Защо витамините са обозначени с букви, а групата В е номерирана? Къде са изчезнали витамините G и F?

Всеки е чувал за витамините, техните ползи и необходимостта от тях за здравето. Те участват в обмяната на веществата, подпомагат работата на органите и системите и помагат в борбата с болестите. Но питали ли сте се някога защо витамините са обозначени с букви от латинската азбука, а групата В е допълнително номерирана?

На пръв поглед изглежда, че наименованията на витамините са логично подредени, но ако се вгледате по-внимателно, в тази система има пропуски. Защо например има витамин К, а няма витамини G и F? Защо първоначално откритият витамин В се оказва не един витамин, а цяла серия от различни съединения?

Отговорите на тези въпроси се крият в историята на научните открития и еволюцията на знанията за хранителните вещества. За да разберем как се е формирала системата за обозначаване на витамините, ще трябва да проследим пътя от първите хипотези за „непознатите жизнени компоненти“ до съвременното научно разбиране на биохимията.

По какъв начин витамините са получили своите буквени обозначения?

През XIX в. учените са смятали, че само протеините, мазнините, въглехидратите и минералите са важни за здравето. С течение на времето обаче става ясно, че в храната има още някои неизвестни компоненти, без които организмът не може да функционира нормално.

През 1880 г. руският педиатър Николай Лунин пръв предполага съществуването на такива вещества. Той провежда експеримент върху мишки: на едната дава изкуствено мляко (вода, белтъчини, мазнини, въглехидрати, соли), а на другата – пълномаслено краве мляко. Първите се разболяват и умират, а вторите остават здрави. Това е първото доказателство за съществуването на „допълнителни хранителни фактори“.

През 1912 г. полският биохимик Кажимеж Функ за първи път изолира подобно съединение от оризовите трици и го нарича „витамин“ (от латинското vita – живот и amine – амин, тъй като смята, че това е азотсъдържащо съединение). По-късно се оказва, че не всички витамини съдържат азот, но наименованието се запазва.

След откриването на витамин В учените започват да търсят други подобни вещества. Американският изследовател Елмър Маккалъм предложил система от буквени обозначения по реда на откриването им:

• Витамин А е мастноразтворимо вещество от съществено значение за зрението и растежа.
• Витамин В – водоразтворимо съединение, което се оказва не едно, а цял комплекс от вещества (по-късно те са разделени).
• Витамин С – аскорбинова киселина, която предотвратява скорбута.
• Витамин D – вещество, което предотвратява рахита.

Въпреки това са настъпили някои корекции в системата на буквите:

• Витамините Е и К са открити по-късно и са получили своите съответни азбучни обозначения.
• Витамин Е се оказва група мастни киселини, а витамин G е преименуван на В2.
• Някои вещества, първоначално приети като витамини, по-късно са отпаднали от списъка (например В4, В8).

По този начин системата от буквени обозначения е наследство от исторически открития, а не от строга научна логика.

Защо витамин В има цифри?

В началото на 20-ти век изследванията показват, че така нареченият „витамин В“ всъщност е комплекс от различни вещества със сходни функции и структура. Учените решават да не въвеждат нови буквени означения за всяко от тях, а да ги номерират, като продължат серията под общото наименование „В“. Ето как са разпределени наименованията в тази група:

• В1, или тиамин, предпазва от бери-бери.
• В2, известен като рибофлавин, играе ключова роля в обмяната на веществата.
• В3, известен също като ниацин или витамин РР, е от решаващо значение за здравето на мозъка и кожата.
• В5, или пантотенова киселина, е от съществено значение за създаването на коензим А.
• В6, пиридоксин, е важен за метаболизма на аминокиселините.
• В7, или биотин, поддържа здравето на кожата и косата.
• В9, известен като фолиева киселина, е от съществено значение за производството на ДНК.
• В12, или кобаламин, е от съществено значение за нервната система и кръвотворните процеси.

Някои съединения, като В4, В8, В10 и В11, първоначално са били включени в тази група, но по-късни проучвания показват, че те не са от съществено значение за хората, и са извадени от официалния списък на витамините от група В.

Защо няма витамини G, F и други?

В процеса на изучаване на витамините учените многократно са променяли класификацията и някои вещества, които първоначално са били считани за витамини, с течение на времето са престанали да бъдат такива. Нека разгледаме по-подробно защо някои букви „са изчезнали“ от системата на обозначенията:

• Витамин G е старото наименование на витамин В2 (рибофлавин). Първоначално той е бил идентифициран отделно, но по-късно учените осъзнават, че е част от комплекса витамини В, затова го преименуват.
• Витамин F не е един витамин, а група мастни киселини (омега-3 и омега-6), които са от съществено значение за организма. Те не отговарят на класическото определение за витамини, тъй като могат да се синтезират от други мазнини и не са каталитични вещества, затова терминът „витамин F“ е изоставен.
• Витамин Н – така се е наричал биотинът (В7), но той е класифициран като витамин от група В и му е дадена нова класификация.
• Витамин Р – с този термин се обозначаваше група биофлавоноиди, които имат антиоксидантни свойства и укрепват капилярите. Те обаче не са есенциални вещества, тъй като организмът може да ги синтезира, затова статутът на витамин за тях е премахнат.
• Витамините J, L, M, O и други – някои от тези вещества първоначално са били считани за витамини, но по-късно е установено, че те или не са есенциални, или са вече известни съединения. Например „витамин М“ се оказа фолиева киселина (В9), а „витамин О“ е старото име на карнитина, който участва в метаболизма на мазнините, но не се счита за витамин.

Витамин К заслужава специално внимание. Той е открит през 1929 г. от датския биохимик Карл Петер Дам, който изучава процеса на съсирване на кръвта (коагулация на датски език). Именно тази дума се превръща в основа на витамина и той получава буквата К, въпреки че от азбучна гледна точка би било по-логично да се нарича F.

Така пропуските в буквите в системата за етикетиране на витамините се обясняват с факта, че:

1. Някои вещества са били преименувани и включени в група В.
2. Други съединения не се оказаха витамини, тъй като организмът може да ги синтезира.
3. Имената на някои витамини се промениха в процеса на изясняване на тяхната химична структура и функции.

Заключение

Системата за обозначаване на витамините се е развила исторически и не е строга научна класификация. Буквите са били присвоявани по реда на откриването им, но с течение на времето те са били променяни, премахвани или преименувани. На витамините от група В са дадени цифрови индекси, защото първоначално са били смятани за едно вещество, но след това са се разделили на няколко отделни съединения с различни функции.

Въпреки че съвременната наука описва витамините по-точно (напр. „аскорбинова киселина“ вместо „витамин С“), буквената система остава удобна и до днес се използва в медицината и фармакологията.