Защо в пустините е толкова горещо: причината не е нито в слънцето, нито в пясъка

Когато си мислим за пустинята, въображението ни веднага рисува безкрайни пясъчни дюни и палещо слънце. Именно там са регистрирани най-екстремните температури на нашата планета, но истинската природа на тези територии е далеч по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Оказва се, че изпепелящата жега изобщо не е задължително условие, а причините за невероятната горещина се крият в процесите, протичащи в земната атмосфера, и в свойствата на самия пясък.

В пустинята не е задължително да е горещо

Мнозина са убедени, че основното свойство на такива места са екстремно високите температури. Климатолозите обаче определят пустините по съвсем различен начин. Основният критерий за пустинята е количеството валежи – било то дъжд, сняг или градушка. Ако дадена територия получава по-малко от 250 mm влага годишно, тя официално получава статута на пустиня.

Именно затова най-голямата суха територия на Земята се намира не в Африка, а на Южния полюс. Антарктида се счита за ледена пустиня, тъй като там сняг вали изключително рядко. Повърхността ѝ е покрита с гигантски леден щит, който се е формирал от микроскопични отлагания в продължение на десетки милиони години. При това средната зимна температура в централните райони на Антарктида може да падне до минус 60 °C.

Къде се намират най-сухите места на Земята

Ако погледнем глобуса, можем да забележим интересна закономерност. Повечето горещи и сухи региони, включително Сахара, Арабската пустиня и Голямата пустиня Виктория в Австралия, са разположени на около 30° северна и южна ширина от екватора.

Това разположение не е случайно. Екваторът получава най-много слънчева светлина, затова въздухът близо до земята се затопля и се издига нагоре. Когато достигне голяма височина, той се разширява и изстива, а съдържащата се в него влага се превръща в дъжд. На полюсите, напротив, студеният въздух се спуска надолу. Тези процеси създават гигантски циркулационни кръгове от движещ се въздух във всяко полукълбо.

Поради въртенето на Земята тази глобална система се разпада на по-малки въздушни течения. В резултат на това въздушните маси се спускат към земята точно на ширина около 30°, както и в близост до полюсите. При спускането си въздухът се сгъстява и загрява, което кара влагата да се изпари и създава идеално сухи условия.

Три причини, поради които в пустините е толкова горещо

Най-известните пустини в света, разположени в тези сухи ширини, се нагряват до невероятни стойности. Например, в калифорнийската Долина на смъртта температурата на въздуха е достигала 56,7 °C, а в иранската пустиня Деште-Лут повърхността на земята се е нагрявала до 80,8 °C.

Невероятната жега се дължи на три фактора:

• Липсата на облаци. При нормални условия влагата във въздуха образува облаци, които блокират част от слънчевата светлина и създават сянка. В сухия климат този защитен екран липсва, затова слънчевата енергия нагрява повърхността с пълна мощност;
• Малкият толинен капацитет на пясъка. Водата се нагрява бавно, тъй като изисква много енергия. На свой ред камъните и пясъкът имат малък толинен капацитет и моментално поглъщат слънчевата енергия и се нагряват. Но по същата тази причина те бързо отдават топлината: веднага щом слънцето залезе, тя се разсейва в космоса, поради което след обедната жега настъпва нощният студ;
• Липса на изпарение. В зелените зони растенията отделят влага във въздуха, охлаждайки околното пространство. В сухите региони растителност почти няма, затова „естественият климатик“ не работи, а слънчевата топлина остава затворена близо до повърхността на земята.

Какво ще се случи с пустините в бъдеще

Въздействието на човека върху планетата, включително изгарянето на изкопаеми горива и изсичането на горите, променя дори такива екстремни екосистеми. Според данни на климатолозите, публикувани в научното списание „The Conversation“, глобалното затопляне прави пустините по-горещи, по-сухи и по-прашни. Настъпва „опустиняване“, когато безжизнените пясъци завладяват територии, където преди е имало повече растителност.

Климатичните промени обаче се проявяват неравномерно. В някои региони се променя посоката на ветровете, което парадоксално води до повече валежи. Учените наблюдават частично озеленяване в пустинята Тар на границата между Индия и Пакистан, в южната част на Сахара и в някои райони на Китай. Въпреки че появата на зеленина може да изглежда като положително явление, такива резки промени разрушават екосистемата, като пречат на оцеляването на местните животни и растения, които в продължение на хилядолетия са се приспособявали към суровите условия.