society for Conservation Biology, за периода от 1950-та до 2000-та година над 80% от по-големите въоръжени конфликти в света са протекли в най-уязвимите ареали от биоразнообразие – предимно в биологически богати региони, които са най-застрашени от подобна опасност.

Задълбочените изследвания на тази тема не са много, но в представената сега научна работа се казва, че през 2018 година изследователите са открили, че въоръжените конфликти съвсем точно корелират с намаляване числеността на дивите животни в африканските резервати. Учените доказаха, че популацията на животните в мирно време е стабилна и намалява по време на война. Нещо повече, колкото по-чести са военните конфликти, толкова по-голямо е съкращаването на популацията.

В хода на военните действия войниците прокопават окопи, бомбите унищожават ландшафта, а взривовете водят до пожари. Оръжията изхвърлят във въздуха токсични газове и твърди частици, а тежките метали остават в почвата и водата. Всичко това нанася сериозни вреди на екологията и води до намаляване на биоразнообразието.

„Околната среда е мълчаливата жертва на военните конфликти“ – заяви пред The New York Times Дъг Уиър, директор на направление Изследвания и политика на организацията с нестопанска цел Conflict and Environment Observatory.

В края на месец февруари тази година излезе поредният отчет на Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC), в който учените прогнозират сериозни проблеми заради глобалното затопляне, като това се очаква да стане още през следващите 20, максимум 30 години, включително и за България. Очаква се климатична миграция на хората, разтопяване на вечните ледове, измиране на редица животински видове и тотален глад. Същият доклад през месец август миналата година вдигна страхотен шум, но тази година остана почти незабелязан. Всичко бе изместено на заден план заради така наречената от Русия „специална операция“ на територията на Украйна.

Вредните емисии

На територията на Украйна има огромен брой химически заводи, петролни складове, въглищни мини, газопроводи и други промишлени съоръжения, които могат да изпуснат огромни количества замърсители и най-различни вредни вещества, ако бъдат повредени. Някои от тях, като железопътния и стоманодобивния комбинат Азовстал, Авдеевския коксохимически комбинат, Кременчугската петролна рафинерия Укртатнафта и други, вече са изхвърлили във въздуха хиляди кубически метри газ и други опасни вещества, пише New York Times.

По принцип военните действия в близост до атомните електроцентрали могат да доведат до широкомащабно радиоактивно замърсяване. На територията на Украйна има 15 ядрени реактора на четири електроцентрали. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) веднага след началото на инвазията предупреди, че военните действия представляват опасност за работата на ядрените реактори на територията на Украйна. Когато в началото на месец март в атомната електроцентрала в Запорожие избухна пожар, тревога започнаха да вдигат не само служители на МААЕ – президентът на САЩ Джо Байдън се обади на Владимир Зеленски и проведе спешни консултации с експерти по ядрена сигурност.

Освен това съществуват рискове, свързани с 465-те хвостохранилища, разположени на територията на Украйна (по-точно, обекти за съхранение на радиоактивни и токсични отпадъци), пише VoxEurop. В случай на външно влияние или лошо управление (вероятността и от двете се увеличава по време на военните действия), там могат да възникнат течове, което ще доведе до замърсяване на реките Днепър и Днестър.

Wall Street Journal от своя страна пише, че може да са необходими години за почистване на атмосферата, почвата и реките на Украйна и на съседните страни от замърсяванията. В същото време вредните емисии увеличават риска от развитие на рак и респираторни заболявания за жителите на тези региони, започва сериозно да изостава развитието на децата. Проучване от 2011 година установи, че нивата на олово и мед в почвата в някои райони около белгийския град Ипр, голямо бойно поле по време на Първата световна война, все още са повишени. Колко ли време ще отнеме почистването на територията на Украйна и съседните страни?

Дългосрочният ефект

Изследователите са на мнение, че основната заплаха тепърва предстои и процесите ще продължат много години. Кейтлин Гейнър и нейните колеги от Калифорнийския университет в Санта Барбара откриха, че в дългосрочен план косвените последици ще нанесат по-голяма вреда на екологията от преките бойни действия. Проблемът е, че милитаризацията на обществото, която съпътства военните конфликти, води до промени в публичната администрация, икономиката и до колапса на публичните институции. Всичко това, според учените, води до дългосрочни негативни последици за околната среда.

Според натрупания към днешен ден горчив опит знаем, че екологичните бедствия в местата на военни действия са наистина сериозни. Танковете, преминали през горско блато, оставят своя отпечатък за от пет до седем години, кратерите от снарядите и окопите остават за около сто години, разрушените фабрики и токсичните сметища могат да имат непредвидими и чудовищни ​​последици.

Военните действия имат огромна алтернативна цена, тъй като средствата и приоритетите се изместват от опазването на природата към оцеляването на човечеството.

„Склонни сме да се фокусираме върху непосредствените неща – големите пожари и струйките дим, повредената петролна инфраструктура и т.н.“, каза Дъг Уиър пред The ​​New York Times и допълва, че финансовите средства, които досега са давани за екология ще бъдат използвани за по-приоритетни цели.

„Мръсната“ енергетика

Една от негативните последици от тази ситуация е връщането към въглищната енергия, чийто пълен отказ беше планиран за 40-те години на 20-ти век. Дейвид Уолъс-Уелс, природозащитник и журналист, смята, че вече е почти невъзможно резултатите, обявени от Парижкото споразумение за климата, да бъдат постигнати навреме:

„Всяко забавяне прави стремежа за поддържане на глобалното затопляне на ниво 1,5°C на практика недостижим. Но забавяне очевидно ще има“.

Той счита, че европейските страни ще бъдат принудени да заменят руския газ с други източници на енергия, но в краткосрочен план може да започнат да използват още по-мръсни източници, за да запълнят възникналите липси и дефицити. Според специалистите, ембаргото и ограниченията върху доставките на изкопаеми горива принуждават Европа отново да отвори въглищните електроцентрали. Тази тенденция може да засили тренда от 2020-та година, когато недостигът на газ доведе до увеличаване на изгарянето на въглища през периода на възстановяване след COVID кризата. Това очевидно ще увеличи емисиите на CO2, тъй като въглищата са най-мръсното гориво.

Въпреки това, настоящата криза вероятно ще подтикне Европа и другите страни да ускорят своите планове за климата, да се отдалечат от изкопаемите горива и да увеличат инвестициите в технологиите за използване на възобновяема енергия. Учените са на мнение, че въпреки че следващите няколко години може да са трудни, дългосрочното въздействие на руската инвазия в Украйна върху енергийната политика и емисиите на парникови газове в Европа може да се окаже благоприятно. Да напомним, че емисиите въглероден диоксид в страните от ЕС са ограничени на законодателно ниво. Поради тази причина временното увеличение на въглищната енергия се очаква да доведе до по-високи цени на въглеродните кредити и до принудителното намаляване на емисиите в други сфери.

От друга страна, създалата се твърде сложна ситуация в сферата на глобалната енергетика може да забави прехода към използването на предимно екологично чиста енергия, което ще доведе до увеличаване на емисиите от парникови газове в другите части на света, счита Никос Цафос, участник в програмата за енергийна сигурност и промени на климата. Той заяви, че Югоизточна Азия най-вероятно ще се завърне към използване на въглищата, ако Европа премине към използването на втечнен природен газ. А Русия, световният дял на която към 2020 година бе 5%, едва ли точно сега ще започне да отделя внимание на декарбонизацията.

Украйна

Възстановяването на украинските територии след края на конфликта може да причини допълнителни щети на околната среда. Комплексното строителство е пряко свързано с интензивното използване на природни ресурси, включително камък, пясък, дървен материал.

Украинската Рада вече смекчи екологичните закони за да може да се осъществи по-нататъшно възстановяване на страната. Сега военните администрации имат правомощията да разрешават използването на изкопаемите ресурси (с изключение на нефта и газа) без да се прави оценка на въздействието върху околната среда.

Въпреки това, постконфликтният период може да донесе и нови възможности за сериозното засилване на опазването на околната среда. Така например, в националния парк Gorongosa в Мозамбик, където рез 1992-ра година приключи почти 20-годишната  гражданската война, продължила почти 20 години, от началото на 2000-та година бе стартирана интензивна програма за възстановяване на околната среда, която включва многобройни патрули за  борба с бракониерството, бързо развитие на туризма в дивата природа и подобряване на икономическата среда. Нещо подобно може да бъде направено и в Украйна. 

Изданието VoxЕurop отбеляза, че с разрастването на конфликта най-пострадала е истината, като се има предвид, че е невъзможно осъществяването на нормален мониторинг и заради откровената дезинформация постъпваща от бойните региони. По този начин обществото губи възможността да прецени каква точно е нанесената вреда на околната среда.

Засега, в условията на тотален недостиг на достоверна информация и данни, е трудно да бъдат направени каквито и да било прогнози за това, доколко бързо може да се възстанови екологията на Украйна и нейните съседни страни. Единственото, което може да се направи е създаването на центрове за мониторинг състоянието на околната среда, свързани с мрежа от полеви лаборатории за екологичен мониторинг, който да включва и границите на регионите където протичат бойни действия.